Oт началото на април 2009 г. Георги Неделчев е новият главен редактор на списание FHM. Името му е добре познато както с активното му отношение към шоубизнеса като цяло, така и с личният му живот за който се носят легенди.
Интригата от новата длъжност на Неделчев се поддържа от факта, че в периода 2003-2007 той е главен редактор на списание Playboy.
Avtora.com: Първо, честито от екипа ни за назначението ви във FHM. Читателите ви познават като екс главен редактор на Playboy. Kaква е разликата между това да бъдеш главен редактор на Playboy и на FHM?
Георги Неделчев: Все още не мога да дам задълбочен отговор. Но от прима виста – FHM е по-модерно и напредничаво – не само като стил и подход, но и като организация на работата. Чисто технологично тук нещата са много по-напред. Англичаните като партньори са по-приятни хора от американците и гърците. Имаме и по-голям избор от потенциални корици и модели, защото не се търси пълно разголване на всяка цена. Е, вярно е, че името FHM се произнася по-трудно от Плейбой, който е една от най-разпознаваемите марки в света. Но надявам се скоро всички да се убедят, че не марката, а други неща правят едно списание добро.
.: Какви ще бъдат ходовете ви, за да поддържате FHM като един от лидерите сред останалите мъжки издания на пазара?
Георги Неделчев: Много по-силен акцент върху българското съдържание. То е било необяснимо подценявано от досегашния редакторски екип. Ще има и известно преструктуриране на отделните секции. Като цяло ви обещавам да си личи, че в това издание се работи доста, и то с желание. Това ще бъде списанието, което в най-силна степен харесва и оценява жените и другите красиви неща в живота на мъжа.
.: Нека най-общо кажем така - FHM се отвори към попфолка много по-бързо от Playboy. Ще поддържате ли тази тенденция и занапред, в която сте с едни гърди напред?
Георги Неделчев: Винаги съм повтарял, че нямам никакви комплекси на тема поп-фолк. Това е една от водещите индустрии в българския шоубизнес. Към нея има най-голям интерес, там се инвестира и най-много – в песни, клипове, награди, събития. Безумно е един редактор да пренебрегва най-слушаната музика и най-харесваните жени у нас, само и само за да се покаже като по-изтънчен и интелигентен в своя тесен приятелски кръг. Аз може би разбирам повече от джаз и арт-рок от всички редактори в България, но не смятам да занимавам читателите със собствения си душевен мир. Предпочитам да им поднасям неща, които по-широк кръг хора очакват с интерес. Ако успявам да го правя по интелигентен начин и с вкус – ще бъде чудесно.
.: Вие издадохте една автобиографична книга - "Моят живот в Плейбой: мемоарите на един главен редактор". Означава ли това, че в момента събирате материал за още едни бъдещи мемоари?
Георги Неделчев: По принцип марката и феноменът Playboy са много по-благодатни за такъв тип документална проза. В издание като FHM нещата не са така натоварени с митология. Не сме част от някаква легенда. Да кажем, че просто събирам материал за бъдеща книга от типа “Моят живот с жените: мемоарите на един бивш плейбой” (смее се – б.а.).
.: Вие персонално виждате ли се като биограф? Как Ви се струва заглавието "Мемоарите на Иван Славков през погледа на Георги Неделчев"?
Георги Неделчев: Да, защо не. За добро или лошо, конкретно с Иван Славков не се познаваме и не сме близки. Но бих написал чудесни биографии на поне няколко български секссимвола. Да се изброяват имена обаче е рано.
.: Как се отнасяте към тандема Лили Иванова/Мартин Карбовски? Кое събра тези безспорни личности, ако мога така да се изразя, от едната страна на барикадата?
Георги Неделчев: Към Лили Иванова се отнасям с възхищение. За нея – или добро, или нищо. Дори наскоро гостувах в едно тв предаване, за да я защитя от нападките на Явор Дачков. Колкото до Карбовски – тук предпочитам да се въздържа от по-обстоен коментар. Да кажем, че в кариерата му е имало и по-необичайни неща – например да бъде водещ на “Всяка неделя”. Очевидно легенди като Кеворк или Лили имат някакво необяснимо, или може би пък обяснимо привличане точно към хора като Карбовски. На нея мога да й пожелая само по-голямо изпълнителско дълголетие.
.: През погледа и оценката ви са минали едни от най-красивите жени в България. Как обаче успявате да поддържате имиджа на един от най-харесваните от нежния пол мъже?
Георги Неделчев: О, чак пък един от най-харесваните... В никакъв случай. Един от мъжете, на които най-много се завижда – да. Един от мъжете, които познават най-много жени – да. Как постигам това ли? Питат ме непрекъснато и аз непрекъснато отговарям – просто обръщам на жените нужното внимание и по правилния начин. Не зная дали тази рецепта ще върши работа другиму, но при мен работи.
.: Няма начин да не поискам коментара ви за развитието на Playboy след вас. Кои от слабите страни на изданието може да споделите?
Георги Неделчев: В първите месеци нямах никакво намерение да критикувам списанието, което напуснах по свое желание. Все пак никой не ме е гонил оттам, нито наследникът ми е имал амбиции за моя пост, за да изпитвам каквато и да било антипатия. Когато обаче започнаха да излизат абсолютно немотивирани големи интервюта с личности, нямащи никакво място там (например журналистката Венелина Гочева, известна единствено с това, че е компрометирала и сринала един от най-великите вестници в новата ни история), вече бях категоричен, че това списание не тръгва в добра посока. Факт е, че през миналата година Playboy е сред малкото издания (и единственото мъжко такова), които имат спад в рекламните постъпления. Оставям на вас да прецените на какво може да се дължи в това – на спад в тиража, на спад в съдържанието или и на двете заедно.
.; Какво на обикновен език означава обикновено момиче като Лиляна от Big Brother 3 да се появи в американско издание, в случая Playboy? Доколко и за кого е успех това?
Георги Неделчев: Винаги съм харесвал Лили, въпреки че много хора у нас я подценяват. Тя има универсална красота и специфичния чар на зряла и спокойна жена. Такива модели са рядкост. Не се учудвам, че американците са я оценили. За съжаление не мисля, че Лиляна или българския Playboy ще имат някаква по-конкретна изгода, например финансова, от този иначе радостен факт. България ще продължи да бъде страна, към която американските издания имат почти нулен интерес. От тази гледна точка очаквам с много по-голям ентусиазъм предстоящото си сътрудничество с английски издатели и редактори. Те все пак са доста по-близо до нас.
.: Лиляна, а преди това и Соня Васи в американския Playboy. Означавава ли това, че следва да очакваме отговор от FHM България?
Георги Неделчев: Модели на българския FHM са украсявали страниците и кориците на доста международни издания. Първите примери, за които се сещам, са Емануела, Никол и Албена Петрова. Вън от съмнение е, че тепърва предстоят още много. За мен обаче е много по-важно да имаме успех в тази страна тук – защото именно в нея живеем.
.: Наскоро Соня Васи напомни за себе си, като показа гърди в Music Idol. Някои се усъмниха, че действието й изобщо не е било спонтанно, а предварително замислено. Доколко определящо за успеха на един модел е да създава постоянно скандали около себе си?
Георги Неделчев: Разбира се, че е определящо. Българският шоубизнес вече взе да свиква с това правило. За справка вижте вече споменатата Лили Иванова, или пък Азис, Камелия, Деси Слава...
.: Какво е Вашето мнение за чалга-модата като лайфстайл, т.е. комерсиализира ли се достатъчно, за да се превърне в положителна за обществото шоубизнес индустрия, пък било то и с балкански оттенък?
Георги Неделчев: Не съм от хората, които ще седнат да набеждават някого, задето слуша една или друга музика. Така както не може всички хора непрекъснато да ядат само суши, синьо френско сирене или сьомга. Понякога имат нужда и от една обикновена супа. Въпросът е супата да е сготвена както трябва. Мисля, че вече всички признават – поп-фолкът е еволюирал невероятно много. И като качество на песните и текстовете, и като ниво на клиповете и стайлинга в тях. За много поп- и рок-изпълнители е по-удобно само да критикуват чалгата и феновете й – защото така маскират собствената си некадърност или мързел. Защо певец като Миро не се оплаче от хегемонията на поп-фолка? Защо Лили Иванова, Васил Найденов, Графа или “Ъпсурт” не се оплачат от липса на участия и пари? Има място за всички под слънцето. Така че хайде стига вече с тази изтъркана плоча – чалгата, та чалгата. На Евровизия 2009 се видя колко е потенциалът на “не-чалгата” – не можаха да изкарат една песен като хората, която да се противопостави на уж смешния Красимир Аврамов. И на мен ми е смешен, но другите бяха не по-малко смешни, а и незапомнящи се.
.: Да поговорим за телевизия. Абстрахирайки се от предаването VIP Brother, Голямата уста с водещ Камелия добро предаване ли е?
Георги Неделчев: Лично аз очаквах повече от нея, особено след много силния старт, в който представи къщата по уникален начин. Оказва се обаче, че тя явно има проблеми с работата по готов сценарий, с четене на аутокю. Преди 2 години Азис също беше неубедителен в дебюта си като водещ, но много по-бързо влезе в час. Въпреки всичко смятам, че привличането й в “Голямата уста” е печеливш продуцентски ход. Около жена като Камелия винаги е интересно. А и тя е изключително харизматична и секси.
.: Как оценявате желанието на Слави Трифонов да прави собствени мини-реалитита в момент, в който световни формати се адаптират за българския пазар на конвейер?
Георги Неделчев: Ами човекът явно няма друг избор. Доколкото виждам рейтингите, шоуто му продължава да е доста гледано, каквито и забележки да имаме към него и към взимането на готови идеи “назаем”. За мен основният проблем на Слави Трифонов е неумението му да селектира и поддържа качествени хора около себе си. Това важи и за избора на участници в конкурсите му. Той сякаш винаги се страхува някой да не го засенчи. Докато при Нико Тупарев или Евтим Милошев не е така. Повечето сценаристи и режисьори при Слави са по-семпли хора с неособено голям талант. Те обаче не са виновни, че от тях се очакват гениални неща. Виновният е самият Трифонов. Затова пък бендът му е един от най-добрите подобни оркестри може би в цял свят. Дори само това да беше заслугата на Слави към българския шоубизнес – заслужава да му се каже евала.
.: Достатъчни ли са комедийните ТВ формати по бТВ и Нова, за да се поддържа интересът към българските актьори в комерсиален аспект? Визирам Комиците, Шоуто на Слави, Царете на комедията...
Георги Неделчев: В момента този жанр е в небивал възход. Имаме страхотни актьори, но това още повече подчертава недостига на добри сценаристи. Най-добрият такъв, поне за мен, е Иван Ангелов, който в момента доколкото зная работи за “Царете на комедията” по Нова. При “Комиците” се редуват сполучливи и нетолкова убедителни скечове. В “Шоуто на Слави” сценариите са най-зле, но актьорите отново компенсират това с играта си. Представете си обаче какво ще бъде, ако наистина се оформи сериозна гилдия от качествени сценаристи – така, както е на Запад...
.: Като експерт в печата е интересно мнението Ви за това, че напоследък в-к “Уикенд” претендира че е пресякъл границата между жълто и сериозно издание, като е отговорил на нов вид потребност в читателите? Как през Вашите очи изглежда едно такова твърдение?
Георги Неделчев: В “Уикенд” има много повече сериозна журналистика – интервюта, репортажи, разследвания, разкрития – отколкото в претендиращи за сериозност вестници като “168 часа”, “24 часа”, “Стандарт”, “Монитор” или “Поглед”. Тук ситуацията е подобна на тази с поп-фолка. На много хора просто им изнася да оправдават неуспехите, мързела и некадърността си с това, че някой е “жълт” или пък лъже. И “сериозните” вестници лъжат, но вече почти никой не забелязва, защото все по-малко ги четат. Истината е, че в “Уикенд” се работи много повече. С по-голямо старание се търсят актуалните и горещи теми. Това е основната причина за успеха на вестника. А редакторите от “старата гвардия” нека да продължават да търсят оправдания. Скоро съвсем ще изчезнат от професията.
.: "Дзифт" ли е върхът на българското кино в последните години? Дали не пропуска нещо българската критика според Вас?
Георги Неделчев: Може да не е кой знае колко висок връх, но е връх, да. Най-малкото е един нормален филм, чиито претенции не надхвърлят реализацията. Обикновено не е така. В почти всички български филми от последните 20 години преобладават единствено претенции, или пък някакви комплекси.
.: Мис България 2009 Антония Петрова. Независимо от скандала - по десетобалната система Вие лично с колко бихте я оценили и защо?
Георги Неделчев: Да кажем, с 6. Честно казано, очаквах да е в тройката. Още като я видях сред участничките, знаех, че не е случайно в този конкурс. А и нямаше да е чак толкова фатално например едно трето място за момиче с добре поддържано тяло, добро образование и болезнени амбиции, каквато е тя. Но чак пък Мис България! Изборът й е скандален и трайно ще компрометира авторитета на този конкурс у нас, както и на организаторите му - каквито и процедурни обяснения да се опитват да дават. Моята фаворитка, а и не само моята, се казваше Надежда Ламбрева, и се класира трета.
.: За финал - какъв тип корици да очакваме от FHM по време на ерата "Георги Неделчев"?
Георги Неделчев: Корици с красиви и секси момичета, по възможност – популярни и широко коментирани. Те и досегашните корици на FHM бяха предимно такива. Към повечето нямам никакви забележки. Не по-малко важно обаче е и съдържанието, което идва зад тях. Очаквайте подобренията да са най-вече в тази посока, от месец май нататък. Искам да няма нито една страница, която читателят да прелисти, без да изкълве до последната буква. В момента българските мъжки списания трудно задържат внимание, защото редакторите им не виждат по-надалеч от собствените си носове. Занимават ни главно с неща, които интересуват само тях самите. А после се чудят защо ги сменят с други или изданията им просто фалират...
