Броени дни преди избора на българска песен за Евровизия Avtora.com се свърза с един от основните претенденти в конкурса - половинката от дуета Янкулов/Тодорова - Елица Тодорова.
Елица Тодорова е родена през 1977 г. в гр. Варна и има дипломи от музикалните училища във Варна и Котел и Държавната консерватория в София. През 2003 г. Тодорова започва съвместна работа с най-утвърдения български барабанист и перкусионист Стоян Янкулов и техният дует за изключително кратко време се превръща в явление. Дебютният им албум "Drumboy" излиза през 2004 г.
В репертоара си има изпълнения на тарамбука, барабани, маракаси, клавеси, пендари, овчарски хлопки, конски звънци, магическа пръчка - машина за гръмотевици, гуиро и чеймс, смесвайки традиционния фолклор с джаз, дръмендбейс, етномотиви, класика и спонтанна импровизация. Концертирала е по цял свят.
Елена Георгиева: Здравей Елица, как си? Какво ново около теб и Стоян?
Елица Тодорова: В момента съм много щастлива, защото вече е готов първият ни клип и съм много доволна от резултата. Много съм благодарна на Валери Милев и целия му екип – само с две срещи успяха да усетят нашите светове. Доволна съм и от работата на дизайнерите Кристина и Константин, които допълниха музиката ни с чудесните си костюми. Червеният корсет, с който свиря на барабаните в клипа, също е специално изработен за от дизайнерката Невена Николова.
.: Песента "Вода" специално за "Евровизия" ли я написахте?
ЕТ: Да. Много съм благодарна, че Любомир Кънчев – директорът на редакция "Музика" в БНТ, ни остави тотално на свобода. Не промениха и един тон от песента, а те като продуценти имат това право – да се намесват и във визията, и в музиката. Оставиха ни пълна свобода и са много доволни от резултата.
Но ние със Стоян никога не се състезаваме – за нас музиката никога не е била и няма да бъде състезание. По принцип не участваме на подобни конкурси, но решихме, че това е хубава покана и чрез тази песен повече хора ще обърнат внимание на изкуството, което правим вече близо 4 години. За мен е важно този, който спечели конкурса, да представи достойно България. Защото на един такъв конкурс не си представям изпълнителя просто добре да си изпее песента. Това са само три минути, които са безкрайно малко.
Още с появяването си изпълнителят трябва да покаже, че на хората ще им се случи нещо неповторимо. Това е вид магьосничество – да накараш цял свят да ти повярва в това, което правиш. За три минути това е чудо. Който и да стигне до финала, се надявам да направи добра реклама на България, защото има много неща, с които да се гордеем.
Елица Тодорова с костюма от клипа на "Вода"
.: Изпълнението ви на конкурса беше много атрактивно – как усещате отзвука от участието си?
ЕТ: Отзвукът е много мощен, имаме много нови фенове, затрупани сме от писма от цял свят. Много съм доволна, че така позитивно се приема това, което правим.
.: Вие свирите най-вече в чужбина по големи форуми. Тук, в България, къде може да ви види публиката?
ЕТ: Да, наистина получаваме предимно покани от чужбина. Хората ни казват, че не са виждали такъв тип представяне и повечето пъти уговаряме турне – това е най-приятно за всеки музикант. Така в Гърция направихме 15-дневно турне и всеки ден имахме концерти в различен град. Но нашата слабост са големите "хепънинги", които се случват с много перкусионисти от цял свят. На тези места ни канят основно заради автентичния ни фолклор – всички искат да чуят малко от родопските ни песни, малко от шопските. И ние ги пеем с удоволствие.
И в България започва все повече да се цени фолклорът, радвам се, че все повече хора имат усещане за стойностното. Сега уговаряме няколко концерта тук. Надявам се да се случат като спектаклите, които правим в чужбина – с мултимедийни екрани зад нас и много други изненади. Предстои да поканим двама африканци, които са много интересни и първични. Свирят боси и в красиви африкански носии. Използват африкански автентични инструменти - балафон се казват. Заедно с тях сме поканили и един австралиец. С тях ще свирим на смолянския етно-джаз фестивал, на варненския джаз фестивал и на празниците на изкуствата "Аполония".
.: Разбрахме, че скоро се върнахте от Истанбул, където участвахте в уникален концерт с над 300 перкусионисти. Разкажи ни за това?
ЕТ: В Истанбул ни канят вече четвърта година подред. Това е един много голям концерт, който се провежда в мащабни зали, събиращи по 6-7 хиляди човека. Преди самия концерт организаторът Окай Темиз събира своите ученици, които не са вички професионалисти и учат различни ритми. Те са елементарни и всеки може да ги изсвири, но въздействието идва от едновременното им изсвирване. Триста ръце като попаднат в един и същ момент на ниския удар на тарамбуките се получава нещо потресаващо! Дори за мен, която слушам толкова много ударни инструменти от цял свят, беше изключително вълнуващо. Когато звуковата вълна те удари, просто не можеш да помръднеш! Трябва ти време да асимилираш всичко, което се случва! Невероятен празник е, защото върху цялата тази масовка солистите свирят и пеят.
Тази година гостуваше Трилук Гурту – най-любимия ми перкусионист, който е индиец. Той има много различен подход към ударните инструменти – както и ние със Стоян. Търси нетрадиционни начини на звукоизвличане. На сцената имаше кофи с вода, в които потапяше инструментите, удряйки ги. Получава се една много мистична атмосфера, която, в комбинация със светлинното шоу, е нещо невероятно.
"Спектаклите ни започват много първично – само с по един бръмбазък и един вокал"
.: Ще видим ли някога такова шоу в България?
ЕТ: Имаме подобни идеи, може би ще поканим Трилук Гурту тук за съвместен концерт, живот и здраве.
.: Как ви възприема публиката в чужбина? Свирили сте пред колкова различни хора – дори и пред папа Йоан Павел ІІ и белгийския принц Албер.
ЕТ: Наблюдението ми е, че където и да свирим, много ни се радват хората. След концерт, колкото и да съм уморена, оставам да говоря с тях. Приятно ми е да виждам тази любов в очите им и това усещане, че след концерта са готови да отидат и да направят нещо хубаво и красиво. Това ни дава много хъс да продължаваме напред. А в чужбина хората не разбират какво пеем, но усещат магнетизма на фолклора ни. Много често в импровизациите аз си измислям срички, в които всеки може да вижда своите си светове. А когато има текст, той малко или много те подлъгва с определена визия и усещане.
Пред папа Йоан Павел ІІ свири само Стоян, а заедно двамата свирихме на принц Албер. Това беше покана от президента Първанов – покани ни да представим България така, както я виждаме. Беше много странно, защото нямаше дистанция между нас – бяхме буквално едни до други. Те изрично поискаха да са максимално близо до нас. Слушаха ни в пълна тишина – такава тишина, каквато усещам като вляза в църква. С тотално внимание.
Принц Албер е много земен и скромен човек. Оказа се, че има интерес към ударните инструменти и пожела да посвири на тъпана на Стоян.
.: Как се справи?
ЕТ: Много добре. Накрая Стоян му подари дебелата палка на тъпана и той беше безкрайно щастлив. Накрая каза "Не мога да броя вашите ритми, не знам какво точно свирите, но просто настръхвам като ви слушам".
.: Предполагам, че много малко български изпълнители могат да чуят това – повечето от тях странят от фолклора ни.
ЕТ: Силата е в това да не бягаме от корените си! Мога да свиря самба и суинг, но в Америка няма да им свиря суинг, защото няма да ги впечатля с това. Те са израснали с него, той тече от тях. Също така в Бразилия няма да засвиря самба, ще свиря ръченица – защото това сме ние! Това, което е специфично в нашите спектакли, е че започваме много първично – само с по един бръмбазък и един вокал или с нечленоразделни звуци. Представям си преди години в пещерите как са музицирали хората – издавали са много прости звуци. Така минималистично започват и нашите концерти и постепенно, миксирайки фолклора ни с ритми от цял свят, достигаме до дръм енд бейс, хаус, чил аут, елекронната музика. Така се усеща симбиозата от фолклора, който издирвам от бабите по селата и електронната музика.
.: Издирваш автентичен фолклор?
ЕТ: Да, това е една много интересна изследователска дейност. С моята майка съм обиколила почти всички села в Източна България. И с един диктофон записвах песните и историите на бабите. Много по-интересно е да видиш тези неща, отколкото да ги прочетеш в книга. В някои от тези села жените все още ходят в носии, разказват много живо за обичаите си, понякога ни ги изиграват. Това е докосване до тайнствата и мистериите на нашата култура. Много съм щастлива, че сме ги записали, защото много от тези баби вече не са живи.
.: А мислила ли си някога да издадеш това, което си събрала?
ЕТ: Да, имам идея да представя всичко това в една книга, към нея може би ще има и диск. Има голям интерес и в чужбина към специфичната вокална техника на различните фолклорни области. Понякога ни канят да правим открити уроци в чужбина. Преподаваме различните видове музикална орнаментика - тресене, хълцане, окане, влачене. Стоян пък показва различните видове ритми. Всички са много впечатлени, искат да учат народно пеене, искат да свирят на тъпан. Това много ни радва. В тази книга искам да включа и всички тези тайни за съхраняване на гласа, които съм чувала от различните места - как да си възвърнеш гласа, ако си го загубил по някаква причина. Ще ми се да съм полезна и аз с това, което съм научила.
"Вярвам в чудеса, защото ми се случват". Снимка: Avtora.com
.: С какво се занимаваше преди да се запознаете със Стоян и да създадете този уникален тандем?
ЕТ: Аз пея от много малка. Майка ми е народна певица и всички жени от рода ни са пеели – при мен е приемственост. И докато учих в Музикалната академия, постъпих в хор "Космически гласове". На едно от турнетата ни в Канада срещнах Теодосий Спасов, Стоян Янкулов и Анатоли Вапиров. Теодосий Спасов е много интуитивен човек, освен че е страхотен музикант. Усеща как да свързва хората и ме извика в гримьорната, докато се подготвяха за концерта. Накара ме да запея. Стоян чу, че свиря и на ударни, и прояви много голям интерес към мен. Така си пеехме и си свирехме – правихме някакви импровизации. Това за първи път ми се случваше в живота и беше изумително.
След концерта аз вече бях тотално очарована, защото за първи път виждах толкова освободени музиканти, толкова разчупващи границите на фолклора, смесвайки го с джаз и всякакви стилове. Енергията беше невероятна на този концерт. В един момент си затворих очите и помечтах и аз да бъда някога сред тях и да свирим заедно. Както често казвам – много вярвам в красивите мечти и те ми се случват. Вярвам и в чудеса, защото и те ми се случват и съм много благодарна.
.: Ти си щастлив човек тогава! На малко хора се случват чудеса.
ЕТ: Щастлива съм, да! Щастлива съм, че съм здрава и имам много верни приятели, които вярват в това, което правя и ми вдъхват много кураж и сила. А и тази любов, която виждам у хората след концерти, ми дава още повече сила и вяра, че има смисъл.
За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева
