Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв/Изд: Visceral Games/Electronic Arts
Платформа: PS3 | X360 | PSP
За играта:
Приемам като доста странен ход решението тази игра да се появи на пазара броени дни преди премиерата на дългоочаквания God of War III. Факт е, че голяма част от съвременните екшъни от трето лице заемат доста нагло различни геймплейни аспекти от свръх успешната сага за гневния Крейтъс, но при Dante’s Inferno не може да се говори за заемки, защото това е почти директен клонинг на God of War, като разликите са базирани единствено върху това, че вместо чудовища от гръцката митология, тук избиваш адски изчадия, докато пътешестваш из онова извънредно топличко местенце, където би трябвало да се вариш в казан, ако си престъпил някой от седемте смъртни гряха.
Както по-начетените веднага би следвало да са се досетили, Dante’s Inferno е бегло базирана върху един от крайъгълните камъни на западноевропейската литература – Ад на Данте Алигери. Прочитът е закономерно свободен, но – признавам – доста идеен. Тук кръстоносецът Данте е сгазил здраво лука по седемте греховни параграфа и след като бива убит, душата му следва да се насочи директно към Ада. Той обаче се оказава доста корав пич и смело пребива дошлата да го прибере Смърт, като в резултат дори се въоръжава с косата й. Дори и за коравите пичове обаче греховете не остават ненаказани, особено ако самият Сатана се е заинтересовал от личността им, така че Беатриче, изгората на Данте, бива завлечена в Ада, въпреки че е праведна като ангелче и нашето момче прекосява доброволно деветте кръга, за да я открие.
Визия и звук:
Както в повечето аспекти на Dante’s Inferno и тук нещата са на кантар. От една страна имаме наистина разтърсващо представяне на Ада и съществата из него, което може дори да дойде в повече на хората с по-слаби нерви. От друга на чисто техническо ниво нещата са слабовати, текстурите са нискодетайлни, а специалните ефекти не са особено специални. Като теглим чертата се оказва, че художниците са се справили страхотно, но програмистите – не особено.
При озвучаването нещата също са противоречиви. Музиката на Dante’s Inferno клони към страхотна, но озвучителите, които трябва да разиграят цялата история се справят колебливо, като за съжаление най-голямата дупка е самият Данте, който говори толкова отегчено, че надали някой играч би бил способен да съпреживее драмата му.
Геймплей:
Както вече казах имаме си почти директен клонинг на God of War, който се разпростира от геймплея (разделен между колене на лошите и джъмп енд рън пъзели) до контролната схема. Принципно подобен плагиатски акт не би бил повод за оплакване, предвид факта, че се краде от най-добрите, но на Dante’s Inferno липсва именно онази съставка, която превърна God of War в хит – агресията. Тук боят просто е скучен. За съжаление въпросният е и доста протяжен, първо защото се разчита в голяма степен на блокирания и контра удари, особено срещу по-тежкотоварните противници и второ, защото Dante’s Inferno в отчаян опит да бъде малко по-продължителна ти изсипва непрекъснато нови порции от демонични изчадия и на всичкото отгоре ти забранява да продължиш напред, ако не си ги избил до край.
Не може да се отрече, че – както вече споменах – дизайнът на Ада и обитателите му е произведение на изкуството в най-зловещия възможен смисъл на тези думи, така че обиколката из него е нещо, което наистина ще остави следа в съзнанието ти. Проблемът е, че дългите и протяжни бойни сцени най-вероятно ще те изнервят, наместо да събудят звяра в теб, както се случва в първоизточника God of War. В резултат получаваме една идейна трактовка на литературната класика, която със сигурност ще предизвика интереса ти, но точно там, където една подобна игра би трябвало да бъде най-силна – в битките си – те очаква това, което очаква и грешниците в Ада – скука и мъчение.
Плюсове:
-Почти директен клонинг на God of War. Трудно е да се оплакваш, когато се краде от най-добрите.
-Великолепно пресъздаване на Ада, което може да дойде в повече на хората с по-слаби нерви. Казано по друг начин – Dante’s Inferno е сред най-скандалните продукти на игралния пазар.
-Идеен прочит на литературната класика, преразказана с игрални средства по изненадващо добър начин.
Минуси:
-Ако пренебрегнем страхотната работа на художествения отдел, на чисто техническо ниво имаме визия от ерата на PlayStation 2.
-Бедна на възможности бойна система, която от своя страна води до скучен геймплей, при положение, че в болшинството от времето ще ти се налага да се биеш.
