„Екзистенциално родителство“ открехва вратата към нови и необсъждани досега измерения на родителството, които разглеждат насъщните борби на съвременния родител през призмата на вечните въпроси на съществуването: свободата, отговорността, правото на избор, вината, тревожността, свързаността и изолацията, смисъла, страданието, смелостта, грижата.
Написана под формата на есета и кратки размисли и впечатления на родител, книгата повежда на обогатяващо пътешествие отвъд битовата пелена на всекидневността, към едно по-дълбоко себепознание и изследване на автентичната ни същност. От дистанцията на високите духовни простори можем да прозрем по-добре кои сме ние и децата ни. Това ще ни помогне след това отново да се потопим във водовъртежа на живота, но с нови очи и сетива, по-умиротворени и вътрешно извисени.
Книгата е оригинален екзистенциален прочит на родителските вълнения, поднесен с практичност, човечност и дълбоко психологическо проникновение.
Елена Петрова е юрист и в момента завършва психология в СУ. Майка е на три деца и автор на книгите „Очакваме близнаци“ и „Съзнателно родителство“. Създател е на фейсбук страницата за осъзнато родителство „За Майките и Хората“ (с над 16 хиляди последователи).
160 с., мека корица, 19 лв.
Само когато си позволим да бъдем и лоши родители, можем да сме автентично добри
Позволявам си да обичам децата си с пълнокръвна и автентична любов; любов, която невинаги е бяла. Любов, която носи всички цветове, а понякога и липсата на цвят. Осъзнавам, че невинаги съм любящата майка, от която се нуждаят – понякога съм несправедлива, жестока, студена и нелюбяща. Въпреки това ги обичам. Надявам се да ги науча да приемат тази човешки амбивалентна любов. Истинската любов е сложна, многопластова, многоизмерна и включва дози от всички емоции в различно съотношение. И един ден, когато ме обсъждат и си спомнят за мен след смъртта ми, в допълнение към добрите неща да могат да кажат и нещо такова: „Старата вещица можеше да е и наистина гадна понякога. Спомням си веднъж...“ Това ще ги освободи от закотвящият ефект на потиснатата враждебност. Искам децата ми също да ме обичат с автентичния поток на любовта, течащ във всички цветове.
„Добрата майка“ е и фрустрираща според Доналд Уиникът, който заявява: Предпочитам да бъда дете на майка, която изпитва всички вътрешни конфликти на човешкото същество, отколкото да бъда отгледан от човек, за когото всичко е лесно и гладко, който знае всички отговори и на когото са чужди съмненията. Бих добавила: и който допуска само положителните емоции, като всячески се стреми да избягва и потиска отрицателните.
Понякога си казвам: „Аз съм лоша майка и това е напълно ок.“ Признаването на „лошата“ майка в нас извежда наяве една по-силна, истинска, автентична и дълбока „добра“ майка. Ако си забраним „лошата майка“, със сигурност ще създадем една фалшива добра майка; трябва да признаем, че сме и винаги ще сме смес от двете майки. Ако искаме да се придвижим по-близо до „добрата“ майка в мислите и делата си, е добре да останем свързани с мислите и делата си, които са продукт на „лошата“ майка. Това става с повече осъзнатост. Истинското пътешествие към „добрата“ майка започва с внимателно наблюдение и разпознаване на проявите на нашата „лоша“ майка, с допускането им в себе си. За да останем в зоната на растеж, трябва да разпознаваме и да работим със своята persona, със сенчестите части от себе си, да ги интегрираме с любов и разбиране.
Само когато си позволим да бъдем и лоши родители, можем да сме автентично добри. Другото е фалшива доброта. Парадоксално, но легитимирането на „лошата“ ни страна, подхранва и подсилва добрата и цялостния ни интегритет.
Не се плашете от лошата майка във вас. Пуснете я да влезе, поговорете с нея, предложете ѝ чаша чай, изслушайте нейната история. Уморена е да чука по вратите и да я пъдят. В торбата си носи мехлеми за изцеряване на стари рани; може да ви даде някой, ако не я изгоните без време.
Книгата „Екзистенциално родителство“, от Елена Петрова, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
