На пръв поглед Neumann TLM 102 прилича на умален вариант на TLM 103 - микрофонът, който почти предизвика сензация през 1998 г. като най-достъпния студиен микрофон на компанията. Тази позиция вече се пада на TLM 102. При него е използвана новоразработена капсула, подходяща за използване както с гласове, така и с акустични инструменти.
На пръв поглед Neumann TLM 102 прилича на умален вариант на TLM 103 - микрофонът, който почти предизвика сензация през 1998 г. като най-достъпния студиен микрофон на компанията. Тази позиция вече се пада на TLM 102. При него е използвана новоразработена капсула, подходяща за използване както с гласове, така и с акустични инструменти. Това се определя и от максималното ниво на звуково налягане – 144 dB (при по-молко от 0,5 % THD). Полярната характеристика на новия Neumann е фиксиран кардиоид, като има лек пик в честотите на 6 kHz. Повдигането на тези честоти дава на гласовете и инструментите повече присъствие, като същевременно подобрява артикулацията при един по-сложен аранжимент.
Солидна функционалност
Първоначално изпробвахме микрофона с акустична китара. При насочване в точката, в която грифът се съединява с тялото, TLM 102 звучи страхотно, давайки ни пълен, естествен звук, с леко изявено присъствие във високите среди, но без да звучи натрапливо или изцъклено. Операционните инструкции казват, че долната честотна граница е 20 Hz. Това е добре дошло, ако записваме нискочестотни инструменти като бас-барабан или контрабас например, но същевременно прави микрофона чувствителен към нискочестотни, паразитни шумове. Наистина, по микрофонната стойка се предава тупкането с крак например, но този проблем е лесно решим с използването на нискосразващ филтър и/или държач с еластично окачване (който за съжаление не е включен в комплекта). Ако оригиналните държачи на Neumann ви се струват прекалено скъпи, то винаги можете да използвате някои от моделите, предлагани от по-непретинциозни производители. Те не са никак лоши, а и адекватно изолират микрофона от всякакви вибрации и шумове, предавани по стойката. Ниската долна честотна граница може също така да подчертае ефекта на близост (Proximity Effect), така че при насочване на микрофона към отвора на акустичната китара може да се получи „бумтящ” звук. Разбира се, и тук един нискосрязващ филтър може да помогне много – както и леко обиране на ниските среди с еквалайзер.
При използване с мъжки вокали, TLM 102 прави чудеса в ниските среди, давайки на гласа приятен, дебел тембър, който е в състояние да пробие в микса. Интересното е, че тази характеристика не е показана в честотната диаграма, така че сигурно се дължи на ефекта на близост. Разбира се, той може да бъде минимизиран като изпълнителят се отдръпне на около 20 см от микрофона. Използването на поп-филтър се подразбира от само себе си. При женски вокали, тези качества на микрофона дават на гласа леко „опушен” и ретро звук, каквито бихме очаквали от лентов (Ribbon) микрофон. Гласът звучи интимно и детайлно, подходящо за джаз изпълнения – за разлика от женските гласове, които чуваме по безбройните поп албуми: ярък и тънък женски вокал.
Когато двойка от тези микрофони се използват за озвучаване на роял, стерео картината е „желязна”. Звукът в ниските среди е по-плътен от очакваното, но това, освен че е въпрос на лично предпочитание, може да бъде коригирано с EQ. При стандартно пиано звукът е отличен, но отново може да се наложи леко орязване на честотите в рамките на 150-200 Hz, с цел да не се претовари микса в тази честотна лента.
Използвахме двойка TLM 102 и като оувърхед микрофони за комплект барабани. Резултатът беше доста плътна и здрава каса, както и изключително неоцветен звук на малкото барабанче. Целият комплект звучеше балансирано, като чинелите не бяха прекалено ярки. При използване с малък барабан (на около 7 сантиметра от обръча и насочен към центъра на кожата) звукът беше отличен. Успяхме да уловим истинския звук на барабана, без прослушване на фуса. Забелязахме обаче, че има известно прослушване от касата, в сравнение с други микрофони. Като че ли полярната характеристика става по-малко насочена встрани от оста при по-ниските честоти, но това е характерно за повечето кардиодни микрофони.
Тихо и чисто
Радостно е да се види, че TLM 102 не се придържа към налагащата се през последните години тенденция кондензаторните микрофони да излизат от завода настроени, с честотна характеристика тип „усмивка”. Със сигурност обаче при този модел в ниските среди се случва нещо, което дава приятен тембър както при гласовете, така и при повечето акустични инструменти. Накрая, но не на последно място, следва да се отбележи, че микрофонът е много тих – почти колкото TLM 103. В крайна сметка може да се каже, че TLM 102 дава нова дефиниция на Project Recording процеса, като предлага качеството и звука на Neumann на повече от разумна цена.
