Иван Радоев завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова, актьорско майсторство. От 1995 г. е в трупата на Театъра на Българската армия, зад гърба си има роли в пиеси като "Евкус", "Ножица-Трепач", "Чайка", "Евгений Онегин" и др.
Печели "Аскеер" за ролята на Йонадав (1996 г.), "Иван Димов" за ролята в "Много шум за нищо" (1997 г.), "МаксиМ" за ролята във "Война и блудство - блудство и война" (2000 г.), Награда за мъжка роля на Варненския фестивал за филма "Емигранти" (2003 година).
Участвал е в заглавия на големия екран като "Наблюдателят", "Съдбата като плъх" и др., но популярност сред масовата публика му носи най-вече участието в популярното шоу на bTV - "Комиците". Повече за театъра, киното и живота като цяло, разказва самият Иван Радоев пред Avtora.com.
Пенчо Синеаст: Кoе от двете изкуства ви вълнува повече – театъра или телевизията?
Иван Радоев: И двете ме вълнуват едновременно, това са много различни неща - и телевизията, и театърът, и киното по свой начин си имат своята специфика, но ако трябва да определя кое е най-важното място за един актьор - това е театърът, може би, защото там той се формира като такъв. Подготовка, която след това и телевизията и киното използват.
.: Помните ли първото си участие в театрална постановка?
Иван Радоев: Да, беше през 1991 година. В "Сълза и смях" имаше една театрална студия, която Бончо Урумов ръководеше. Там направих първите си стъпки в театъра. Първо, той направи едно представление на камерна сцена, което се казваше "Вчерашно, днешно, тъжно и смешно" по стихове на Валери Петров. След това правехме едни Андерсенови приказки. Най-накрая играхме "Много шум за Нищо" на Уилям Шекспир, което беше възстановка на последното представление на Любен Гройс.
.: Като се замисля, и до днес продължавате да играете в "Много шум за нищо"?
Иван Радоев: Така е, макар че вече говорим за постановката на Красимир Спасов във Военния театър, не е същото представление. Ако се върна назад, Бончо Урумов е човек, на когото дължа много, той ме е научил на първите, може би най-важните неща в актьорската професия.
.: А кога се появи желанието ви да се занимавате с театър?
Иван Радоев: Имах го още от малък, но именно Бончо Урумов бе човекът, който разпали още повече това ми желание. Той беше много харизматична личност, много интелигентен, много ерудиран и като че ли успя да запали нужната страст към изкуството, за да се реша да се занимавам професионално.
.: В този смисъл, какво за вас е театърът – развлечение или изкуство?
Иван Радоев: Театърът безспорно e изкуство, макар че понякога може да бъде и развлечение. Като цяло обаче е изкуство и то много, много сложно.
.: По какъв начин избирате постановките, в които да участвате?
Иван Радоев: Общо взето, нямам особен избор, тъй като съм на щат във Военния театър и в каквото ме разпределят, това играя. Като цяло обаче, мога да кажа, че съдбата е много благосклонна към мен, защото винаги съм получавал хубави роли, такива които са ми нужни за момента на моята възраст, на моя опит, не мога да се оплача. Почти не ми се е случвало, даже мисля че никога не ми се е случвало да ми се наложи да играя нещо, което не ми е приятно.
.: Гледал съм ви в две адаптации по Шекспир – "Много шум за нищо" и "Както ви харесва". Освен към английската литература, какви са литературните ви предпочитания?
Иван Радоев: Действително като става дума за роли в театъра, най-голямо удоволствие ми доставя именно, когато получавам възможност да се превъплътя в някой персонаж от пиеса на Шекспир. А като литература, предпочитам повече историческа такава, не художествена, а документална. Обичам да чета история. История на България, история на света - това е едно занимание, за което човек не може да му стигне цял един живот, за да изчете всичко. Даже в момента, в това, което репетирам - "Кой се страхува от Вирджиния Улф?", моят герой е преподавател в историческия факултет.
.: Има ли актьор или актриса, работата с когото винаги ви носи удовлетворение?
Иван Радоев: Да, много са. Колегите ми от Армията. Това е много важно в театъра, хората, с които работиш, защото трябва да има сработване на характерите. Всеки човек е различен и затова е много важно при процеса на работа те да не си пречат, а да работят за цялото. Мога да назова всеки един от партньорите ми в "Комиците", партньорите ми в Народния театър, където съм играл със прекрасни колеги, мога да назова и млади актьори, които много харесвам: Деян Донков, Юлиян Вергов, Владо Карамазов, Нона Йотова.
.: Какво мислите за българския театър в наши дни?
Иван Радоев: Нормално е българският театър да изпитва своите трудности като всички нас във време на криза. Ще ми се да е по-отворен към повече комуникация със Световни фестивали. Това го има, естествено, сега ми предстои ходене на фестивал във Висбаден с българска постановка. Тъжно ми е, че няма силна българска драматургия в момента измежду младите. Това е всъщност е един сериозен проблем днес - че нямаме силна драматургия.
.: Освен от театъра, сте познат на българския зрител и с участието си в популярното шоу "Комиците". Как станахте част от този екип?
Иван Радоев: Ами, просто Любо Нейков ми се обади един ден и ме попита дали искам да се пробвам. Бях много учуден, но не скрих, че ще ми е интересно да опитам. Отидох на една тяхна репетиция, където веднага ме включиха в скечовете, и така се започна, "още от вратата ме хванаха за ушите".
.: Какво ви привлече в едно такова шоу?
Иван Радоев: Може би това, че досега не бях правил подобно нещо. Все пак говорим за една много различна работа от тази в театъра, този сгъстен ритъм на работа определено спомага за поддържането на актьорски тренинг. Дават ти текста на единия ден, а на другия вече трябва да си измислил героя си, как изглежда, как говори, общо взето трябва да вземаш много бързи решения и да си много ефективен.
.: В телевизията като по-масова медия има повече отговорности?
Иван Радоев: Не, не бих казал. Но е вярно, че телевизията помага много на театъра, защото когато хората искат да видят някого от екранните герои на живо, могат да го направят единствено, ако посетят някое представление, в което итой играе.
.: Кое е по-голям приоритет за вас - драматичната или комедийната роля?
Иван Радоев: За съвременния актьор е важно да умее и двете - да играе и комедия, и драма, истинското театрално произведение носи както много хумор, така и и много сериозни послания. Затова е важно и двете неща да бъдат постигнати с еднаква лекота и талант.
Пенчо Синеаст: Популярността на "Комиците" отрази ли се по някакъв начин на личния ви живот?
.: На личния ми живот, не. Безспорно е много приятно, когато на улицата хората ми се усмихват и виждам, че това предаване, което действително е комерсиално, е успяло да постигне целта си - да разсмее хората. Факт е, че в днешно време българите имат много нужда от смях, от някакъв вид разтоварване, тъй като ежедневието им е запълнено с динамика и редица проблеми.
.: Как си обяснявате високия рейтинг на "Комиците"? Успява ли предаването, според вас, да докосне масовия зрител в България?
.: Пак ще кажа, че говорим за комерсиален тип предаване, и това е определение, в което няма нищо лошо. "Комиците" нямат претенции да представят някаква сложна драматургия, то е създадено с идеята, че е насочено за голяма маса от публиката, да бъде гледано от стотици хиляди, от няколко милиона души, това му е функцията.
.: Какво ви вдъхновява?
Иван Радоев: Всичко може да ме вдъхнови. Извън театъра ме вдъхновява природата, спокойствието извън София, тишината, която тук липсва. Дори едно цветенце, което съм видял на поляната, може да ме вдъхнови със своето съвършенство. Общо взето, избягвам времето извън работата си да се занимавам с театър, предпочитам да отделя внимание на други неща, за да мога да релаксирам по този начин.
.: Какво бихте съветвали младите амбициозни български актьори, които се борят да се докажат на сцената?
Иван Радоев: Тъй като вече съм и преподавател в НАТФИЗ, асистент на Ивайло Христов, мога единствено да ги науча на основните закони в тази професия, на занаята, както се казва, защото тази професия си е преди всичко занаят. А оттам нататък те, ако имат талант, ще се оправят. Никой не може да те направи гениален, аз мога да ги науча единствено на основните правила. И конкретно за нашия клас, мисля че е пълен с много талантливи млади хора, които имат шанс да направят сериозни неща. Това, което се опитвам да ги науча, е да работят и то здраво, защото това нещо се отблагодарява един ден.
