Едно момиче, което е по-умно от връстниците си, един младеж, който малко изостава и една млада жена, която живее на улицата. Трима аутсайдери, всеки очарователен по свой собствен начин, всеки със собствена причина да бъде безкрайно различен от "нормалните" хора и един увлекателен роман.
Въпреки че у нас са издадени само два от романите на Делфин дьо Виган – "Силна е нощта" и "По действителен случай", тя е автор на десет книги. Преди да ви разкажем за третата издадена на български и без да навлизаме в излишни подробности около огромните тиражи и множеството награди, все пак е редно да представим авторката с няколко реда.Литературните критици определят Делфин дьо Виган като майстор на смесването на реалност и измислица. Самата тя, разбира се, чрез един от персонажите си, казва: "Фикцията, автофикцията, автобиографията никога не са нещо предварително решено, дори не са намерение. Евентуално биха могли да бъдат резултат".
Първият ù роман е публикуван под псевдонима Лу Делвиг, но също като по-късните и по-известни нейни произведения, съдържа автобиографичен елемент. Така стигаме до "Но и аз", публикуван за първи път през 2007 година, удостоен с наградата "Ротари" и екранизиран през 2010 година. Историята проследява странното и много сложно приятелство, зародило се между едно тринадесетгодишно момиче и млада клошарка. Тежката социална тема е поднесена деликатно, с умереност, но без да губи от това и без да се превърне в единствен център на романа.
На пръв поглед изглежда някак абсурдно. Все пак, какво и колко общо може да има между едно дете, което е толкова по-умно от връсниците си, че е с две години напред в училище, и една напълно изпаднала извън социума млада жена? Момичето се казва Лу, а младата клошарка Но. След една случайна среща с Но на гара в Париж Лу избира (по-скоро предлага спонтанно) да пише за проект в училище, свързан с бездомниците. И започва да се среща с Но, за да я интервюира.
Техните разговори, първоначално трудни и мотивирани единствено от нуждата (за Лу нужда от информация, за Но – от питие), малко по малко им разкриват, че не са чак толкова различни. Защото е трудно да не си като връстниците си. Да нямаш адекватна връзка с родителите си. И да не знаеш как да попълниш празнините в живота си. Трудно е и за Но, която живее в постоянен страх, макар да не е склонна да го признае, трудно е и за Лу, която няма никакви приятели освен Люка. Той е на седемнадесет, изостава с два класа и може би тъкмо по тази причина е склонен да прояви разбиране към малката Лу, която се чувства толкова не на място сред съучениците си. И да се впусне да спасява Но заедно с нея.
Предизвикателство към стереотипите, "Но и аз" звучи с гласа на преждевременно порасналата Лу, която наблюдава света с изненадващ, дори предвид интелекта си, обективизъм. Тя е способна да разбере чудовищната тъга, която задушава родителите ù след смъртта на по-малкото им дете, но не и емоциите на съученичките си. Вероятно защото в тях няма нищо дълбоко. И което е най-важно – разбира Но.
Тъжен, но искрен и много въздействащ, "Но и аз" е роман за желанието да спасим себе си, спасявайки някой друг. За липсата на любов. И за силата на любовта, във всичките ù най-разнообразни форми. Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
