"Не ги разбирам ония, дето си набелязват все по-високи цели." Със сигурност от полицейски инспектор (поне от такъв в роман) не се очаква да мисли по този начин. Въпреки това Петра Деликадо, разсъждава именно така и това съвсем не е единствената изненада, която ви е подготвила Алисия Хименес Бартлет.
Бартлет е една от най-популярните и обичани авторки на криминални романи в Испания. Всъщност поредицата й се радва на успех и в Италия, Германия и у нас. Случаите на инспектор Петра Деликадо са истинско удоволствие за любителите на класическите криминалета.
Поредицата започва през 1996 година с Ritos de muerte, където за пръв път се появява инспектор Деликадо. По това време Алисия Хименес Бартлет вече има няколко романа зад гърба си. Големите успехи и литературните награди обаче тепърва предстоят.
Само година по-късно, през 1997-ма, писателката издава две творби - втората книга от серията за Деликадо и роман за Вирджиния Улф, озаглавен Una habitación ajena. Именно за него Бартлет е отличена с наградата "Лумен" за най-добра испанска писателка.
Да се върнем обаче на инспектор Деликадо, която, както повеляват законите на жанра, притежава остър ум и доста особен характер. Например категорично не желае да смесва личния и професионалния си живот. Дори си е наложила да мисли за себе си в работата и за себе си като съпруга като за две отделни и много различни личности.
Теория, с която съпругът й не е особено съгласен, но това само подхранва убедеността на Деликадо. В "Никой не иска да знае", деветата книга от поредицата за упоритата инспекторка, Петра Деликадо и нейният подчинен помощник - инспектор Фермин Гарсон - са изправени пред един доста необичаен случай.
До този момент инспектор Деликадо не е разследвала престъпление, извършено толкова отдавна. Алфонсо Сигуан е текстилен фабрикант, убит преди пет години при особени обстоятелства. Първото разследване удря на камък, след като предполагаемият убиец е открит мъртъв.
Сега обаче случаят е подновен и възложен на Деликадо, която, макар да не е във възторг от идеята да натрупа нови знания, ще трябва да се справи с купища документация, оскъдни следи и много въпроси, оставени без отговор.
Тъй като трябва да започнат все отнякъде, Петра и Фермин се залавят именно с тези въпроси. Защо никой не е направил връзка между смъртта на Сигуан и тази на "убиеца" му? Или между убийството на фабриканта и финансовите му проблеми? И дали наистина има такива, или това са просто съвпадения?
Инспектор Деликадо има всички основания да се съмнява в толкова много съвпадения и е убедена, че нещо не се връзва. Помощникът й е склонен да я смята за наивна, но съдията, подновил разследването, е убеден, че има достатъчно основателни причини случаят да бъде разгледан отново.
Този път бавно и внимателно. Няма за къде да се бърза, убиецът отдавна е избягал. Въпреки това, както винаги, инспектор Деликадо подхожда с необходимия професионализъм. Алисия Хименес Бартлет притежава не само увлекателен стил и прекрасно чувство за хумор, изключително ценни качества за всеки жанр, и особено за криминалния, но и умението да засяга важни и болезнени теми в историите си.
Още в самото начало на "Никой не иска да знае" се промъква един колкото неудобен, толкова и важен въпрос. Не е ли самата човешка природа онова, което прави престъпленията възможни. Алфонсо Сигуан умира "в обятията" на неприлично по-млада евтина проститутка.
Младата "дама" умишлено подбира възрастни мъже, които, след като упои, обира с помощта на сводника си. Нито една от жертвите им обаче не е подавала оплакване в полицията. Такива неща не се признават лесно. Смъртта на Сигуан слага край на добре сработената схема, момичето попада в затвора, а сводникът й е намерен мъртъв няколко месеца по-късно.
Пет години по-късно това, което озадачава Петра Деликадо, е, че момичето продължа да твърди, че убиецът е друг човек. А също и фактът, че "опечалената" вдовица на Сигуан се сеща да търси виновник за смъртта му с такова закъснение.
Дали Деликадо ще открие отговорите на тези въпроси и докъде ще я отведе тяхното търсене - можете да научите ТУК
