"Геният" е книга за изкушените от литературата. За всички, които иска да надникнат в света на големите писатели и да научат тайните на създаването на някои от най-значимите произведения в американската литература. И най-вече книга за един изключителен редактор.
Максуел Пъркинс е редакторът, дал шанс на Ф. Скот Фицджералд, когато никой друг не е бил склонен да го приеме сериозно. Човекът, застанал зад Ърнест Хемингуей и Томас Улф, рискувайки собствената си кариера. Упорит, изключително отдаден на работа си, с вроден усет за литература и покъртително слаб правопис, Пъркинс е точно толкова вдъхновяващ като личност, колкото са и писателите, с които е работил.
"Геният" е биографична книга, която се превръща в истинска сензация още с излизането си през 1978 година. Отличена е с Националната награда за литература на САЩ, а неин автор е А. Скот Бърг. Основа на книгата е дипломната работа, която Бърг пише, докато все още учи в Принстънския университет и впоследствие доразвива. След "Геният" Бърг пише още три биографични книги – "Голдуин Бърг", за която получава стипендията "Гугенхайм", биографията "Линдберг", за която е удостоен с наградата "Пулицър", и "Кейт си спомня" – мемоари, свързани с двайсетгодишното му приятелство с актрисата Катрин Хепбърн.
Талантът на А. Скот Бърг като биограф се проявява още в "Геният". Той описва Макс Пъркинс не само като интелектуалец и редактор с неповторим нюх, но и като човек, баща и приятел. Книгата е плод на прецизно и впечатляващо по мащаба си документално проучване, което започва в една дъждовна вечер през 1946 година.
По това време Макс Пъркинс вече е легенда в света на книгоиздаването в Америка. Именно той е открил велики нови таланти като Ф. Скот Фицджералд, Ърнест Хемингуей и Томас Улф, а това е и поводът да бъде поканен на събеседване с група студенти. За тях тази среща е паметно събитие и извор на вдъхновение. За Пъркинс обаче се оказва знак, че е дошло време да се оттегли.
Една от особеностите на "Геният" е, че книгата излиза извън рамките на обичайната за биографичните книги хронологична последователност. Не само защото първата й глава е посветена на финала на кариерата на Пъркинс, а втората – на нейното начало, но и защото това, с което обичайно започват подобни книги, идва след тях.
Бърг не прескача родословието и младежките години на Пъркинс, просто избира първо да ни срещне с доайена на американските редактори, а после да ни разкаже как е станал такъв. През 1919 година Пъркинс работи в едно от най-големите американски издателства - "Скрибнър". Там попада на първия роман на Фицджералд.
Творбата е озаглавена "Романтичният егоист" и въпреки сериозните недостатъци на текста Пъркинс открива в него нещо, което го подтиква да насърчи младия автор да продължи да пише. Книгата така и не вижда бял свят, но се превръща в основа на "Отсам рая" – книгата, направила Ф. Скот Фицджералд известен.
Макс Пъркинс е приятел на писателите, с които работи. Той е един от първите редактори, превърнали професията в това, което е днес. Вече споменахме, че правописът и пунктуацията никога не са били силните му страни, но във всяко друго отношение Пъркинс е безценен съветник и наставник на "своите" автори, най-вече защото неизменно се ръководи от мотото, че книгата принадлежи на своя автор.
Самият той описва професията си така: "Добрият редактор не създава нищо, той само освобождава творческата енергия."
"Геният" вдъхновява едноименната екранизация, част от програмата на CineLibri 2016. Ролята на Пъркинс е поверена на Колин Фърт, който се справя повече от блестящо с предизвикателството да се превъплъти в образа на една толкова необикновена личност. Партнират му Джъд Лоу в ролята на Томас Улф, Гай Пиърс в ролята на Скот Фицджералд и Доминик Уест в тази на Ърнест Хемингуей.
Филмът е една от премиерите в рамките на CineLibri 2016, а билети за прожекциите можете да намерите ТУК. В случай че искате първо да прочете книгата, най-прекият път към нея е ТУК.
