След гениалния "Мулен Руж" (Moulin Rouge) на Баз Лурман(Baz Luhrmann) от 2001 година, в който Никол Кидман (Nicol Kidman) и Юън Макгрегър (Ewan McGregor) без всякакво съмнение успяха да ни потопят в драматичната си любовна история, в Холивуд заложиха на тенденцията постепенно да комерсиализират жанра до степен, в която всяко ново заглавие в него да предизвиква внимание единствено с гласовите данни на звездите и ефектната сценография. Желанието ни "Бурлеска" (Burlesque) да окаже новаторско влияние в тази насока така и не се сбъдна, въпреки че и този път продуцентите заложиха на доста атрактивни имена в лицето на Шер (Cher), Кристина Агилера (Christina Aguilera), Стенли Тучи (Stanley Tucci), Кристен Бел (Kristen Bell), Питър Галахър (Peter Gallacher) и компания.
Вместо да се опита да се бори срещу наложените жанрови клишета обаче, режисьорът дебютант Стийв Антин (Steve Antin) всъщност е предпочел да заложи изцяло на тях и да насочи вниманието на публиката по-скоро към главните действащи лица. Това логично e превърнало "Бурлеска" най-вече в рай за меломаните и ценителите на естетическата визия, отколкото за ценителите на седмото изкуство в най-чистия му вид.
Добрата новина е, че макар и лишен от каквото и да е съдържание, филмът всъщност постига целта си и успява да ви задържи пред екран до самия финал, без значение какви похвати използва за това. Кристина Агилера е твърде далеч от демонстрация на убедителен актьорски талант при дебюта си в киното, но за сметка на това е перфектна в това, което умее най-добре и заради което е едно от най-големите имена на световната музикална сцена и носителка на 5 награди Грами – да превръща всяко едно свое изпълнение в уникално и неповторимо шоу.
Тя пее, танцува, излъчва сексапил, като в добавка признаем, че притежава и завидни вокални умения, логично не среща особени трудности в това да спечели симпатиите на публиката на своя страна. Далеч по-критични можем да сме към другата голяма звезда в каста – Шер, която отдавна е доказала, че освен в музикално амплоа, се изявява не по-малко успешно и във филмово такова – все пак изпълнението й в "Лунатици" през 1988 година й донася "Златен глобус" и "Оскар".
Е, тук тя е твърде далеч от най-запомнящите си се изяви в киното (да не забравяме, че се завръща на екран след цели 7 години отсъствие), но пък не крием, че истински се насладихме на изпълнението й на You Haven’t Seen The Last Of Me, която неслучайно спечели и "Златен Глобус" за "най-добра оригинална песен" към филма.
За разнообразие, в "Бурлеска" има и лековата романтична нишка с участието на Агилера и горещия Сам Джиганхет, който още в "Кварталът на богатите" (The O.C) успя да се наложи с амплоато на типичния американски красавец, но това така и не превръща филма в нещо повече от пищно музикално забавление. За финал ще признаем, че ако не подходите към лентата с високи очаквания, то рискът да се разочаровате не е толкова голям. "Бурлеска" е страхотно заглавие за всички, за които киното не е носител на драматични житейски послания, а най-вече начин на забавление.
