Николай Илиев потегли по трънливия път към успеха някъде измежду изявите на модния подиум, тези в списанията и предаването "Мело ТВ Мания" по Канал 1, както и с ролята на Мартин в сериала "Забранена любов" по Нова ТВ.
С роли в повече от десет продукции обаче, възпитаникът на френската гимназия изненадващо предприе рязък завой и вместо пред камерата, застана зад нея, тръгвайки по стъпките на баща си Бойко Илиев. С амбициозното съдействие на "Шотландския боец" Кристоф Ламбер, дебютът на Ники като режисьор в пълнометражното кино изглежда повече от обещаващ.
В "Чужденецът", чиято премиера е предвидена за пролетта на 2012 година, участват още Катрин Готие, Асен Блатечки, Елен Колева, Саня Борисова, Любомир Ковачев, Валентин Гошев и др. Повече за един от най-очакваните филми в българското кино разказва самият Ники Илиев.
Василен Димитров: Зад камерата или пред нея е по-лесно?
Ники Илиев: Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос. Като цяло, пред камерата носиш отговорност само за себе си, а ако си зад нея, отговаряш за абсолютно всичко. Трябва да вземаш важни решения във всяка една минута, което може да бъде адски стресиращо.
Когато започнах да снимам "Чужденецът", разбрах с колко сериозна задача съм се заел, когато абсолютно всеки човек от екипа започна да се обръща към мен, преди да направи каквото и да е. Ако се оставиш на паниката, лесно можеш да се побъркаш. Най-трудно ми беше, когато трябваше и да играя. Постоянно мислех за цялата сцена, а не само за моята игра. Пред екипа държах хладнокръвие, но истината е, че особено в първите дни бях супер стресиран и дори малко уплашен.
.: Опитът като актьор помага ли да разберете по-добре колегите си, когато ги режисирате?
Ники Илиев: Това определено помогна в работата с другите актьори. Никой не обича да му казват как точно да играе - грешка, която много режисьори правят. Аз ги оставях да правят това, което усещат и само ги натисках в правилната посока. Така се родиха много непредвидени реакции или импровизации, които не бих могъл да измисля.
.: Вие сте и сценарист на филма. Как възникна идеята за "Чужденецът"?
Ники Илиев: Един мой приятел ми разказа история за негов приятел мулат, който живее в Австрия, но се влюбил в босненско момиче. Последвала серия от абсурдни ситуации. Накрая двамата избягали с един микробус за Австрия, гонени от роднините й. Историята във филма е доста по различна, но тази по-някакъв начин ме вдъхнови.
.: За какво точно разказва филмът, има ли конкретно послание?
Ники Илиев: Става въпрос за французин, който се влюбва в българска селянка и тръгва към Лещен да я намери. Планът не протича според очакванията му и след няколко абсурдни и нелепи сцени, той успява да обърка съдбите на няколко семейства, включително и на своето собствено във Франция. Бих казал, че това е една много нетипична и леко абсурдна романтична комедия с малко екшън, която си има своите сериозни моменти.
.: В Националния киноцентър ли кандидатствахте за проекта?
Ники Илиев: В Киноцентъра кандидатствам на всяка сесия през последните четири години, но точно с този проект - не.
Преди да се захвана с работата над "Чужденецът", дори бяхме стигнали по първо място на предпоследната сесия, но след няколко дни размисъл ни казаха, че ни липсвали две точки, трябвало да имаме 584, а ние имахме 582 и така не ни отпуснаха 915-те хиляди лева, които бяха обещани на първия.
Беше ми много неприятно няколко дни и тогава си казах, че мога да направя филм изцяло с частно финансиране. Така и стана, макар да не беше никак лесно.
.: А как склонихте звезда от ранга на Кристоф Ламбер да се снима във филма ви?
Ники Илиев: Г-н Красимир Гергов, който много помогна на филма и на когото съм много благодарен, ме свърза с него и аз му изпратих мейл, в който му писах, че за мен би била голяма чест да участва в "Чужденецът" и му изпратих сцените на героя му преведени на френски език.
Той ми върна отговор, че ролята му е харесала и след това започнахме да преговаряме всички подробности около снимките, договора и т.н. След това се видяхме в Париж и подписахме. И на мен ми беше ми трудно да повярвам, защото всичко започна като на шега. Никой не вярваше, че ще мога да взема толкова известен актьор в частен български филм.
.: Какъв човек е той извън снимачната площадка?
Ники Илиев: Много сериозен. Както казах, всички подробности около договора и снимките уточнихме двамата заедно, не с агент или мениджър. Като сме се виждали, винаги се е държал много земно. На снимки дойде с перфектно научен текст, запозна се лично с всеки един от екипа, даваше предложения, изигра някои от важните дубли по различен начин, за да мога да избирам на монтажа. Нямаше никакви особени претенции и даже донесе лични дрехи, с част от които се снима във филма.
.: Да го очакваме ли в София за премиерата на "Чужденецът"?
Ники Илиев: Все още чакам да ми потвърди. Призна, че трябвало да участва в нов проект, снимките на който стартират скоро в Лос Анджелис и още не е сигурен. Надявам се да успее да дойде.
.: Опасявате ли се, че преди да бъде гледан филмът, зрителите ще кажат, че има повторение като в "Островът", който също нашумя значително заради участието на френска звезда, в случая – Летисия Каста?
Ники Илиев: Честно казано, освен френския език, двата филма нямат нищо общо. Идеята на "Чужденецът" е по забавен и приятен начин да покаже, че трябва повече да ценим близките си хора, а не да ги приемаме за даденост. Освен французин, които идва в България, имаме историята на Златан от Лещен, който след това отива във Франция и се сблъсква с тяхната действителност. Филмът е направен в духа на киното от 70-те години на миналия век, като има закачки, както с романтичните комедии от това време, така и с уестърните и кунг-фу филмите с Брус Лий.
.: За кога да очакваме премиерата?
Ники Илиев: За момента сме я предвидили, за 2 март, но е възможно и да я променим впоследствие. До няколко седмици ще се знае със сигурност.
.: Да се насочим малко и към българското кино. Кое е най-трудното в това да се правят филми у нас ?
Ники Илиев: Малкото пари. И начинът, по който те се раздават, също е проблем. Не може някои хора да вземат по един-два милиона държавни средства и после да казват, че зрителите не ги интересуват. За мен това е обида към хората. Защото те вземат техните пари и после им казват, че не им пука за тях. Някои си прибират тлъстите хонорари и след това филмите им седят по една седмица в кината и ги свалят. Според мен начинът на отпускане на средствата трябва да се промени. Не мога да не призная обаче, че напоследък се появиха и много добри неща, финансирани от Националния филмов център.
.: Кой ще е следващият ви проект, роля?
Ники Илиев: Имам готов сценарий за спортна драма на тема „свободни двубои, кикбокс и К-1”. Като приключа с работата по "Чужденецът", ще се захвана с него. Казва се "Без дъх".
.: Какъв филм бихте искал да направите?
Ники Илиев: Честно казано, освен "Без дъх", много бих искал да направя и филм за Васил Левски.
.: Апостолът има специално място в сърцето на българина. Да не се посяга на светостта му вероятно е причината да има само две театрални постановки и телевизионен сериал отпреди 40 години - "Демонът на империята". Не е ли твърде рисковано и амбициозно начинание да се прави филм за Левски?
Ники Илиев: Безспорно е така, наясно, че съм говорим за голяма отговорност и затова бих подходил към подобен проект, еда когато понатрупам повече опит и събера повече средства, така че, след време. Всичко трябва да се изпипа и филмът да е достоверен. Но не е нормално да има само телевизионен театър и сериал от преди толкова години и да няма филм за най-великия българин, на фона на около 40 филма за прехода и живота по време на комунизма.
.: Как бихте разказал делото, голготата и безсмъртието на Левски?
Ники Илиев: Най-добре е сценарно да се следи съдебното дело срещу Левски, преди да го осъдят на смърт и паралелно с това да се връщаме в спомените му, как е започнало всичко, как е сформирал комитетите и т.н.
.: От кого се учихте на режисура, краде ли се тя като занаят или е призвание?
Ники Илиев: Баща ми (Бойко Илиев) е театрален режисьор, но двете неща нямат много общо. Учил съм се от гледане на филми. Също така съм и завършил кинорежисура. Мисля, че човек просто трябва да обича киното.
.: А защо му трябваше на българското кино толкова много време, за да намери правилната посока?
Ники Илиев: Просто някой можеше да се сети, че е време да започнат да се правят и жанрови филми, а не само фестивални. Направиха една истинска комедия и нещата тръгнаха. Не беше трудно човек да се усети, просто на хората, от които това зависеше, не им беше удобно.
.: Актьор, режисьор, модел, какво ли друго призвание може да намери Николай Илиев?
Ники Илиев: Искам да съм и актьор, и режисьор, но е трудно. Заради нещата, които работих преди време, на някои хора още им е трудно да ме възприемат в това амплоа. Не ме е срам от предишната ми работа като ТВ водещ и модел, защото трябваше да изкарвам някакви пари, но определено не се гордея. Съжалявам, че по-рано не съм се насочил към това, което правя сега.
