"Тетрамерон" е приказна книга, защото в нея - точно като в приказките - под повърхността на историите се крие неочаквана дълбочина, фантастичното, красивото и зловещото се прелитат в една омагьосваща цялост.
Хосе Карлос Сомоса е роден в Куба и въпреки че е живял в родината си само няколко месеца, творбите му неизменно са белязани от характерното за литературата на Южна Америка търсене на магическото в реалността.
За себе си казва: "Ако приемем разделянето на писателите на последователи на Чехов или на Борхес, аз, разбира се, съм от втората група. Предпочитанията ми са към литературата, която не приема себе си насериозно, която играе с текста и с читателя. Накратко - нереалистичната литература. А Борхес, Калвино, а така също Стърн и Кафка, за мен са главните източници на влияние."
Едва ли бихме могли да дадем по-ярко и красноречиво описание на стила и произведенията му. Собствените му думи достатъчно ясно насочват читателите, които досега не са се срещали с книгите му, какво да очакват.
И макар да сме напълно съгласни, че той е достоен последовател на Борхес, все пак в биографията му има и нещо, по което прилича на Чехов. Точно като големия руски писател, Сомоса е лекар по образование. Специализирал е психиатрия и макар никога да не е практикувал, дълбоките познания за човешката психика са лесно откриваеми в творчество му.
Литературата на Хосе Карлос Сомоса често е определяна като триумф на въображението. Той постига успех още с първия си роман, което го мотивира да избере писането пред медицината. Огромният успех на една от следващите му книги - "Пещерата на идеите" (преведена на двадесет езика) - доказва, че изборът му е бил правилен.
Фантастично и реално се преплитат в романите на Сомоса, където откриваме необикновени персонажи, философски и криминални загадки, психология и психични отклонения, както и редица любопитни препратки към световната литература.
"Тетрамерон" не прави изключение. В него, както подсказва заглавието, ще откриете четири истории, с които Сомоса отдава почит на устната разказваческа традиция, припомня ни класически нейни образци като "Хиляда и една нощ" и "Декамерон".
Прекрасен и брутален, красив и зловещ, "Тетрамерон" е роман за промяната и преходните състояния. От детство към зрялост. От живот към смърт. При това с много интересна композиция, ясно заявена още с първото изречение: "Тази книга е кутия с цвят махагон и позлатена ключалка в средата. В нея са поместени много други кутии".
Преди да ни потопи в четирите необикновени истории, които изграждат романа, Сомоса ни запознава със Соледад, благодарение на която поставя всичко, което предстои да се случи, в една обединяваща рамка.
Соледад е дванайсетгодишна. Особена възраст в самотата между два свята. Именно това означава и името на момичето - самота. Всичко започва с нейното заминаване на екскурзия. Докато пътува в автобуса със съученичките си, Соледад внезапно разбира, че е станала невидима.
За миг дори й минава през ума, че може би е умряла. Затова, когато пристигат в манастира, който трябва да разгледат, тя се откъсва от групата и се втурва в едно подземие. Една много дълга стълба ще я отведе до мистериозна врата.
Врата, която Соледад, водена от любопитството си, ще открехне, за да разбере, че понякога едно дребно решение, една-единствена постъпка може да промени всичко. Защото отварянето на някои врати е необратимо.
Зад тази врата Соледад ще види четирима много странни разказвачи. Всеки от тях има по една необикновена история. В тези истории нищо не е невъзможно. Истински карнавал на въображението, в който се преплитат символи и дълбоки послания, разказ за онова, което неизбежно губим, когато преминаваме от детството в света на възрастните.
Какво ще се случи със Соледад, след като чуе тези четири истории, ще разберете, ако прочетете "Тетрамерон", а най-лесният начин да се сдобиете с нея е ТУК.
