Един от най-ярките гласове в съвременната македонска литература – Лидия Димковска – омагьосва с лекотата на изказа си и ни пренася в едно колкото близко, толкова и непознато минало, за да проследи необикновената история на две жени с противоречиво име и силна връзка помежду си. Разказ за война, за любов, за две морета и две култури, които неочаквано намират допирна точка.
"Но-Уи" е кратък, ярък и много внимателно структуриран роман. Сложно построен е, но въпреки липсата на строга хронология не губи тънката нишка на читателското внимание нито за миг. Преди да ви разкажем повече за книгата и нейните особености, редно е да отделим малко внимание на нейния автор. Разказвали сме ви за Лидия Димковска, а повечето от вас вероятно са чели и романа "Резервен живот". Затова няма да изреждаме литературните ù отличия, нито ще се спираме на биографичните детайли. Онова, което не бихме могли да пропуснем, са впечатляващата ерудиция на писателката, умението ù да изгражда майсторски както по-кратки форми, така и мащабни повествования, и не на последно място – увлекателността, с която разказва.Тази увлекателсност е основна и в "Но-Уи" – роман особен (във възможно най-позитивния смисъл на това понятие) от заглавието до последната си страница. Защо особен? Защото липсват ясни преходи от един разказвач към друг, от минало към съвременност, от една гледна точка към друга и колкото и объркващо да звучи, с изненада ще откриете, че не сте загубили нишката на разказа нито за миг.
Една млада жена разговаря мислено със своята наскоро починала баба. Може да звучи странно, но в този построен като дневник роман оживяват спомените на няколко поколения, преминали през драматични исторически и житейски събития, през хиляди километри, намерили или все още търсещи своето място в света. Името на младата жена, която живее в Сицилия, е Неделька. Кръстена е на баба си, която е хърватка по произход, но след края на Втората световна война заминава за Италия. И двете всички наричат Неда.
Още като дете, в Сплит, баба Неделька е възхитена от своя учител по френски и красивата французойка, в която е влюбен. Именно този учител нарича момичето Но-Уи, като закачлив френски превод на противоречивото Неда. Прякор, който постепенно ще се превърне в умалително, в любимо обръщение на едната Неда към другата Неда. Ако трябва да сме обективни, романът разказва историята на бабата. На нейната младост, на нейната любов, на семейните вражди, на приспоспособяването ù първо към следвоенния живот в Сплит, после – към изцяло различния живот в Сицилия.
Разказан е обаче през спомените на внучката, за която историите на баба ù са по-ценни и по-вълнуващи от всичко останало. Която е колкото различна от своята баба като личност, толкова и свързана с нея от множество дребни, но оказващи огромно влияние фактори. Една от множеството линии на историята например разглежда отношенията между братята и сестрите. Така, както младата Неда не успява да намери допирни точки със своята по-малка сестра, така и баба ù никога не съумява да "заобича" своя своенравен по-малък брат. И това е само едно от многото неща, които двете могат да споделят единствено помежду си. Защото едва ли друг би разбрал.
Неда, която никога не си е представяла, че ще напусне Италия, заминава, за да измине същия път, който баба ù е изминала многократно през живита си. Заминава, за да потърси отговори или за да съживи спомените на баба си, създавайки свои собствени. Какво ще открие в това пътуване между две морета и дали ще успее да разбере по-добре драматичната и изпъленена с обрати история на баба си, ще ви оставим да разберете сами.
Лидия Димковска пристига у нас за среща с читателите си на 11 декември. Мястото на събитието е "Casa Libri" на улица "Цар Асен" номер 64 в София, а междувременно най-прекият път към "Но-Уи" е ТУК.
