Напоследък по CBS върви един нов сериал - Person of Interest. В него се излага любопитна история с прокрадваща се леко научно-фантастична нотка - за уникална супер машина, следяща цялото американско общество и способна да предвиди различни престъпления, още преди да са се случили.
И докато на телевизионния екран подобна концепция изглежда като развлекателен нов прочит на прословутата анти-утопия на "Големия брат", изложена от Джордж Оруел още през 40-те години на миналия век, то в добрия стар Европейски съюз явно взимат нещата доста насериозно.
Криза или не, но през следващите няколко години общността от държави на Стария континент ще отдели повече от 1 милиард евро за създаването на Living Earth Simulator (LES) - комплексна система, способна да симулира и прогнозира поведението на човешката цивилизация.
Създателите на проекта определят LES като социално-психологически еквивалент на големия адронен колайдер. Точно както в CERN, при който учени от цял свят си играят на Господ, сблъсквайки елементарни частици, ей така, за да видят какво ще се получи като резултат, боравещите с LES ще могат да разиграват различни сценарии за възникване и развитие на социални феномени и явления от типа на политически и икономически кризи, епидемии, дори революции.
Зад тази меко казано амбициозна идея стои организацията FuturICT – обединение на учени, компютърни центрове и супер компютри от цял свят, които ще събират и обработват сурови данни от десетки хиляди различни източници – социални мрежи като Facebook и Twitter, интернет новинарски сайтове, блогове и уеб форуми. Всичко онова, което учените наричат "Планетарна нервна система".
С помощта на анализ, от FuturICT се надяват да създадат един реалистичен модел на техно-социално-икономическите взаимоотношения, които движат съвременното общество, т.е. Living Earth Simulator. С него, учените ще търсят скритите закони и обществени договори, които управляват цивилизацията, а открият ли ги, на тяхна база ще могат да предвиждат с висока точност бъдещата й посока на развитие и нейното поведение.
Мащабите на проекта LES са огромни. Базата данни, с която ще борави той, разбира се, ще разчита и на информацията, събрана от концептуално сходни инициативи, а от чисто технологична гледна точка, FuturICT разчитат на помощта на ключови корпорации от ранга на Microsoft Research, IBM, Yahoo Research.
Освен идеални, организацията си поставя и доста комерсиални цели, твърдейки, че LES ще генерира ценна информация и в области като енергетика, комуникации, икономика, борба с престъпността, миграционна политика, кризисен мениджмънт.
Появата на подобна инициатива, освен това, едва ли е случайна. Харченето на подобна солидна сума пари (1 милиард евро по най-предварителни разчети) в разгара на най-широкомащабната и сериозна криза, пред която Съюзът на европейските нации някога се е изправял, изглежда на пръв поглед нелогичен ход.
От друга страна, липсата на исторически, управленски и политически аналози на настоящата ситуация в ЕС, а и в света като цяло, изправя лидерите на европейските държави пред труден избор – да правят прогнози, без да имат нужния опит и познания, при остра липса на информация и възможности за предвиждане бъдещото развитие на ситуацията.
Точно тук помощта на система като LES ще е незаменима и е твърде възможно, именно този проект да се окаже най-ценния (а защо не и спасителен) инструмент в борбата със световната икономическа криза. Отвъд чисто монетарните задачи, които LES предстои да реши, учените се надяват този проект да им даде отговор и на други "вечни" въпроси, свързани с човешкото поведение, като например, защо големи групи от хора гледат масово едни телевизионни програми, а подминават други, защо си купуват привидно безполезни джаджи, и защо започват революциите.
Погледнат под малко по-различен ъгъл, проектът LES е признание от страна на учените и световните лидери, че днес, в началото на втората декада на 21 век, знаем повече за законите, движещи физическия свят, и все още твърде малко за законите, движещи социалния.
Можем с висока точност да прогнозираме дали и къде астероид може да удари Земята, но имаме малка или почти никаква представа как точно би реагирало човешкото общество на едно подобно събитие, заплашващо самото съществуване на цивилизацията.
