За книгата
В любовта човек търси две основни неща: сигурност и страст. Единственият проблем е, че те често са взаимно изключващи се. Обичта и желанието невинаги вървят ръка за ръка. Неизбежна ли е смъртта на ероса в дългосрочните връзки?
Един от най-уважаваните експерти по еротична интелигентност в света – Естер Перел – предлага смел, провокативен нов поглед върху интимността и секса. В своя дългогодишен клиничен опит Перел се среща със стотици двойки, които имат открити и любящи отношения, но са загубили искрата, която прави връзката им вълнуваща. Какво се е случило?
Перел изследва сложните аспекти на поддържането на еротизма, където домашният комфорт често убива сексуалното желание, и обяснява как можем да си върнем страстта в отношенията. Чрез описания на истински случаи Перел демонстрира колко по-вълнуващ, игрив и дори поетичен може да бъде сексът в дългосрочната връзка. Мъдра, остроумна и откровена, „Еротичната интелигентност“ е сензационна книга, която ще трансформира начина, по който живеете и обичате.
За автора
Психотерапевт и бестселъров автор на „Ню Йорк Таймс“, днес Естер Перел е призната за един от най-прозорливите и оригинални гласове по въпросите на съвременните връзки. Говореща перфектно девет езика, тя ръководи терапевтична практика в Ню Йорк и работи като организационен консултант за компании от списъка на най-богатите 500 по цял свят. Знаменитите ѝ TED лекции са събрали над 30 млн. гледания, а бестселърите ѝ „Еротичната интелигентност“ и „Откровено за изневярата“ са преведени на близо 30 езика. Научете повече на EstherPerel.com, последвайте я в: @EstherPerelOfficial в инстаграм или я гледайте в някой от подкастите ѝ: Where Should We Begin? и How’s Work?.
Откъс
Въведение
Историята на секса в съвременните дългосрочни връзки често е свързана със спад в желанието и включва дълъг списък от сексуални алибита, които твърдят, че могат да обяснят неизбежната смърт на ероса. Напоследък изглежда, че всички – от сутрешните новини, та до „Ню Йорк Таймс“ – са дали своя принос към темата. Предупреждават ни, че твърде много двойки правят секс прекалено рядко, ако и партньорите да твърдят, че се обичат. Днешните двойки са твърде натоварени, твърде стресирани, твърде отдадени на отглеждането на децата и твърде уморени, за да правят секс. И ако всичко това не е достатъчно, за да притъпи сетивата им, се намесват и антидепресантите, които би трябвало да облекчат стреса, но всъщност нанасят финалния удар. Това наистина е ироничен развой на нещата за поколението на бейби бумърите, които преди трийсетина години доведоха новата епоха на сексуална освободеност. Сега, когато тези мъже и жени, както и следващите поколения, могат да правят толкова секс, колкото си поискат, те, изглежда, са загубили желание за това.
Въпреки че нямам възражения относно коректността на тези медийни репортажи – животът ни без съмнение е по-стресиращ, отколкото трябва да бъде, – ми се струва, че когато се фокусират почти единствено върху честотата и количеството на сексуалните контакти, те насочват вниманието само върху най-повърхностните причини за тревогите, които толкова много двойки преживяват. Според мен нещата са по-сложни.
Психолозите, сексуалните терапевти и социалните наблюдатели отдавна се борят с гордиевия възел на помиряването на сексуалността и домашния комфорт. Предлагат ни се куп съвети за това как да избираме от пазара за подправки, за да добавим различен вкус към секса в дългосрочните връзки. Учат ни, че намаляващото желание всъщност е проблем, свързан с лошото планиране, който може да се реши с по-добро приоритизиране и организационни умения; или пък че е проблем с комуникацията, който може да се облекчи чрез вербално изразяване на конкретните ни сексуални желания.
Аз не съм привърженик на статистическия подход към секса – дали все още го правите, колко често, колко продължително, кой свършва пръв и колко оргазма изпитвате. Вместо това искам да обърна внимание на въпросите, за които няма лесен отговор. В тази книга се говори за еротиката и поетиката на секса, за естеството на еротичното желание и свързаните с него дилеми. Какво е чувството, когато обичаш някого? Как се различава то, когато желаеш някого? Дали добрата интимност винаги води до добър секс? Защо преходът към родителството толкова често предвещава еротична катастрофа? Защо забраненото е толкова еротично? Възможно ли е да желаем онова, което вече притежаваме?
Всички споделяме фундаменталната нужда от сигурност, която на първо място ни задвижва в посока на дългосрочните отношения, но имаме също толкова силна нужда от вълнения и приключения. Съвременната романтика обещава, че е възможно да открием тези два различни набора от нужди на едно място. Аз обаче не съм убедена. Днес ние се обръщаме към един-единствен човек, който да ни осигури онова, за което някога е било необходимо цяло село: чувство за завършеност, смисъл и цялостност. Същевременно очакваме дългосрочните ни отношения да са романтични, но също и емоционално и сексуално задоволяващи. Чудно ли е тогава, че толкова много връзки се сриват под тежестта на всичко това? Трудно е да се разпали възбуда, очакване и страст в отношенията със същия човек, към когото се обръщате за комфорт и стабилност, но пък не е и невъзможно. Приканвам ви да помислите за начини, чрез които да внесете риск в безопасността, мистерия в познатото и усещане за новост в трайното.
Междувременно ще поговорим за това как съвременната идеология на любовта понякога влиза в конфликт със силите на желанието. Любовта процъфтява в атмосфера на близост, взаимност и равенство. Ние желаем да опознаем любимия си човек, да го държим близо до себе си, да скъсим разстоянието между нас.
Загрижени сме за хората, които обичаме, тревожим се за тях и се чувстваме отговорни за тях. За някои от нас любовта и желанието са неделими. Но за мнозина други емоционалната интимност възпрепятства еротичното изразяване. Елементите на грижа и защита, които подхранват любовта, често блокират освободеността, която дава гориво на еротичното удоволствие.
Моето убеждение, подкрепено от двайсетгодишната ми практика, е, че в процеса на постигането на сигурност много двойки объркват любовта със сливането. Това объркване е лоша поличба за секса. За да поддържаме страстта към другия, трябва да има граница, която да прекосим. Еротиката изисква отделност. С други думи, еротичното процъфтява в пространството между нас и другия. За да общуваме интимно с любимия човек, трябва да можем да понасяме тази бездна, забулена в несигурност.
Докато обмисляте този парадокс, вземете предвид и друг: желанието често се придружава от чувства, които не са част от регистъра на любовта. Като начало в ума ни изникват агресията, ревността и противоречието. Ще изследвам натиска на културните фактори, които моделират опитомения секс и които го правят справедлив, равностоен и безопасен, но също така водят и до множество отегчени двойки. Бих искала да намекна, че можем да правим по-възбуждащ, по-игрив и дори фриволен секс, ако не сме толкова възпрепятствани от културно обусловените си предпочитания към демокрацията в спалнята.
За да подкрепя тази идея, ще отведа читателя на разходка из историята на нашето общество. Ще видим, че съвременните двойки инвестират повече в любовта, отколкото когато и да било преди; и все пак, по жестока ирония на съдбата, именно този модел на любовта и брака стои зад експоненциалното нарастване на разводите. Тук той ни кара да си зададем въпроса дали изобщо традиционните брачни структури могат да отговорят на съвременните изисквания, особено когато „докато смъртта ни раздели“ се отнася до продължителност на живота, двукратно надвишаваща тази в предишните векове.
Вълшебният еликсир, който би трябвало да позволи това, е интимността. Ще разнищим този казус, разглеждайки го под различни лупи, но тук си струва да изтъкнем, че стереотипът за жените като изцяло романтични и за мъжете като сексуални конкистадори трябваше отдавна да е разбит. Същото се отнася за всички идеи, които представят жените като копнеещи за любов, изначално верни и придържащи се към домашното огнище, а мъжете – като биологично немоногамни и страхуващи се от интимността. В резултат на социалните и икономически промени, настъпили в новата история на Западния свят, традиционните граници на пола бяха размити и тези черти сега се наблюдават както при мъжете, така и при жените. В стереотипите може да има значителна доза истина, но те не успяват да уловят сложността на съвременните връзки. Аз търся по-андрогинен подход към любовта.
Като терапевт, работещ с двойки, съм преобърнала обичайните терапевтични приоритети. В нашия бранш ни учат първо да питаме за състоянието на връзката, а после – как това състояние се проявява в спалнята. Погледната по този начин, сексуалната връзка е метафора за връзката като цяло. Подлежащото заключение е, че ако можем да подобрим връзката, сексът ще я последва. Но според моя опит това обикновено не е така.
По традиция терапевтичната култура предпочита изговорените думи пред изразителността на тялото. Но сексуалността и емоционалната интимност са два различни езика. Бих искала да върна на тялото полагащата му се главна роля в дискусиите относно двойките и еротиката. Тялото често съдържа емоционални истини, по чиято повърхност думите твърде лесно могат да се плъзнат. Самата динамика, която е източник на конфликт в една връзка – особено ако се отнася до властта, контрола, зависимостта и уязвимостта, – често става желана, когато се преживява чрез тялото и бъде еротизирана. Сексът става едновременно начин да се хвърли светлина върху конфликтите и объркването, свързано с интимността и желанието, а също и начин да започне излекуването на тези разрушителни пукнатини. Тялото на всеки от партньорите, върху което е отпечатана индивидуалната му история и културни императиви, се превръща в текст, който да бъде прочетен от всички нас заедно.
Във връзка с темата ни, това е подходящ момент да обясним някои термини, които ще срещнете в тази книга. За яснота ще използвам думата „брак“, за да обознача дългосрочните емоционални отношения, а не просто конкретен юридически статут. Понякога обичам да скачам свободно между мъжките и женските местоимения, без непременно да налагам шаблони върху който и да било пол.
Аз самата, както издава името ми, принадлежа към женския пол. Вероятно не е толкова очевидно, че съм културен хибрид. Живяла съм на много места и бих искала да внеса информиран културен (или по-скоро мултикултурен) поглед върху темата на тази книга. Израснах в Белгия, учих в Израел и приключих професионалното си обучение в САЩ. Движейки се между различни култури в продължение на над трийсет години, аз си създадох перспективата на човек, за когото е комфортно да гледа от страничната линия. Тази изгодна позиция ми предостави множество гледни точки, от които да наблюдавам как се развиваме сексуално, как се свързваме един с друг, как говорим за любовта и как се отдаваме на удоволствията на тялото.
Пренесох личния си опит в професионалната си дейност като клиничен психолог, лектор и консултант, работещ в областта на междукултурната психология. Фокусирайки се върху културния преход, съм работила по-конкретно с три прослойки: семейства на бежанци, семейства от различна националност (това са двете групи, които напоследък мигрират най-много, но по съвсем различни причини), както и с интеркултурни двойки (които включват партньори от различни раси или вероизповедания). При интеркултурните двойки културните промени не са следствие от придвижване в географски смисъл, а се случват в собствения им хол. Това, което истински разпали интереса ми, беше как смесването на култури влияе върху отношенията между половете и практиките за отглеждане на децата. Размишлявах върху многото значения на брака и как неговата роля и място в по-широката фамилна система варира в контекста на различните нации. Дали това е нещо лично между двама души, или общи отношения между две фамилии? При моите сесии с двойки се опитах да различа културните нюанси зад дискусията за посветеността, интимността, удоволствието, оргазма и тялото. Любовта може и да е универсална, но нейните конструкции във всяка култура се дефинират – както буквално, така и преносно – на различни езици. Бях особено чувствителна към разговорите относно детската сексуалност и тази на подрастващите, защото именно в посланията си към децата обществата разкриват в най-голяма степен своите ценности, цели, поощрения и забрани.
Книгата "Еротичната интелигентност" от Естер Перел, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
