Международният "София Филм Фест" ще бъде открит на 9 март с премиерата на най-новия български филм "Аве", а очакванията са лентата на Константин Божанов да се превърне в един от най-успешните филми през 2012 година.
Продукцията ни разказва необичайната любовна история на двойка нестандартни тийнейджъри, които се сблъскват със света на възрастните, докато пътуват из България.
При първата си главна роля един от обещаващите таланти на родното кино Ованес Торосян, който си спомняме от филми като "Източни пиеси" и "Тилт", партнира на дебютанта в седмото изкуство Анжела Недялкова, а сред останалите актьори ще видим имена като Йосиф Сърчаджиев, Красимир Доков, Бойка Велкова и други.
Василен Димитров: Ованес, в "Източни пиеси" и "Tилт" направи силни роли, но поддържащи. В "Аве" изпълняваш главната. Каква е разликата?
Ованес Торосян: В другите филми ми бяха възложили по-малко игра, но имах повече време да осмисля сцените с мое участие. В "Аве" има само две-три сцени без мен, но пък ролята ми е далеч по-цялостна. Доволен съм от това.
.: Как би определил героя си?
Ованес Торосян: Камен е готин, първи курс в Художествената академия. Няма си баща, майка му е актриса алкохоличка. Бута ежедневието, живеейки ден за ден. Докато пътува на автостоп се запознава с избягалата от вкъщи Аве и точно около нея се заплита основната сюжетна линия на историята, която е с романтичен привкус.
Доколкото съм наясно, това е някаква лична история на режисьора Константин Божанов, която той доизмисля и оформя дълго време. Някаква девойка се появява случайно в живота и си тръгва, без да каже нищо. Дълго време я търсил безуспешно, но случката го е впечатлила и променила като човек.
Лично за мен този филм е за случайните моменти и срещи в живота ни, за пратениците на съдбата, които ни променят.
.: Героят ти напомня за по-малкия брат от "Източни пиеси"?
Ованес Торосян: До известна степен може и така да се каже, но в друго семейство и в някаква друга фаза. По-скоро героят ми е авантюрист. Когато прочетох сценария, заявих, че тази роля изобщо не е за мен. Предложиха ми друга, по-малка. Хванах се, научих репликите. Брат ми Тигран, който също е актьор, се яви на кастинг и беше харесан за главната роля. След зимните снимки обаче той се разболя, а после беше пораснал, но Константин заяви, че тези снимки ще влязат в DVD-то като бонус. (Когато се явих на кастинг, бях студент втори курс в НАТФИЗ, а снимките на "Аве" реализирахме през 2009-2010 година).
.: Лесно ли се работи с Константин Божанов?
Ованес Торосян: В 70% от филма, действието се развива на път. Къде ли не бяхме, обиколихме София, Русе, Варна, Видин, Монтана. В началото ми беше приятно. Когато стигнахме Дунава обаче, се разболях. Трябваше да снимаме срещу течението, а Константин не ми позволи да си сложа качулка. Историята го изисквала. През цялото време беше много загадъчен. Успя да ни подхлъзне с Анжела Недялкова, но крайният резултат показа, че знае какво прави.
.: Как беше приет филмът на фестивалите в Европа?
Ованес Торосян: Много добре. Като цяло отзивите са, че засегнатите теми са актуални навсякъде по света. Сценарият е универсален - любовна история, но на колела. На българските лафове обаче само аз и Анжела се смеехме, затова ми е любопитно каква ще е реакцията на широката публика у нас.
.: А на екрана лицето ти винаги си остава каменно. Рядко се усмихваш или ролите ти го изискват?
Ованес Торосян: Аз като малък се усмихвах повече, но започнах да навлизам в живота, приеха ме в НАТФИЗ (смее се). Не, майтапя се. Просто такива са ми били ролите.
.: Потомствен актьор си (прабаба му - Заруми е заслужила актриса на Грузия, прадядо му Вадаршак играел в театъра на град Батуми. Двамата му дядовци Геворк и Андроник са оперни артисти в родината си). Кога откри, че си призван за сцената?
Ованес Торосян: Бях пети-шести клас, когато леля ми донесе камера, пристигайки си от Америка. Вместо да играя цяло лято с децата, аз снимах. Бях свързал камерата към телевизора, за да видя как изглеждат етюдите ми. През деня правех скечове, вечер ги показвах на нашите. Родителите ми се забавляваха, надъхваха ме. Решиха, че имам талант и ме записаха в театралната трупа към Двореца на децата. Първата ми роля беше на пингвинче. Брат ми беше на първия ред на премиерата и заяви, че също иска да става актьор.
В Армения баща ми и чичо ми бяха направили с приятели частен театър, в Двореца на културата - първо бяха наели малка зала, после голяма. И аз и брат ми сме я обхождали много като деца. Поели сме миризма на прах, на дърво и когато трябваше да изиграя първата си роля, веднага я разпознах. Тя ме накара да си помисля, че сцената е моето призвание. После кандидатствах в НАТФИЗ, приеха ме. Брат ми също.
.: Лесно ли се сработва тандем от братя?
Ованес Торосян: Сформирахме с колеги от моя клас едно сдружение "Реплика", което вече направи първото си представление. Казва се "Белградска трилогия", а в момента работим върху втората пиеса – в СФУМАТО. Там с Тигран играем братя и много добре си партнираме. От един поглед разбираме какво искаме да си кажем. Играем един за друг.
.: Как те промениха режисьорите, с които си работил?
Ованес Торосян: При първите ми стъпки, Николай Априлов ми даде увереността да не се притеснявам от публиката. Пламен Марков – художествен ръководител в НАТФИЗ, ме научи да знам защо правя дадено нещо. Ивайло Христов ме убеди в правотата на един от любимите си лафове, че трябва да бъда като булдог и да не пускам това, което захапя. В случая с актьора - неговата задача, реплика. От Камен Калев научих, че не е нужно да си актьор, за да играеш. В "Тилт" ролята ми беше по-голяма и братя Чучкови ми показаха как да снимам разбъркано: отпред назад, отзад напред. Има последователна история и развитие на събитията и на героите, които трябва да извървят определен път. Константин Божанов ме посвети в умението как да държа главна роля. Вече си знам грешките. Благодарен съм на всички режисьори и затова, че ми дават свобода да импровизирам.
.: Кой е най-ценният ти урок от "Тилт" – филмът, който те направи още по-разпознаваем за масовите зрители?
Ованес Торосян: Може би, че за киното трябват пари. За филма на братя Виктор и Борислав Чучкови имаше средства и нещата се получиха. Снимките в Германия продължиха десет дни. В немския екип видях истинския професионализъм. Усетих как трябва да се работи: без мрънкане, поглеждане на часовника. Германците мълчат и цепят секундата. Като кажат две минути, значи са две минути. Иначе в "Тилт" до известна степен импровизирах.
.: Във филма играеш с повечето от младите си колеги в Модерния театър. Накуп ли ви взеха или впоследствие се събрахте заедно?
Ованес Торосян: Когато завършвахме НАТФИЗ, Ивайло Христов покани в Модерния театър шестима души – мен, Радина Кърджилова, Явор Бахаров, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев. Влязохме разпределени, след което нещата се пообъркаха и сега не всички сме там. Все още обаче продължаваме да се учим от братя Чучкови, от техния хъс как като братя се правят нещата в екип.
.: Направи впечатляваща роля още в "Източни пиеси". Какво научи от покойния Христо Христов, който не беше професионален актьор, но разтърси с играта си зрителите?
Ованес Торосян: С Ицо имах малко снимки и покрай тях си общувах с него. Беше нестандартен, творец, правеше си дърворезби. Във филма най-добре е загатнато колко сложна личност е, тъй като той играеше себе си. Той е миналото на моя герой - Георги. Камен Калев така го беше заложил. А на Георги бъдещето е Ицо - ако тръгне по някакъв път, докъде ще стигне.
.: В кои постановки играеш в момента?
Ованес Торосян: В "Белградска трилогия", играем го навсякъде из България. Сега водим преговори и с театър "Сълза и смях". Получих покана от Лилия Абаджиева за Хасковския театър, където направихме пиесата "Анархия в Бавария". На 12 март ще гостуваме в Младежкия театър. Доста полезно ми беше. Репетирам в Народния театър "Идиот", премиерата ще е в края на април.
.: А в киното какви са ти ангажиментите?
Ованес Торосян: Скоро зрителите ще ме видят и в "Аз съм ти" на Петър Попзлатев. Имам покани за три проекта. В два от тях ще се снима основно в Европа. Не искам да казвам имената, защото ще вземат да ме сменят и после ще изпадам в конфузни ситуации.
.: Киното или театърът?
Ованес Торосян: В киното ми е по-лесно. Затова повече ми допада. В театъра не бях играл от доста време. Отвори ми се прозорец и се възползвах от поканата на Абаджиева да поработя върху тренинга си в Хасковския театър. Беше ми доста трудно да върна формата си.
.: Имаш ли кумири в киното?
Ованес Торосян: Робърт де Ниро ми е фаворит. Получават му се нещата (смее се). Имам една "история" с него от фестивала в Кан, където той беше председател на журито. На кой ли не се примолих да ме представи на Де Ниро, само да го пипна, да го поздравя. Но пък в Сараево се запознах с Брад Пит и Анджелина Джоли.
.: Българското кино сякаш започва да се съвзема, но битката за заснемането на всеки филм продължава да е драматична. Защо?
Ованес Торосян: Основният проблем е във финансирането. Много малко пари се дават, не се разпределят както трябва. Тази година с брат ми искаме да направим режисьорски дебют с късометражен филм. Кандидатствахме, не ни одобриха. Здраве да е. Не страдам, че не ни бяха отпуснати пари, въпросът е друг – че имаше 80 проекта, а Националният киноцентър отпусна средства само за един. Обаче някой се оплакал, развърза се кесията за още един филм. Ядосвам се, че има желание за работа, а отсреща няма разбиране и реакция.
Нелепи са и сумите, които държавата дава за кино. Тя трябва да го подкрепя, като по този начин се грижи за репутацията си, че помага на културата. В България все още се мисли на дребно. Всичко е объркано – аз ще ти дам на теб, а ти на мен какво ще дадеш?
.: Арменската общност има силно присъствие в българската култура. Как ти се струва идеята за филм с теб и Александър Сано под режисурата на Магърдич Халваджиян и с магията на Астор?
Ованес Торосян: В този състав – плюс брат ми Тигран и друг талантлив артист – Тони Минасян (когото зрителите познават от "Седем часа разлика") ще излезе арменска комедия в България. Не, че не можем да снимаме сериозни неща, но просто като се съберем ще ни дойде едно, второ и накрая ще го обърнем на смях.
