Удивителен разказ за историческото океанско пътешествие на Магелан с предговор в чест на 500-годишнината от експедицията му
Дръзкото околосветско пътешествие на Фердинанд Магелан през XVI в. е тригодишна одисея, изпълнена с невероятни приключения. В „Магелан: отвъд края на света“, носителят на награда биограф и журналист Лорънс Бъргрийн преплита множество откровени разкази от първа ръка, вдъхвайки живот на тази новаторска и вдъхновяваща история за първото океанско пътешествие, обиколило цялото земно кълбо, и за откритие, което промени както начина, по който изследователите навигират в океаните, така и самата история.
По време на интензивно търговско съперничество между Испания и Португалия, Фердинанд Магелан плава, за да изследва неоткритите части на света за испанската корона в една от най-големите и най-добре оборудвани експедиции в епохата на Великите географски открития. По следите си той оставя история за бунтове, канибализъм, болести и смърт, за мисионерски плам и долна жестокост и за невероятни открития. Шокиращо откровените дневници на Антонио Пигафета разкриват голяма част от тази история.
„Магелан“ е многопластово пътешествие в историята от Средновековието до Ренесанса и завладяващ антропологичен разказ за екзотични племена и отчаяно заграбване на политическа и търговска власт.
416 с., твърда корица, 39.90 лв.
Лорънс Бъргрийн: „Най-важното си откритие по време на проучванията на архивите направих в библиотеката за редки книги и ръкописи „Бейнеке“ на Йейлския университет. В снежна сутрин пристигнах от Ню Йорк, за да прегледам едно от малкото запазени копия на известния дневник на млад учен и дипломат на име Антонио Пигафета. Един от малцината оцелели, той е случайно въвлечен в историческите събития, когато предлага на Магелан услугите си като доброволец и става официален летописец на експедицията. Докато сведенията на кормчиите и моряците са написани от професионална гледна точка и са тясно свързани с работата им, венецианецът Пигафета се е постарал да разкаже за околосветското пътуване в цялост, описвайки подробно кланетата и оргиите, многообразието от растителни видове и атмосферните условия, както и ужаса, тъгата и вълнението, съпътстващи експедицията.
Библиотекарят в Йейл извади прашен том, по-голям от пълен речник на английския език, и го спусна от рафта върху мека силиконова поставка. Това беше „Първото околосветско пътешествие“ от Антонио Пигафета. Сложих си бели ръкавици, разтворих книгата и започнах да разгръщам пергаментовите страници. Цветовете – лазурно, златисто и черно – бяха толкова ярки, че мастилото изглеждаше сякаш още неизсъхнало. Орнаментите блестяха. Пигафета беше включил няколко свои илюстрации към текста. Те приличаха на детски рисунки и оставяха усещането за някакъв странно невинен, но вече изгубен свят. Докато прелиствах неостаряващите страници на книгата, имах чувството, че разстоянието от пет века, които ни разделяха, вече не съществува. Почти чувах плясъка на разбиващите се вълни и рева на океана, сякаш бях допрял до ухото си морска раковина. До онзи момент бях изумен от трудностите, свързани с описанието на пътуването на Магелан. Изворите на множество различни езици, фантастичните събития, описани в историята на плаването – всичко това беше толкова далече от съвременността, че се страхувах, че няма да мога да се справя. Но след като се запознах с удивителния разказ на Пигафета, вече нямаше връщане назад. Реших, че непременно трябва да разкажа тази история; нещо повече – бях сигурен, че мога да я разкажа относително близо до истината. Само трябваше да я изровя, да я поизтупам от прахта и наново да сглобя основните моменти в правилната последователност, сякаш бяха кости на динозавър, открити на археологическа площадка. По-късно посетих много от местата, където е бил Магелан, и това ми помогна да добия по-добра представа за неговото време и живота му.
Магелан и хората му често не са разбирали с какво се сблъскват. В началото на пътешествието той нито е имал представа за истинските размери на Тихия океан – най-големия воден басейн на планетата, – нито е знаел къде се намира протокът, докато случайно не се е натъкнал на него. Впрочем това напълно се вписва в определението за откритие: да намериш нещо, което не си подозирал, че съществува. Спомням си пресконференция на НАСА за Марс, на която журналистите засипаха учените с въпроси какво точно очакват да открият. Накрая един от тях заяви, че ако предварително знаят какво ще открият, това не би било истинско откритие, нали така?
Зашеметен от откритията си, по време на трудното пътуване Магелан изживява прехода от обикновен непоколебим морски капитан с определена търговска цел – на всяка цена да възстанови собствеността на краля на Испания върху карамфила – до човек, посветен на духовни дирения. На хиляди мили от дома нещата изглеждат по друг начин. Тук властта, брачните обичаи и езикът са съвсем различни от онези в европейските и средиземноморските общества, които Магелан познава. Най-големите опасности идват не от предвидими бедствия като бури, глад и болести, които той успява да преодолее благодарение на съчетанието от знания и късмет, а от предателството на хора от екипажа, някои от които са убедени в своето превъзходство и смятат, че именно те трябва да оглавят експедицията. След като вдигат бунт и се връщат в Испания, те разпространяват слухове за коварството и некомпетентността на Магелан, отчасти за да оправдаят собственото си предателство, и отчасти за да са сигурни, че ако някога се върне, Магелан ще бъде задържан, съден и екзекутиран. Докато обикаля света, Магелан се превръща в човек без отечество, отхвърлен от родната си Португалия и спечелил недоверието на Испания – кралството, което финансира пътуването.
Въпреки това неговото познание за света – океаните, сушата и небето – се обогатява. Например той пръв забелязва явлението, което днес наричаме Магеланови облаци. Неясното петно, което наблюдава в нощното небе, всъщност се оказва двойка галактики джуджета, свързани с Млечния път – всичко това видимо с просто око, поне от Южното полукълбо. И ако за Магелан е било трудно да си представи големината на Тихия океан, която далеч надминава очакванията му, то размерът и мащабът на Магелановите облаци със сигурност биха предизвикали късо съединение в съзнанието му. Тези неясни небесни петна се състоят от безброй слънца и вселени – нещо, което съвременниците на Магелан не биха могли да си представят, защото тогава все още се е смятало, че всички небесни тела се въртят около Земята. Магелан и хората му никога не биха могли да приемат истината, че Земята е, по израза на Карл Сейгън, просто „бледосиня точка“, изгубена в космос с необятни размери.
Обикаляйки Земята, Магелан пътешества едновременно във времето и пространството; той се отправя на многоизмерно пътуване из Вселената, което го озадачава, макар и да подпомага и развива неимоверно много нашето познание за планетата, на която живеем. Трябва да се отбележи, че по времето на Магелан вече никой не мисли, че Земята е плоска. Всеки моряк, който многократно е наблюдавал отплаващите кораби постепенно да изчезват отвъд хоризонта, може да свидетелства, че тя има извивка. Никой не вярва, че корабите са разтварят в мъглата, както е изобразено на фантастичните карти. Нито че островите се носят по повърхността на океана, че има русалки, които омагьосват наивните мореплаватели, или че мощни подводни магнити изтеглят гвоздеите от корпусите на корабите и те се разпадат – това са само част от суеверията, окончателно опровергани от Магелан. Неговото пътуване доказва, в случай че все още някой изпитва съмнения, че Земята е кръгла и е покрита предимно с вода. Ако се плава в западна посока, може да се стигне до Изтока, както и да се установи връзка с почти всяко крайбрежие. Всички тези открития предизвикват недоумението на Магелан, който научава за света повече, отколкото е очаквал.
Исках да напиша завладяваща история, която ще държи хората будни до късно през нощта, нетърпеливо прелиствайки страниците, за да разберат какво ще се случи по-нататък. Надявах се също да успея да им предам чувството на удивление и възхищение от света, в който живеем, така, както са го изпитали безразсъдно смелите и амбициозни откриватели, живели и загинали пет века преди нас. В наши дни околосветското плаване на Магелан често се смята за най-великото морско пътешествие.“
Книгата „Магелан. Отвъд края на света“, от Лорънс Бъргрийн, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
