В началото на 2007-ма година индъстриьл гуруто Trent Reznor даде старт на едно от най-интересно рекламираните турнета на неговата група Nine Inch Nails. Шоутата, които продължават до края на август, са съпътствани от стабилна интернет кампания, чиито основен лайтмотив е актуалната продукция на групата - DVD-то "Beside You in Time", и очаквания нов албум "Year Zero".
Въпреки че концепцията в промотирането на Year Zero (който излиза на 13.04.2007) е информацията за него да се предоставя доста абстрактно и дискретно, от 14-ти февруари в мрежата последователно започнаха да изтичат песни от предстоящото заглавие подобно на гъби след дъжд.
Предварителната ми поверка из небългарски форуми и тракери показа, че по време на настоящите си концерти NIN поддържат тайнствеността около новата си продукция, изпълнявайки по време на шоутата единствено изтеклите в интернет парчета (факт, навеждащ на мисълта, че това е било планирано предварително).
По време на концерта им в Берлин например, на който имах щастието да присъствам, беше изпълнен на живо единствено първият им официален сингъл Survivalism.
Все пак, ако съдя по реакциите на публиката, определено може да се заключи, че почти всички, дошли в зала Columbiahalle на 25-ти март, очакваха да чуят любими парчета на Reznor от периода 1990/2004, а влизайки в стила на лидера на групата ще допълня, че феновете определено си го/ги получиха.
Понеже шоуто от турнето на NIN се оказа колкото яко, толкова и предвидимо, ще допълня разказа си и с няколко странични факта, които биха били любопитни на фeновете на музикалния туризъм.
Въпреки че доста обстойно разглеждах съответните места непосредствено преди двата концерта на NIN в Берлин, единственият постер, който видях да анонсира шоутата, беше закачен на един стълб на около 30 метра от залата. За сметка на това целият град буквално е залят с плакати на друга музикална проява - мюзикълът "Красавицата и звярът", който гастролира в една от местните опери.
Връх в надпреварата за клиенти (или фенове, кой както го чувства по-близо) обаче взима вездесъщата Madonna, която в момента присъства на толкова много билбордове в Берлин, че в центъра на града е абсолютно невъзможно да се преминат 50 метра без да се срещне нейна фотография, рекламираща веригата за дрехи H&M. Някои от билбордовете достигат гигантски размери в рамките на фасадата на 6 етажен блок.
Madonna е окупирала изцяло Берлин
Връщайки се към темата ще отбележа, че мястото, където свириха NIN се намира леко встрани от гореспометата рекламна вакханалия, в югоизточнатана част на центъра в близост до спирка на задължителното за всеки пешеходец градско метро.
Пред самата зала, която за сравнение представлява нещо подобно на малка панаирна палата в Пловдив, е обичайната гледка за концерти от този тип - многобройно количество фенове, пиещи бира, разговарят разпалено помежду си. Чуват се различни езици, но български, уви, не долавям. Пияни не забелязвам, но не бих се обзаложил че няма такива. Билети също не забелязвам да се продават никъде, но вероятно има и каса, въпреки че да се разчита на това в последния момент в Берлин е вид проява на изключително лош вкус.
Решавам да вляза в залата и преминавам гейт контрола, който включва сканиране на билета с баркод четец и проверка за оръжие. Пускат ме с фотоапарат без никакъв проблем. Общото времетраене на влизането ми трае около 25 секунди.
Отвътре халето представлява несбъднатата мечта на мнозина български организатори на концерти и фенове на рок и по-така музиката - помещение на 2 етажа, което побира 1500-2000 души с доста голяма сцена и дълги барове за алкохол от двете й страни.
Всъщност алкохол в Берлин в 95% от случаите означава само едно - бира! За сравнение - култът към бирата в Германия е в пъти по-голям от култа към ракията, култа към шкембе чорбата или друг по-модерен БГ култ - култът към пицата на парче.
Поръчвам вездесъщата бира, сервират ми я в пластмасова чаша като заедно с чашата получавам червен пластмасов жетон. Усмихната барманка ми обяснява, че след като върна празната чаша тя или колегата й ще ми върнат 1 Euro. Кимам утвърдително, но вече съм решил че ще запазя жетона за спомен и ще го показвам на приятелите и на бъдещите си деца. Забелязвам обаче, че германците си връщат жетоните изключително чинно, като си давам обяснение на ритуала с факта, че за разлика от мен те отдавна са надживяли тръпката от този, ако мога да го нарека, сантимент.
Постери, анонсиращи присъствието на NIN в Берлин - единствено пред залата
Концертът е обявен с начален час 20:00 часа като подгряващите излизат в 19:59. Групата за мое огромно съжаление не е Ladytron, които бяха избрани лично от NIN да подгряват за повечето им концерти в Европа. Бандата, която беше на сцената я чувам за първи път и тъй като не мога да оценя обективно творчеството й - може да направите това сами тук.
Подгряващите свирят около 40 мин, като са приети сравнително радушно от публиката. Следва известна пауза, през която си пробивам път още малко напред и се оглеждам какво е положението в залата. Забелязвам, че е пълна на не повече от 80%, а на първия ред на балкона преброявам рекордна редица от 12 представителки на нежния пол. Въпреки че публиката в предната част на партера е сравнително на гъсто, във въздуха се смесват аромати предимно на козметика, което предвид тренинга ми в България за мен е вид обонятелен шок.
Докато на сцената текат последните приготовления на екипа на NIN изчислявам, че при посещаемост от 1600 души приходът от билети е в рамките на 120 000 лева. Установявам за н-ти път, че разликата с концерти от подобен тип в България е брутална, като всичко това насочва мисълта ми в посоката защо (ли) у нас идват предимно онакива групи, а не такива.
NIN трябва да излязат в 21:00 часа, но "закъсняват" излизайки в 21:02 мин. и забиват "Mr Self Destruct" без да е предшествано с нищо от сорта "Здравейте Берлин, как сте!"
Следва "Sin" и вече с категоричност отчитам, че на живо звучат почти като на запис - импровизация или дори моментно бягане от аранжимента липсва с изключение на ефектите, вкарвани от китариста Aaron North.
Звукът е много добър, а осветлението - напълно стандартно. Най-близо до мен, на около 10 м., на сцената е бившият Twiggy Ramirez понастояшем Jeordie. Освен че е променил предишния си "фешън" имидж с такъв с черна риза и черни джинси, изгоненият от Marilyn Manson басист на Marilyn Manson изглежда изключително свежо, a за дамите (и някои други) предполагам дори секси. 
Единствената фотография на Trent Reznor, която успях да направя
Забелязвам, че е желан обект за снимки предвид насочените фотоапарати (уви, моят се скапа точно когато започнаха NIN за мое и ваше съжаление.)
Трент Резнър логично е по средата на сцената, обул черни кожени ботуши, черни кожени панталони и черна кожена риза, благодарение на които след 15-тата минута от него буквално се стича вода. Изглежда малко по-едър, отколкото си го представях, имам предвид настрани, а не нагоре. Махнал е и косата, която беше негова запазена марка минимум 15 години.
Междувременно хитовете следват един след друг, а публиката полудява на класики като "March Of The Pigs","The Wretched", "Closer", "Wish", "Eraser", ""Into The Void"... Не липсват парчета и от последния към момента албум "With Teeth", като отчитам, че на "Only" (което за мен си остава "Най-щастливият ден" по Найн Инч Найловски) иначе нетипично статичният Jeordie e въодушевен с една идея в повече.
В резюме, без никакви говорни паузи NIN редуват бавни с бързи парчета, а тълпата им отговаря с моменти, в които се вадят запалки, до масиран мошинг, в който участват и дами, които иначе приличат на студентки-отличнички.
Видео: NIN по време на шоуто им в Берлин - 25.03.2007
В неизменното стегнато темпо концертът продължава малко повече от час и половина и завършва с без никакво излизане на бис. Лампите в клуба светват 40 секунди след като групата напуска сцената, а аз докато се опомням от това, което се случи, забелязвам, че на щанда с ти-шърти (30 Euro парчето) вече е настанала е неистова блъсканица.
За моя изненада обаче минути по-късно установявам, че пред входа на залата върви стабилна търговия с пиратски марчъндайз, където се предлагат фланелки на цена 10 Еuro, както и плакати по 2 Еuro. Харчат се като топъл хляб! На фасадата на халето виждам и постери за някои от следващите концерти, който ще се състоят в Columbiahalle - Deftones и Faithless.
На 50 метра нагоре по улицата фиксирам отворен багажник и двама германци, които продават бира. Взимам си бутилка и, все още подвластен на емоциите, релаксирам, подпрян на близката ограда, докато покрай мен се източват стотиците фенове. Един час след шоуто градът е погълнал всички и наоколо няма почти никой, а аз се запътвам към произволно заведение, където ще мога да се наслаждавам на емоциите, породени от концерта на една от най-любимите ми групи.
Текст и снимки: Борис Бегъмов
(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail [email protected]. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)
