Ако на 18 януари 2012 година сте се опитали да влезете в англоезичния формат на най-голямата свободна онлайн енциклопедия Wikipedia, вместо познатата ви заглавна страница на сайта, ви е посрещнал следният текст:
"Представете си един свят без свободно познание. В рамките на повече от едно десетилетие, ние хвърлихме милиони часове в изграждането на най-голямата енциклопедия в човешката история. Сега Конгресът на Съединени американски щати обмисля серия от законови промени, които биха могли да нанесат фатални вреди на свободния достъп и използването на интернет. За 24 часа ние спираме Wikipedia, за да привлечем вниманието ви към този проблем. Научете повече".
За какво всъщност става дума?
Да, темата е стара, почти колкото самата уеб мрежа. През годините, големите медийни компании, които са една от заинтересованите страни в този проточил се десетилетия конфликт, изпробваха какви ли не мерки за справяне с интернет пиратството.
Опитите им варираха от съдебни дела срещу отделни потребители и натиск върху доставчиците на интернет за ограничаване и спиране достъпа до определени "неудобни" сайтове до сътрудничество с американските правораздавателни органи за закриване на домейни, разпространяващи пиратско съдържание, регистрирани на територията на САЩ.
Уви, всички тези мерки доведоха до меко казано спорен успех в борбата с нелегалния софтуер, особено що се отнася до сайтове, регистрирани извън териториалната юрисдикция на САЩ като прословутите Pirate Bay и Mega Upload.
Това тласна американските политици, пришпорвани без съмнение от съответните икономически лобита с интереси в тази област, да предложат по-крути законодателни мерки. Неотдавна те се материализираха под формата на два проектозакона, внесени и разгорещено обсъждани в Камaрата на представителите и щатския Конгрес.
Става дума за Stop Online Piracy Act (със звучната абревиатура SOPA) и Protect IP Act (PIPA). По-шеговито настроените родни интернет потребители побързаха да се погаврят със законодателните усилия на американските конгресмени, твърдейки, че идеята им е "Сопа за всеки, който пипа (където не трябва)".
Макар леко несериозно, това тълкование описва доста точно духа на двата закона – тяхната крайна цел е ограничаването или направо затварянето на сайтове, които разпространяват (осигуряват достъп до) съдържание, нарушаващо законите за авторското право.
Първоначално, мерките, предвидени в SOPA и PIPA, включваха два способа за прилагането им. Единият чрез ограничаване достъпа до "проблемните" сайтове на ниво интернет доставчик. Иначе казано, при издадена съдебна заповед, голям сървиз провайдър като щатския Comcast да блокира достъпа до сайтове като PirateBay. Този метод обаче срещна сериозна съпротива от страна на редица изтъкнати експерти в областта на интернет сигурността и в крайна сметка не беше възприет.
Вместо това, законодателите се ориентираха в друга посока – при наличие на съдебно разпореждане, доказващо, че уличеният сайт служи за обмен и разпространение на нелегално съдържание, собствениците на нарушени авторски права могат да изискат от доставчици, рекламодатели и интернет търсачки да не поддържат бизнес отношения с въпросния сайт. Иначе казано – праводържателите могат да отрежат достъпа на средства до сайт, доказано нарушаващ законите за авторското право, а линковете, водещи към него, да бъдат премахнати от уеб.
От двата акта SOPA е по-краен в изискванията и ограниченията си, като някои от членовете му стигат до там, че да дават право за намеса в работата дори на сайтове с домейни, регистрирани извън юрисдикцията на САЩ.
Кой е за и кой против?
Освен (очевидно) Wikipedia, много други водещи интернет компании се обявиха остро против двата проблемни закона. Сред тях са създателите на Craigslist, Google, Mozilla, Twitter.
В същото време, от другата страна на барикадата, в подкрепа на законите се изказват повечето медийни и звукозаписни компании, няколко големи ТВ мрежи и издателства. "За" са и редица търговски корпорации, които от години водят ожесточена война с разпространението на фалшиви стоки, носещи техните марки като Revlon и Pfizer.
Малко неочаквано, срещу SOPA и PIPA се обявиха представители на Белият дом. Те изразяват сходни опасения с тези на компаниите от технологичния сектор, като твърдят, че в текстовете и на двата закона са предвидени твърде малко средства за защита срещу евентуална злоупотреба от страна на заинтересованите корпорации, собственици на нарушени авторски права.
По думите им, SOPA и PIPA предвиждат малко и ограничени средства срещу правно преследване от страна на компанията-собственик, а съдебното преследване лесно може да прерасне в юридически терор над сайтовете, които не могат да си позволят скъпоструваща адвокатска защита.
Евентуалното приемане на кой да е от двата закона би означавало и засилен контрол над сайтовете, разпространяващи съдържание, създадено от потребителите им като YouTube, например, а това е нещо, което лесно би могло да се превърне в истински правен кошмар за компаниите, осигуряващи подобни уеб услуги.
Интересно е, че повечето гейм разпространителски компании засега запазват мълчание по въпроса, без да взимат страна. Въпреки това, Entertainment Software Association (ESA) - организацията, стояща зад култовото Electronic Entertainmet Expo (E3), твърдо се обяви "За" двата акта.
Защо SOPA и PIPA не са добра идея?
Според повечето противници на проблемните закони, те представляват опит на големите медийни корпорации да компенсират по правен път недъзите на установения бизнес модел – твърдение, в което определено има резон.
Ако един от двата закона все пак влезе в сила, това би решило с магическа пръчка проблемите на компаниите, търгуващи с интелектуална собственост, без каквито и да било особени усилия от тяхна страна, освен депозирането на куп нови съдебни искове срещу сайтове, за които се подозира, че разпространяват съдържание, нарушаващо авторските права.
Така, американските законодатели ще дадат в ръцете на корпорациите доста голяма пръчка (иначе казано SOPA), премахвайки изцяло нуждата от използване на морков, въпреки че през годините, прилагането на положително мотивиране нееднократно е доказвало по-добрия си ефект за решаване на проблема от наказанията и рестрикциите.
Засега, и двата текста все още се обсъждат разгорещено и от момента на внасянето им претърпяха доста промени. Дали и в какъв вид точно ще бъдат приети те, тепърва предстои да разберем, но ясно е едно – и двата закона потенциално могат да бъдат първата юридическа стъпка към налагането на правителствена цензура в уеб – нещо, което ще преобърне света на интернет наопаки.
Повече ще научим след 24 януари, когато проектът PIPA предстои да бъде гласуван.
