През април 2014 година Janelle Monae и M.I.A. показаха бъдещето на музиката. Те направиха дует на две различни сцени на двете крайбрежия на САЩ посредством холограмни изображения, които бяха прожектирани едновременно по време на изпълненията им.
Тази технология доскоро май беше застъпена главно във фантастичните филми, но няма да е чудно, ако след време групите и певците спрат да обикалят света и да правят концерти, а свирят в някое студио със зелен фон, докато зрителите на стадиона поклащат глави с 3D очила или дори друга още по-напредничава технология.
Един от тези, които няма да пропуснат техническия прогрес, е самият Майкъл Джексън (Michael Jackson). Краля на попа почина на 25 юни 2009 година, но продуцентите, лейбълите и изобщо всички бизнес акули, няма да пропуснат да изстискат възможно най-много пари от него.
Вторият посмъртен албум на Майкъл Джексън - Xscape - вече е факт и в него има неиздаван материал, който естествено, е преминал през стабилно полиране, за да звучи модерно през 2014 година. Горе-долу по същото време списание Billboard раздаде годишните си награди, но основният акцент от събитието не бяха 7-те статуетки на Джъстин Тимбърлейк, а концертната изява на покойника.
Майкъл Джексън се появи на сцената в Лас Вегас като холограма в компанията на огромна танцова група и шикозни декори, за да "изпее" Slave to the Rhythm - песен включена в споменатия вече Xscape. Няма спор, че този пърформанс беше впечатляващ, зрелищен и е зарадвал милионите фенове на Джако по света, но дали самият певец някога ще намери покой?
Приживе, в последните години от живота ми, музиката беше последният проблем на Майкъл. Той бе станал сянка на сянката, в която се превърна още преди това. Най-голямата музикална знаменитост рядко се показваше в публичното пространство, а обвиненията в педофилия, маркираха изтичането на последните му жизнени сили.
Майкъл бе станал самотник в "Ничията земя" (имението му Neverland в Калифорния), а тъжният му край в никакъв случай не означаваше спиране на кранчето на музикалната му дейност. Само за пет години излязоха два албума с негови песни, а ако съдим по думите на китариста на Queen - Брайън Мей, бъдещето ще ни предложи и неиздавани дуети между него и Фреди Меркюри.
Споменатата песен Slave to the Rhythm е стара - писана е по времето на албума Bad (1987), а незнайно как през 2013 година Джъстин Бийбър (Justin Bieber) си направи ужасяващ PR на гърба на Джексън. Канадецът добави свои вокали към парчето, превръщайки го в "дует", без да е получил оторизация за това.
Друга песен - Love Never Felt So Good - вече шества по радиа и класации и събира гледания в YouTube, но и тук отново имаме натрапен PR. Поредният "дует" е с другия Джъстин - Джъстин ТИмбърлейк (Justin Timberlake), който може да е хиляда пъти по-симпатичен за слушателите и ценителите от Бийбър, но отново не успява да ни убеди, че записът е трябвало да види бял свят.
Естествено, за легионите отдадени фенове на Джако, всяка издадена песен от техния идол е като благословия. Но продукцията на твореца трябва да се уважава малко повече. Всъщност с тези темпове, с които заветът на Майкъл се експлоатира, скоро вероятно ще видим и "Лунната походка" на самата Луна. Чрез холограма, естествено.
