Излишно е да уточняваме, че Sony и Microsoft са конкуренти, както и в какво се конкурират точно. Но през този конзолен цикъл по всичко личи, че двете компании са твърдо решени да възприемат толкова диаметрално противоположни маркетингови позиции, че нищо чудно в крайна сметка да се окажат на двата крайни полюса на глобуса на гейминг индустрията.
В едната страна на това уравнение е новият Xbox One, идващ с многобройни рестрикции (като изискване за постоянна връзка към интернет, ограничения за споделяне и използване на игри "втора ръка" и липса на обратна съвместимост с гейм заглавията от предходна генерация), обещаващи значително по-голям контрол върху общото игрално преживяване .
Все неща, които вероятно звучат като музика за ушите на големите корпоративни СЕО-та на компании като Electronic Arts, Activision, Ubisoft, чийто бизнес ежегодно търпи многомилионни загуби от софтуерното пиратство.
На обратната страна на медала пък са Sony с тяхната новооткрита любов към масовата гейминг аудитория и загрижеността им за свободата и потребителските права на световната общност на играчите.
Техният PlayStation 4 се лансира като истинска обетована земя за всички любители на игрите "втора ръка" и за хората, нежелаещи да бъдат принуждавани (насила и напълно безпричинно) да играят солови заглавия онлайн.
Напълно в унисон с тази тънка пиар стратегия за психологическо въздействие върху двете основни движещи сили на пазара (играчите–потребители, от една страна, и компаниите, произвеждащи игралния продукт, от друга) са и обявените стартови цени на двете конзоли – скъпите 499 долара/евро за Xbox One и "народните" 399 долара/евро за PlayStation 4.
И докато маркетинговата и ценова война тепърва ще се разрази с нова сила, а изходът от нея все още е неясен, цялата геймърска общност на планетата има нов повод за радост след тазгодишното Е3.
И той категорично не е свързан с факта, че още в края на 2013 ще си имаме две нови конзолни платформи в продажба.
Не, причината е далеч по-значима и практична и тя звучи така: ИГРИ!
За пръв път от много време насам прословутото Electronic Entertainment Expo беше това, което поначало би трябвало да бъде (и беше някога) – световно изложение за игри. Рядко досега в 18-годишната история на Е3 сме виждали негово издание, белязано от толкова много бляскави премиери на нови, оригинални, вълнуващи и креативни игрални заглавия.
Нещо повече – рядко сме били свидетели на Е3, в което толкова много и централно внимание да е отделено на така наречените независими гейм проекти – игрални заглавия, създадени от малки инди студия.
Никога преди това в историята на мега игралното Експо не сме ставали свидетели на мирното съжителство между трипъл А заглавия от ранга на Battlefield 4, Killzone: Shadow Fall, Forza Motorsport и Metal Gear Solid V и малки, симпатични, уникални инди проекти като Below, Minecraft, Transistor, Don’t Starve и Secret Ponchos, при това застанали рамо до рамо под бляскавата светлина на прожекторите, осветяващи официалните пресконференции на двете водещи компании в индустрията – Sony и Microsoft.
От тази гледна точна Е3 2013 беше важно и изключително. Важно и изключително с това, че за пръв път от много време насам изпълни нас, играчите, с надежда за едно по-добро гейминг бъдеще. С обещания за десетки добри, оригинални, новаторски и креативни гейм заглавия.
А това е всичко, което някога сме искали и очаквали от едно Е3.
Long live the video games!
