Когато една трилогия, придобила култов статут, каквато безспорно е "Милениум" на Стиг Ларшон, се сдобие с продължение, това задължително предизвиква вълнения. Особено когато автор на това продължение е друг писател. В случая с "Онова, което не ме убива" обаче смело можем да кажем, че резултатът е неочаквано добър, а Давид Лагеркранс се е справил прекрасно със своята нелека задача.
"Онова, което не ме убива" е книга, натоварена с огромни очаквания още от момента, в който стана ясно, че е замислена. Очаквана с нетърпение, с възторг, с тих ужас или със сериозна доза скептицизъм, но очаквана.
И ето че едно от най-обсъжданите предстоящи заглавия на 2015 година вече е факт. Излизането й обаче само увеличи вълненията и шума около нея. В това, разбира се, няма нищо изненадващо. Дори онези, които не са чели трилогията на Стиг Ларшон, са гледали поне една от нейните екранизации.
Иначе казано, всички знаят кои са Лисбет Саландер и Микаел Блумквист. Да "върнеш към живот" толкова известни персонажи, е опасно начинание, особено когато не си техен създател. Давид Лагеркранс, избран от издателите на покойния Стиг Ларшон, за да продължи историята им, успява да ги запази такива, каквито ги познават и обичат феновете им, и едновременно с това да ги развие.
Още когато става ясно, че продължението на поредицата е възложено на Лагеркранс, не всички са във възторг от това решение. Дългогодишната партньорка на Ларшон, Ева Габриелсон, определя избора на Лагеркранс като абсурден. Критиката обаче не смята така.
Тъкмо напротив - отзивите на критиците по цял свят са изключително ласкави. Той самият не крие възхищението си към създадените от Ларшон персонажи и определено е успял да улови характерите им, но не крие и факта, че книгата не е базирана на бележките на Ларшон.
В случай че досега не сте чували нищо за Давид Лагеркранс, ето какво трябва да знаете. Той е журналист (да, точно като Ларшон и Микаел Блумквист) и писател, автор на няколко биографични книги, като най-голяма популярност му носи тази за футболиста Златан Ибрахимович.
"Онова, което не ме убива" започва с един сън на Лисбет Саландер. Съвсем обикновен, но именно той я провокира да направи нещо, чиито последици излизат наяве година по-късно. Когато се срещаме с младия професор Франс Балдер, гений в компютърните науки, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект.
.jpg)
Балдер се връща в Швеция, след като е работил в Силициевата долина. Причината е синът му Аугуст. Момчето е аутист, но притежава необикновен и изключителен талант. Докато Балдер преоткрива собственото си дете, Микаел Блумквист има сериозни финансови проблеми.
"Милениум" има нужда от финансова инжекция, за да продължи да съществува самостоятелно. Блумквист е наясно, че трябва или да открие сензация, или да се примири с намесата на външните инвеститори в съдържанието на изданието.
Дори обмисля да напусне "Милениум". Да започне работа в телевизията, може би. Точно тогава се появява едно странно момче, което му разказва объркана история за Балдер и за кражбата на създадения от него изкуствен интелект. Точно когато Блумквист е готов да го отпрати, младежът споменава хакерка, която твърде много напомня на Лисбет, чиито следи Микаел е изгубил от известно време.
Каква е връзката между Лисбет и Балдер и дали Микаел Блумквист ще успее спаси "Милениум" - това са само част от загадките, които ви предстои да разплетете, четейки "Онова, което не ме убива". Заглавието, както вероятно сте се досетили, е препратка към прочутата фраза на Ницше: "Онова, което не ме убива, ме прави по-силен".
Мото, което важи с пълна сила за живота на Лисбет Саландер, застигната отново от призраците на миналото си.
Най-прекият път към "Милениум. Онова, което не ме убива" е ТУК.
