В кино "Кабана" до Националния дворец на културата се проведе опит за намиране на допирна точка между философията, правото, науката и технологиите под формата на конструктивен дебат по темата памет и време, вдъхновен от филма "Черно огледало".
Всички знаем, че индивидът, личността се определя от памет, воля и интерес. Какво обаче е паметта? Просто съхранение на информация, събиране на мисълта назад към това, което е мислено, или начин, по който миналото определя индивида? Която и дефиниция да изберем, едно е сигурно – паметта влияе върху това кои сме ние и как живеем живота си.
Бяха засегнати и някои еволюционни предимства на паметта. Например оцеляването. Колкото повече помним, толкова повече осигуряваме бъдещето си, защото помним неща, свързани с нас самите или с другите, от които си взимаме поука. Ако се опариш от огъня, няма да го пипнеш пак, а ще го отбягваш.
Спекулира се и по въпроса "Какво би се случило в едно общество, в което не можем да забравяме?". Ние сме продукт на собственото си минало, включително и на онова, което сме забравили. Ако можехме да се върнем във всеки един момент и да видим неща, които умишлено или неумишлено сме забравили, то това би променило това, което сме. Забравяме, защото миналото може да бъде травма, която искаме да забравим, за да получим пълната свобода на нашето настояще. Всеки човек има право да бъде различен от своето минало.
Интересни съждения се чуха по въпроса със свидетелите в юридическата сфера. Според дебатиращите всеки път, когато си припомняме един спомен, той се променя според настроението, в което се намираме. Колкото повече един свидетел бива разпитван, толкова повече забравя и променя спомена. Това е следствие на свойствата на мозъка – забравяне и модификация.
Като финал на дискусията беше издигнат лозунгът: "Настоящето трябва да бъде освободено от миналото за по-добро бъдеще".
Участници в събитието бяха Стоян Ставру, основател на "Предизвикай правото!", Любомир Бабуров, основател на "Ratio", Дарин Тенев, доцент по теория на литературата и директор на Института по критически социални изследвания, модерирани от Петко Желязов.
Всички знаем, че индивидът, личността се определя от памет, воля и интерес. Какво обаче е паметта? Просто съхранение на информация, събиране на мисълта назад към това, което е мислено, или начин, по който миналото определя индивида? Която и дефиниция да изберем, едно е сигурно – паметта влияе върху това кои сме ние и как живеем живота си.
Бяха засегнати и някои еволюционни предимства на паметта. Например оцеляването. Колкото повече помним, толкова повече осигуряваме бъдещето си, защото помним неща, свързани с нас самите или с другите, от които си взимаме поука. Ако се опариш от огъня, няма да го пипнеш пак, а ще го отбягваш.
Спекулира се и по въпроса "Какво би се случило в едно общество, в което не можем да забравяме?". Ние сме продукт на собственото си минало, включително и на онова, което сме забравили. Ако можехме да се върнем във всеки един момент и да видим неща, които умишлено или неумишлено сме забравили, то това би променило това, което сме. Забравяме, защото миналото може да бъде травма, която искаме да забравим, за да получим пълната свобода на нашето настояще. Всеки човек има право да бъде различен от своето минало.
Интересни съждения се чуха по въпроса със свидетелите в юридическата сфера. Според дебатиращите всеки път, когато си припомняме един спомен, той се променя според настроението, в което се намираме. Колкото повече един свидетел бива разпитван, толкова повече забравя и променя спомена. Това е следствие на свойствата на мозъка – забравяне и модификация.
Като финал на дискусията беше издигнат лозунгът: "Настоящето трябва да бъде освободено от миналото за по-добро бъдеще".
Участници в събитието бяха Стоян Ставру, основател на "Предизвикай правото!", Любомир Бабуров, основател на "Ratio", Дарин Тенев, доцент по теория на литературата и директор на Института по критически социални изследвания, модерирани от Петко Желязов.
