Страхът в обществото днес е наш неизменен спътник. Той е естествено явление пред непознатото, но и оръжие за масова манипулация. Неведнъж е бил умишлено разпалван, но след началото на ковид пандемията той стана всепроникващ. Оказва влияние върху начина, по който се държим един с друг; определя решенията ни; доминира живота ни. Дали обаче анормалното социално развитие е симптом на масова заблуда, за което има много признаци, или е следствие и намерение на политико-икономическо-идеологически план?
Доказано е, че разпалването на страха е най-успешният метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства. Страховете стесняват перспективата и обезсилват свободното възприятие, като правят жертвите си податливи на мерките на диктатура. При властването на страха се злоупотребява политически с притесненията ни за бъдещето, за да се установи „нова нормалност“ на управлението чрез разпад на досегашната игра на демокрация.
Ханс-Йоахим Маац ни води зад фасадата на здравната диктатура. В тази книга той прави дисекция на политическото и медийното представяне на страха, анализира какво стои в основата на действителните ни страхове и как те определят нашето поведение. И не на последно място: посочва пътя към свободния, определен от самите нас и лишен от страх живот.
Самопризнание като въведение
Тази книга на практика е завършекът на моите психосоциални анализи. Те започнаха с Емоционално задръстване, през Фалшивия живот на Нарцистичното общество, което продължава да се натрупва в непреодолимата социална криза като защитен механизъм срещу болезненото осъзнаване и води до Разделената страна. В „Разделената страна“ разгледах възможните и вероятни сценарии за социална криза, като на първо място посочих катастрофата на демокрацията. Краят на демократичните условия беше постигнат с безпочвеното обявяване на „епидемична ситуация от национален мащаб“. За мен това развитие е доказателство, че след 1945 г. в Германия не се е разгърнала истинска демокрация, а се е наложила само една външна игра на демокрация. В този процес не се обръща внимание на демократизацията на вътрешния свят на човека, която може да бъде постигната само чрез по-добра ранна грижа за децата, която да не ги отчуждава от самите тях.
Катастрофата на демокрацията, която протича в момента, е добра новина за мен: тя е и краят на водения досега в нарцистична нормопатия фалшив живот. Но лошата новина е, че сме заплашени от един още по-фалшив живот: преминаването от нарцистична финансово-капиталистическа нормопатия, от едно патологично общество на растежа, ориентирано към печалба, към дигитално-тоталитарно (световно) господство. Може би сред малцината супермилиардери от финансовия свят се намира един или друг филантроп с нарцистична мегаломания да спасят човечеството, за което се говори например в кампанията за ваксинация на Бил Гейтс. Това не е утеха.
В книгата си „Inside Corona – Die wahren Ziele hinter COVID-19“ („Короната отвътре – истинските цели зад Ковид-19“) Томас Рьопер съумява убедително да докаже с близо 500 автентични източника, че пандемията е била подготвяна на няколко етапа в продължение на години. Властването на страха е най-успешният метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства. Страховете стесняват перспективата и обезсилват свободното възприятие, като правят жертвите си податливи на мерките на здравната диктатура. В тази книга се опитвам да опиша и анализирам катастрофалното взаимодействие между властването на страха и масовата хипнотична готовност за подчинение. Самоотчуждаването на по-голямата част от децата, продължило десетилетия наред, създаде послушание, върху което планът за режим на страх можеше да бъде надеждно построен. Авторитарните форми на власт винаги са необходими и желани от травмираните в ранна възраст хора, които могат да изградят живота си само в зависимост. За разлика от тях, взимайки под внимание резултатите от моята терапевтична и супервизионна работа, аз съм убеден, че самостоятелността в социалните отношения е най-добрата и най-естествената форма на човешкия живот. Управляващите елити никога няма да допуснат това, защото тогава ще загубят собственото си наркотично опиянение от властта, което попълва нарцистичния им дефицит. Но винаги съм смятал, че в рамките на една общност, в която човек е същностно вплетен, е възможно да се формира зряла, независима и самостоятелна личност, която да живее както със социална, така и лична отговорност.
При властването на страха се злоупотребява политически с личните страхове от живота и с оправданите страхове от бъдещето, за да се установи „нова нормалност“ на управлението чрез разпад на досегашната игра на демокрация. Въпреки че повече от 30 години описвах такова политическо погрешно развитие като психодинамична неизбежност на нормопатичните условия, все още отказвах да повярвам, че политическото му осъществяване е възможно в Германия, която за 80 години вече е създала два тоталитарни режима. Това собствено отричане на по-задълбоченото знание го класифицирам като защитна психологическа реакция, която съм неспособен да задържа, при положение че се сблъсквам с развитието на корона-манията.
Фалшивият живот вече е стигнал дотам, че дисидентските възгледи повече не могат да бъдат изразявани без буфер. И така, за да не стана веднага и напълно жертва на дискриминацията, сякаш съм мракобесник, аз също трябва да взема необходимите предпазни мерки и да заявя тук: да, вирусът съществува, да, има корона инфекция с леки, тежки и фатални протичания – по време на писането на тази книга аз самият се разболях сравнително тежко от Ковид-19. И, разбира се, не съм противник на ваксинацията, самият аз съм се ваксинирал многократно, но използваните сега генетични медицински интервенции не заслужават да носят името „ваксини“, защото почти не предпазват и по никой начин не може да се каже, че будят голямо доверие.
След задълбочени проучвания на многобройни свободни и алтернативни медии стигнах до заключението, че обществената политика за борба с короната вече не е свързана със защита на здравето (най много в маргинална степен), макар че много голям брой хора са доведени до това да го вярват чрез страхов комплекс, който е активирал усещането за несигурност, уплахата и зависимостта. Много неща говорят против претендираната защита на здравето: повечето цифри, статистически данни и резултати от тестове не се обсъждат критично, тълкуват се погрешно или дори се фалшифицират. Това, че мерките за борба с короната са ползотворни, не може да бъде потвърдено по нито един основан на доказателства начин, а основателните съмнения за значителни щети не са опровергани. Срещу ваксинирането с мРНК могат да бъдат повдигнати значителни медицински възражения, които не се вземат предвид в обществената дискусия. Срещу научните обосновавания на корона политиката могат да бъдат изтъкнати и други научни открития, но на тяхното обсъждане не може да се придаде уместна форма – те или се апострофират предварително като мнение на малцинството и по този начин се маргинализират, или биват лишени от публична трибуна. И накрая, що се отнася до често обявяваната опасност от евентуално претоварване на здравната система поради короната: никой не може да приеме това твърдение сериозно, докато се закриват болници, премахват се леглата за интензивно лечение и не се осигуряват по-добри условия за медицинския персонал под формата на адекватно заплащане и намаляване на работното натоварване.
В тази книга не искам да представям отделни доказателства за тези констатации; те могат да бъдат намерени на много места в алтернативните медии. Стремя се да анализирам и интерпретирам как и защо едно общество на страха може отново да бъде доведено до диктатура, при което страхът подготвя пътя за мнозина да го направят доброволно и с охота. Това само по себе си е достатъчно болезнено, но свързаната с него враждебност и дори насилие срещу малцинството, което мисли по различен начин, е непоносима. Когато патологичните разстройства са политически желани и използвани и са превърнати чрез омраза и насилие в социална деструкция, аз като психиатър и психотерапевт не мога да стоя безучастно, а камо ли пък да подкрепям такава патологизация. С тази книга искам да осветля психодинамиката и да анализирам и тълкувам поведението на страха. Това са моите усилия да се боря решително срещу новото тоталитарно управление и да създам предпоставки за по-добри демократични условия.Книгата „Общество на страха“ от Ханс-Йоахим Маац, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
