Като всяка биографична книга, "Есен във Венеция" ни позволява да надникнем в живота на един писател малко или много извън рамката на негово творчество. Писателят е Ърнест Хемингуей – темпераментен, преминаващ през творческа криза и влюбен в Италия.
Дори онези от вас, които познават биографията на Ърнест Хемингуей съвсем бегло, вероятно знаят, наред с имената на най-ярките му произведения "За кого бие камбаната", "Старецът и морето" и "Сбогом на оръжията", за двете най-големи слабости в живота на писателя – лова и алкохола. Извън това обаче, макар и неразривно свързани както с хобито му, така и с писането, в живота на Хемингуей има и много пътешествия. И много жени."Есен във Венеция" ни позволява да се потопим в един сравнително късен период от живота на писателя, когато той вече е световнопризнат автор и дори нещо повече – като че ли вече е в залеза на своята слава, изместен от по-млади и стилово различни творци. През есента на 1948 година Хемингуей пристига от Куба, където прекарва летата си, в Европа.
Целта на пътуването е Франция. Придружава го четвъртата му съпруга Мери Уелш. За семейство Хемингуей пътуването е едновременно опит да се отърси от проблемите и да възроди изгубената тръпка. Параходът, с който пътуват обаче, се поврежда, което налага да спрат на пристанището в Генуа. Именно от там през 1919 година заминава обратно за Америка, след като е ранен през Първата световна война. Спомените, свързани с мястото, провокират писателя да промени предварителния план на пътуването и да се потопи в атмосферата на Италия.
Описвайки страната в едно от своите интервюта, Хемингуей казва: "Италия беше толкова дяволски прекрасна. Сякаш си умрял и си се озовал в Рая, място, което никога не си се надявал да видиш".
Пътешествието се отразява чудесно на семейството и го отвежда във Венеция. Град, който писателят вижда за първи път, но в който ще се влюби искрено. Нещо повече, тъкмо там Хемингуей среща за първи път Адриана Иванчич. Млада, красива и вдъхновяваща, именно тя се превръща в последната муза на трийсет години по-възрастния Хемингуей. Странната връзка между двамата, за която Адриана твърди, че е останала изцяло платонична, продължава осем години. Наситени с емоции пътувания и дълги писма.
Авторът на "Есен във Венеция" Андрея ди Робилант е италиански писател, учил в Америка. Кореспонденцията на Адриана и Хемингуей го вдъхновява не само защото историята на взаимоотношенията им позволява един по-различен поглед върху биографията на писателя, но и защото като дете самият той е познавал Адриана, по онова време вече съпруга на граф Рудолф фон Рекс, заедно с когото живее в близост до родителите на ди Робилант.
С внимание към детайлите и старателно придържайки се към проверени исторически източници, не само кореспонденция, но и спомени на съвременниците им и статии от периодичния печат, интервюта на Хемингуей и разказите на близките на Адриана, Андрея ди Робилант изгражда пълнокръвен и въздействащ облик на един несъвършен, но все пак гениален писател и на неговата последна муза.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Есен във Венеция" ТУК.
