Нашето тяло говори. Трябва само да се научим да го чуваме.
Алергия, треска, хронична болка, възпаление, киста, лумбаго, мигрена, ринит, наднормено тегло, ишиас, рак и много други – всички тe са признак за вътрешно напрежение, което търси външен израз.
Книгата на Мишел Одул е практически наръчник за всеки, който търси причините за своето заболяване, а не се задоволява просто да лекува симптомите. Благодарение на нея ще се научим да гледаме на болестта не като резултат от лош късмет или генетична предразположеност, а като послание на душата, на вътрешното ни Аз. За традиционната източна медицина болестта е знак за препятствие пред осъществяването на Пътя на Живота.
Одул разкрива пряката връзка между специфични емоционални и ментални състояния и конкретни болести и травми на тялото. Всяка болка е следствие на определен емоционален блокаж, от който трябва да се освободим. Ако научим какви са психоенергийните механизми на заболяванията, не само ще си върнем здравето, но ще израснем духовно.
Мишел Одул е основател на Френския институт по шиацу и практикуващ лечител, автор на няколко здравни бестселъра. Обединявайки западно знание с източна мъдрост, той споделя своя опит като психолог и познанията си за света на енергиите, както и вярата си в силата на Живота.
Откъс
„Живеем в модерни времена“, казваше един радиоводещ от 70-те години на миналия век. Живеем в епоха, когато комуникацията и нейните средства никога не са били по-развити, могъщи и ефективни. Образът на съвременния човек е на динамичен високоплатен служител, с неизменния стационарен или мобилен телефон на бюрото, със смартфон, таблет и компютър, които му осигуряват неограничена възможност да общува с целия свят във всеки един момент.
Само че картината съвсем не е толкова идилична. В много случаи тази комуникация е безсъдържателна и единственото, което постига, е да поддържа илюзията за себе си. Всички онези играчки всъщност представляват протези, шипови израстъци, компенсиращи неспособността ни за истинско общуване. Те ни дават възможност всеки път да се прикриваме още по-умело, за да преодолеем страха си от другия човек. Достатъчно е да си припомним поразителния успех на есемесите и на електронната поща като форми на дистанционно общуване и ще се убедим в това.
Съвременният начин на живот, вездесъщото и властно присъствие на медиите, капанът на материализма и консуматорската страст, непрестанното ускоряване на ритъма на ежедневното ни битие лека-полека ни доведоха дотам, че смесихме живот и съществуване, живот и суетене, живот и трескава лудост. Това се е случило с нашето мълчаливо съгласие, даже и по наша молба. Все повече, все по-бързо – но за какво? За да се събудим един ден – все едно на каква възраст – болни или депресирани и да направим тъжната равносметка, че сме се разминали със себе си, със собствения си живот?
Нашето общество, възпитанието ни и известна доза лекомислие доведоха дотам, че днес ние се стремим към пълно удовлетворяване на желанията си. За целта се учим да управляваме, да владеем, да доминираме, да притежаваме или да общуваме. Тази игра на „Ти гониш!“ с всеки изминал ден ни отдалечава с още малко от самите нас и ни изпразва от собствената ни същност. Единствено смъртта или болестта, по задължение или по принуда, могат да ни накарат да се обърнем с лице към самите нас.
Тогава кой е човекът, в когото с тъга се взираме пред огледалото? Какъв знак ни подава неговото страдащо тяло? Кое е това почти непознато същество, което лежи в постелята ни? Това е всъщност нашият първи и единствен реален събеседник. С когото никога не сме разговаряли истински, не сме отделяли време да го опознаем – това сме самите ние! Толкова ни е трудно да понесем това разкритие, че отиваме при нашия лекар и го молим да ни даде нещо, с което да накараме болките да замлъкнат, защото за тях място в живота ни не трябва да има. Но само ако знаехме! Ако знаехме, че болките са отчаяни викове, които животът и тялото ни отправят към нас. Те са сигнали за тревога, свидетелства за нарушеното ни равновесие, само че ние сме неспособни да ги чуем и още по-малко – да ги разберем.
Целта на моята книга е да запълни тази празнота, като ви научи да се вслушвате.
Ще върнем човешкото същество в непосредствената му житейска среда и в неговата цялост. Ще проникнем в причините и ще разучим правилата на тази удивителна игра – живота. Накрая ще разберем как да разпознаваме и да се вслушваме в своите болки, страдания и разстройства, за да сме готови да приемем посланието, да направим каквото е нужно и да постигнем промяна.
След дългогодишното практикуване на енергийни техники – и по-конкретно шиацу – се убедих до каква степен тялото на всеки от нас ни говори (дори крещи) за онова, от което наистина страдаме дълбоко в себе си. Нашата дълбинна реалност, нашето несъзнавано, психиката ни, душата ни (нека всеки сам си избере) ни говорят постоянно, казват ни, че нещо не е наред. Ала ние не се вслушваме и не чуваме. Защо?
Причините за нашата „глухота“ са две. Първо, неспособни сме или нямаме желание да възприемаме „естествените“ послания, които ни се изпращат (сънища, интуиции, предчувствия, физически усещания и пр.). Следователно се налага те да стават все по-силни и мощни (болести, инциденти, конфликти, смърт и пр.), докато най-сетне ги чуем или докато силом не ни принудят да се спрем.
Втората причина е, че в по-голямата част от времето не можем да избегнем усещането за болка (и как иначе?), но и не знаем как да я дешифрираме, да я разчетем. В тези случаи тя може да ни е от полза единствено колкото да спрем за момента неприятния процес, ала не и да го осъзнаем и да го променим коренно. Защото никой не ни е учил да превеждаме такива послания. Раздробената ни на късчета наука е разделила тялото от духа ни. Тя разглежда тялото, прави му дисекция и го изучава като че е машина, а повечето лекари са се превърнали в превъзходни механици.
Ние сме като моряци, които получават съобщения на морзова азбука, която никога не са изучавали. Постоянното бип-бип накрая ни става неприятно и започва да ни притеснява, да ни пречи. Тогава се обръщаме към корабния механик и го караме да блокира системата или – още по-лошо – да среже кабелите, за да я накара да замлъкне и така да се възцари привидно спокойствие. Само че именно това бипкане ни е предупреждавало, че в корпуса се е образувала пробойна и корабът всъщност потъва.
Книгата „Кажи ми какво те боли, за да ти кажа защо“ от Мишел Одул, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
