"Още нещо за любовта" разполага с всички оръжия от афиша, за да се превърне в поредната приятна изненада на съвременното българско кино. В актьорския състав вниманието веднага привличат звездите от малкия екран Калин Врачански и Симеон Лютаков, приели предложението на младия режисьор Магдалена Ралчева, две години преди да станат известни с хитовите сериали "Стъклен дом" и "Седем часа разлика".
От своя страна, лентата успя да впечатли критиката още преди появата си по родните екрани - пет номинации от Българската филмова академия, а операторът Александър Лазаров дори грабна наградата на 14-ия Международен фестивал в Украйна за най-добра операторска работа. Не може да пренебрегнем и факта, че това е последната роля на един от най-големите български актьори - Велко Кънев, който си отиде дни преди премиерата на филма, а с това допълнително привлече вниманието към "Още нещо за любовта".
Въпреки атрактивната визитка обаче, безспорният фаворит на зрителите от фестивалите "Любовта е лудост" и "Златната Роза" сякаш оставя повече въпроси, отколкото отговори. Драмата на героите, заснета в над 30 локации, е затрогваща в замисъла си на хартия, но някак не успява да грабне широката публика в изпълнението си, зрителят не успява да бъде трогнат от историята, което пък го прави и по-малко съпричастен към случващото се.
Калин Врачански действително е твърде различен като амплоа от това, в което вече сме свикнали да го гледаме, но при дебюта си в пълнометражното кино по-скоро сбъдва мечтата на почитателките си, най-сетне да го видят в действие на големия екран, отколкото да изпълни с мотивация действията на персонажа си. По отношение на ретроспекциите между младия и стария лекар (в различните фази от живота на героя му), връзката също не е постигната.
В сравнение с него Симеон Лютаков е далеч по-убедителен и впечатлява с твърде различен образ от този на намръщен и педантичен прокурор ("Седем часа разлика"), макар че е твърде приветлив и жизнен за образа на умиращ фотограф. С ведрото си излъчване красивата иранка Сепиде Делфоруз, избрала в живота медицината за свое призвание, внася липсващото до този момент естетическо усещане във филма, но въпреки това не успява да убеди зрителя в идеалистичното послание, че и когато най-добрият лекар се е предал пред смъртта, спасението е в любовта.
Факт е, че повечето от събитията намират обяснението си едва при повторен прочит на синопсиса на филма, в който играят още Мария Статулова, Йосиф Шамли, Димо Алексиев, Богомил Атанасов и др. Тъгата в "Още нещо за любовта" е оправдана единствено за Велко Кънев. Големият актьор, който напусна завинаги оркестъра на българския театър и кино, е достолепен, както винаги. Но дори и без да знае, че това е последната му роля, зрителят усеща борбата с болестта по напрежението в гласа. Иначе затрогващият сценарий е дело на писателя Георги Данаилов и е по действителен случай, вдъхновен от приятелството му с известния в близкото минало хирург Иван Руменов.
Дали в крайна сметка си заслужава да видите "Още нещо за любовта"?! В края на една година, в която българското кино определено изживява своя заслужен възход, дебютът на Магдалена Ралчева може и да не е от висотата на тези на Виктор Чучков-син с "Тилт" и Илиян Джевелеков с LOVE.NET, но въпреки това остава приятно усещане във всички тези киномани, които с носталгия си спомнят доброто родно кино в средата и края на 80-те. Тогава, когато въпреки времената, в които живеехме, бяха създадени доста филми, считани за образец за настоящата европейска кино школа.
