Обичам музиката. Живея с нея. Постоянно. Слушам я непрекъснато. И не мога да се наситя. И никога няма. Особено рок. Обичам концертите и изпълненията на живо – създават ми чувство на съпричастност с групата или музиканта…
Ходила съм на много концерти, срещала съм се с някои от любимите си групи. Но сега няма да пиша за най-дългоочаквания и мечтан първи концерт на Manowar. Нито за трите прекрасни концерта на Helloween – групата, която просто не мога да спра да искам да виждам. Или за срещата ми с Amorphis. O, паметен миг! Не. Искам да споделя впечатленията си от последния концерт, на който бях… само преди няколко дни…
"И пак тръгни" – концерт послание, посветен на международния ден на хората с увреждания. Послание, с което да изкажем съпричастността си и готовността да приемем различните в нашето уж демократично общество! Нямаше много хора... и не знам за нагласата на присъстващите… Но на мен това събитие ми показа колко съм малка и незначителна пред болката, но и пред силата на тези хора.
Желанието и волята да се изправиш, когато краката не те държат; силата да танцуваш, независимо че няма как да чуеш музиката; желанието да пееш, дори да няма как да видиш текста… и въпреки всичко да не спираш да се усмихваш.
Това са силни хора, които будят само възхищение в мен и същевременно съжаление - заради малките злободневни проблеми, на които самата аз отдавам голяма част от времето си... А какво значи да не можеш да видиш слънцето, какво е да не можеш да чуеш песента на птичките, да не можеш да прекрачиш прага сам… Да, има неща, които са над нас и ние трябва да ценим всеки миг и всяка глътка живот.
Наистина прекрасен концерт, в който се преплитаха прекрасни фолклорни елементи и модерни български изпълнения и танци. Имаше толкова много музика, и красота, и тъга…
Но аз потискам надигащия се вътрешен протест срещу това, че тези събития остават някак незабележими и непопуляризирани... или просто за един ден. И изпитвам възторг към тези големи хора, които в най-истинския смисъл на думата водят своята борба за живот във всеки един миг от него, и за пореден път отдавам голямата, незаменима способност на музиката да изразява всичко без думи.
