Тази книга описва зората на капитализма и появата на една от първите транснационални корпорации в света: английската Източноиндийска компания. Основана през 1600 г., тя получава множество привилегии и с времето еволюира до мощен конгломерат, който е нещо повече от източник на нескончаеми печалби. За разлика от повечето търговци, тази компания инвестира предимно в политическо влияние, което за по-малко от век я превръща в незаобиколим фактор в политическия живот и могъщ съперник на короната и парламента при разпределението на властта. Така още в края на XVII в. конгломератът започва да добива характера на самостоятелна държава, тъй като по силата на получените привилегии той притежава законодателната, изпълнителната и съдебната власт над своите служители, както и правото на независима външна политика. В средата на XVIII в. британският парламент е принуден да предостави на Компанията дори правото да притежава голяма собствена армия, което е един от най-важните признаци на суверенната държава.
Няма да е пресилено да се каже, че историята на английската Източноиндийска компания е своеобразен ключ, без който не може да се проумее както генезисът на капитализма, така и посоката на неговото развитие. Това разбиране има особена важност във времето, в което живеем, тъй като в наши дни корпорациите отново се стремят да изместят държавата и не само да поемат контрола над икономическия и политическия живот на модерното общество, но и да получат контрол над всеки в него. Разбирането на скритата логика и механизмите на този процес е единственият начин да се предотврати постигането на неговата крайна цел.
392 с., мека корица, 27 лв.
Откъс
Английската Източноиндийска компания всъщност е връстница на английския капитализъм. Исторически тя е малко по-млада от Моголската империя, но е по-стара от английската национална държава (nation-state). В тази компания и чрез нея се свързват историята на Англия и Индия, а също така много неща в самите истории на тези две държави. В английската история Източноиндийската компания сякаш свързва периодите на управлението на две велики кралици – Елизабет и Виктория, а в индийската – две велики империи: Моголската и Британската. Източноиндийската компания се ражда три години преди смъртта на Елизабет – в периода, в който живее Шекспир, – а умира по времето на Виктория и Дикенс, надживявайки три династии (на Тюдорите, на Стюартите и Хановерската) и половина (протекторатът на Кромуел).
Две и половина столетия е продължителността на живота на една династия или дори на една държава. Всъщност Източноиндийската компания дълго време е именно държава в държавата, дори в две държави – Великобритания и (пост)моголска Индия. Източноиндийската компания е уникална организация в историята на човечеството. Този извод може да изглежда преувеличен само на пръв поглед. Историята познава много различни търговско-властови структури. Такава е и републиката-търговец (Венеция), и „асоциацията на военно-търговските къщи“ (така М. Н. Покровски нарича княжествата на Киевска Рус), и съюзът на търговските градове (Ханза). Историята познава много могъщи политии и компании. Но в историята има само един случай, при който съществува търговска компания, станала властови организъм, държава(-компания) в държавата, сякаш въплъщавайки девиза на „Наутилус“ на капитан Немо – mobilis in mobile, и която известният английски историк Т. Б. Маколей определя като поданик в едното полукълбо и суверен в другото [HPD/3, XIX, p. 509]. Този случай, този странен и уникален хибрид е английската Източноиндийска компания.
Естествено, такъв вид компании има не само в Англия, а също така например в Нидерландия (1602–1799), във Франция (поредицата компании в периода 1664–1793). Само че тяхната история не може да бъде сравнена с историята на Английската източноиндийска компания (става дума именно за съдържателно сравнение, а не за сравнителен исторически анализ на различните източноиндийски компании, който е на дневен ред за изследователите). Дори в периодите на най-големия си разцвет нито холандската, нито френската компания притежават такава икономическа и военна сила и най-вече такава автономия от държавата, че за тях да може да се говори като за самостоятелни властови организми. (Техните съвети на директорите се назначават например от държавните органи.) Освен това нито Нидерландия, нито Франция някога са заемали такова място в световната икономика, каквото Великобритания заема през XIX век. Очевидно уникалността на Английската източноиндийска компания съответства на уникалността на:
- английската история (родината на индивидуализма, на Великата харта на свободите, на номинализма, зоната на социалните битки без победител в периода между XV и XVI в. между земевладелците и селяните и в резултат на това на появата на уникалния слой на джентрите, на който историята дължи първата истинска буржоазна революция);
- онова явление, което специалистите по икономическа история наричат „англосаксонски пазарен капитализъм“ [Gray, 1998, p. 13];
епохата между XVII и XVIII в., която съвсем очевидно вече не е Средновековие, но все още не е и Новото време. С днешна дата често наричат епохата между 1453 и 1789 г. „ранна нова история“ (early modern history), отделяйки от нея периода между XVII и XVIII в. като време на „Стария ред“ (ancient regime). Политико-икономическата особеност и двойственост на този сегмент се състои в това, че капитализмът вече съществува като начин на живот, като метод за упражняване на властта и натрупване (търговски капитализъм), но не е подчинил на себе си не само съвкупния процес на общественото производство, но дори и реалния процес на производството и не е създал адекватна на себе си система на производителните сили – индустриалната; тази ситуация прави възможна появата и съществуването на изключително сложни, противоречиви и богати на съдържание социални феномени, които са невъзможни в рамките на „системно дефинираните“ епохи.
Въпреки почти двеста и шейсетгодишното съществуване на Източноиндийската компания, а също така и въпреки нейната роля и значение в историята на Великобритания, на Британската колониална империя и на Индия, както в руската, така и в чуждестранната (западната и индийската) наука на проблема на компанията като специфичен, различен от английската държава субект, като „държава в държавите“ се отделя изключително малко внимание, в най-добрия случай – по допирателната.
Източноиндийската компания наистина е необикновен субект на политико-икономическата дейност. Тя (той) е една (един) в няколко битности и то различни по своята политико-икономическа природа „битности“. Източноиндийската компания е търговска корпорация, фирма. В същото време се оказва функционален орган на английската държава в Южна Азия. И накрая, прониквайки в южноазиатския свят, компанията известно време е в ролята на елемент и местна полития – на Моголския султанат.
В този труд следвам бързо развиващата се в политическата наука и историческите изследвания тенденция да не използвам термина „държава“ (state) за стадийно предшестващите националната държава (nation-state) (т.е. докапиталистическите) форми на властова организация. Това не само отразява невярно и изкривява тяхната социална природа, но и модернизира докапиталистическите реалности a la капитализъм. В този труд за характеристиката на докапиталистическите властови структури е използван термина „полития“ (по-широк термин, приложим към която и да било властова организация) и „патримония“ (както и „държавата“, частен случай на полития; бил е доста разпространен на Изток).
С цялата полифункционалност на Източноиндийската компания и нейното паралелно включване в различни системи като тяхна подсистема тя остава специален и цялостен агент (субект) на икономически и властови отношения – със свои цели и интереси (далеч не във всичко съвпадащи с интересите на държавата или на едни или други социални групи във Великобритания, камо ли в Индия), със свои структури, включително и въоръжени сили.
Следователно пред нас е много сложен и вътрешно противоречив феномен, чиито анализ и дори елементарно описание са невъзможни без и извън, от една страна, историята на Великобритания и нейната колониална империя, и, от друга – историята на Индия (Южна Азия). Противоречивата, двойствена (търговско-властова и държавно-патримониална) природа на компанията, нейната специфика като исторически феномен се проявява най-ясно именно в отношенията с различните по същността си политии – английската държава и индийските патримонии. Всъщност истинското изследване на историята на компанията е възможно единствено в рамките на „триъгълника“ „английска държава – Източноиндийска компания – Моголски султанат“ (и индийските патримонии изобщо) заради двойствената, властово-търговска природа на компанията, чиито политически и икономически функции водят началото си до известна степен от Уайтхол и Уестминстър, а до известна степен от Пауновия трон на Моголите.
Колкото и да е парадоксално, точно този комплекс от отношения, определящ политико-икономическата природа на Източноиндийската компания, до ден днешен не е бил обект на системно изследване не само в руската, но и в западната и индийската наука. Има изследвания, посветени или на отношенията на Източноиндийската компания с различните политии, или на отделните аспекти на тези отношения, или на обособени хронологични сегменти от историята на тези отношения. И то при положение, че необходимостта от системно изследване на комплекса от отношения, за който става дума, е доста назряла както от гледна точка на конкретното историческо изследване, така и в контекста на теоретико-методологичните промени, настъпили в социално-историческата наука през последните трийсет години.
По тази причина в центъра на това изследване е, от една страна, историята на отношенията на Източноиндийската компания с английската държава, и от друга – с индийските патримонии и промяната на характера и логиката на тези отношения. Според мен точно такова историческо изследване дава възможност да се постави и да се предложи решение на проблема, който е едновременно теоретичен и исторически, за политико-икономическата природа на Източноиндийската компания (през призмата на властовите отношения). Всъщност целта на този труд е именно анализа на посочения проблем.
Това означава, че за Източноиндийската компания се говори като за колективен търговец и в същото време специфичен вид политико-икономическа организация, алтернативна на западноевропейската nation-state и на източната полития (patrimony), действаща като властови конкурент спрямо двете и паралелно с това функционираща като техни органи.
Хронологично трудът обхваща периода от началото на XVII до първата половина на XIX в. (включително) – цялата история на Източноиндийската компания, като се започне от нейното създаване през 1600 г. и се свърши с нейното ликвидиране като инструмент на Великобритания за управление на Индия през 1858 г. (като търговска организация компанията е разпусната през 1874 г.).
Книгата „Държавата търговец“, от Кирил Фурсов, можете да закупите с 20% намаление, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
