Методът „Монтесори“ не е предназначен само за най-малките. Уповавайки се на принципите, разработени от д-р Мария Монтесори, педагозите Симон Дейвис и Джунифа Узодике предлагат начини, по които родителите на деца на възраст между 3 и 12 години да поощряват вродената им любознателност и самостоятелност посредством свързаност, сътрудничество и радост и същевременно да изграждат семейна среда с по-малко разсейващи фактори, усложнения и дигитални устройства.
В книгата ще открием и как:
- да се научим да бъдем водач на детето си, докато създаваме пространството, от което то се нуждае, за да се развива самостоятелно;
- да подготвим дома си така, че да стимулираме самостоятелността и изследователския дух на детето;
- да създадем Монтесори занимания, които следват уникалните интереси на детето ни и начина, по който то усвоява знания;
- да поощряваме възпитанието и вежливостта, за да помогнем на детето си да се научи да уважава другите и да реагира в често срещани ситуации положително и отрицателно;
- да бъдем до детето си и да откриваме радостта от това да виждаме света през неговите очи.
„Монтесори за детето“ ще ви помогне да отгледате здраво и щастливо дете, способно уверено да изследва света.
312 с., мека корица: 32 лв., твърда корица: 36 лв.
„Помогни ми, за да си помогна сам“: насърчаване на независимост и отговорност по метода „Монтесори“
Д-р Монтесори чува едно дете да казва: „Помогни ми, за да си помогна сам“ и този израз скоро се превръща в основен принцип на Монтесори образованието, който можем да използваме и у дома. Можем да помогнем на детето си да разбере, че е способно и отговаря за себе си и своето тяло (физическа самостоятелност) и че може да мисли самò (ментална самостоятелност).
Когато едно дете е самостоятелно, то се научава на отговорност към себе си, околните и обкръжаващата го среда. То иска да допринася за семейството и обществото. Научава се да изчаква реда си, да помага на приятелите си или да се грижи за растение. То има вътрешната мотивация да го прави.
Самодисциплината се повишава, когато създаваме възможности за проява на самостоятелност и майсторство и когато децата усвояват уменията да бъдат в една общност с останалите. Показваме на децата си, че им вярваме, и възможността да бъдат отговорни им се отразява благотворно. Може да сервират чинията си на масата, да използват остър нож, след като са се научили да боравят с него (под надзор), да обмислят как да приготвят нещо специално за дете с хранителни алергии, когато са го поканили на рождения си ден, да се научат безопасно да палят свещи на вечеря или да отговарят за проучването на разписанието на влаковете за семейно пътуване и да купят билетите от машината за билети.
„Следвайки своя вътрешен водач, всяко от тях се занимаваше с нещо различно, което му носи радост и мир, и така се появи нещо, което никога не се е срещало сред децата – спонтанна дисциплина. Това порази посетителите дори повече, отколкото уменията им да пишат; децата обикаляха и си търсеха свободно с какво да се захванат, всяко едно се концентрираше върху различна задача и в същото време в цялата група цареше дух на идеална дисциплина. И така проблемът беше решен: за да има дисциплина, трябва да дадем свобода.“ – д-р Мария Монтесори, „Образование за един нов свят“ (Education for a New World)
Надграждайте уменията
Децата не усвояват умения за една нощ. Можем да започнем, като даваме пример, след това, като си сътрудничим, а после, като им позволим да извършват повече стъпки сами. Докато овладяват умение, ние можем да добавяме към него по-трудни стъпки. Ако детето ни забрави някоя стъпка, която е знаело преди, можем отново да му я покажем, докато не я овладее. Едно умение изисква практика, за да бъде усвоено напълно.
Разбийте уменията на малки части
Можем да разбием умението, което детето овладява, на малки части, които по-лесно да бъдат усвоени. Например при едно по-малко дете, показвайки бавно стъпките при закопчване и откопчаване на копче или завързване на връзките на обувките; по-големите деца могат да последват бележка с инструкции, за да си приготвят вечеря, когато се приберат.
Намесвайте се възможно най-рядко, само колкото е необходимо
Нужна е практика да се довериш, да наблюдаваш, да изчакваш, да оставиш детето да греши. Но после биваме възнаградени с тези моменти на удовлетворение или дълбока концентрация, или когато дете си ръкопляска, подскача радостно или се усмихва заради това, че е успяло да направи нещо само (Аз мога).
Ако видим, че му е трудно и започва да се разстройва прекалено, за да продължи, вместо да го свършим ние, можем първо да попитаме: „Искаш ли помощ?“ или „Искаш ли да ти покажа?“, или „Искаш ли малко да ти подскажа?“ После можем съвсем малко да му помогнем и да го оставим да продължи.
Някои деца отказват нашата помощ и ние също полагаме всички усилия да приемем това, знаейки, че ще продължат да се опитват и че ще го направят, когато му дойде времето.
Подгответе средата така, че да успява да се справя
Децата ни могат да се справят самостоятелно, когато имат възможност да избират дрехите си или да стигат чиниите, за да сервират масата, или когато заниманията им са подредени в кошове или табли, или имат подръка метла или стирка. По-големите деца знаят къде да намерят спортната си екипировка или музикалните си инструменти и имат подръка творчески материали като ножици, телбод и хартия.
Оставяйте им време
Отнема повече време детето да се облече самò, да помогне при приготвянето на вечерята или да изслушаме дългата история, която иска да ни сподели. Когато графикът ни не е толкова препълнен, ние му оставяме повече време да овладява умения, самò да прави открития, да се включва в пълноценен разговор и да се свързват с нас и околните. Трябва му време да се отегчи, да прояви креативност и (конкретно при по-големите деца) да работи върху по-големи проекти.
Бавни движения, без думи
Когато показваме на едно дете на възраст между 3 и 6 години как работи нещо (например как се отваря катинар с код за заключване, как се облича някоя дреха), можем да кажем: „Виж!“ и после да спрем да говорим и да започнем да извършваме много бавно и прецизно движенията, за да покажем как се прави. Така им е по-лесно да се научат. Жан-Мари Пейнъл, Монтесори преподавател за родители, използва акронима SHOW (slow hands, omit words) като приятелско напомняне. Стане ли детето ни на шест и повече години, вече можем да използваме много думи!
Помогнете им да станат членове на семейството и обществото
Искаме детето ни да стане най-добрата версия на себе си и същевременно да проявява уважение към другите и към околната среда. Да отглеждаме децата си според метода „Монтесори“ не означава да ги оставяме да правят каквото си искат (например да оставяме шумните си деца да тичат из ресторанта е проява на неуважение към останалите хора, които се хранят там). Нито пък означава да бъдем толкова строги, че детето ни да няма почти никаква автономност и или да стане сервилно, пасивно и отстъпчиво, или да върши неща зад гърба ни, за да не го хванем. Ние даваме свобода чрез отговорностите, подкрепяме го да стане част от семейството и обществото.
Книгата „Монтесори за детето“, от Симон Дейвис и Джунифа Узодике, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
