Beginners е вторият пълнометражен игрален филм на американеца Майк Милс, в който чувствата на тъга и радост сякаш вървят като верни спътници ръка за ръка.
Лентата, написана и режисирана от Милс, инспирирана от негови собствени житейски преживявания, е едно истински искрено и завладяващо преживяване, обагрено с многоцветни емоции и мисли.
Една многообразна наситеност от нежност, тъга, обич и откровения, комбинирана по прекрасен начин, позволяващ на зрителя да усеща заедно с героите, да се наслаждава, да изстрада и да се оглежда в очите им.
А остатъчната емоция – тя се загнездва дълбоко в душата, където остава да искри ярко и незабравимо.
Едно от нещата, които правят Beginners толкова специален, е начинът, по който Милс успява да изгради своите персонажи, позволявайки им да дишат, да получат плътност и давайки им истинската възможност да покажат емоция, която да достигне до зрителя по най-чистия и правилен начин.
Героите заживяват своя живот в една своеобразна смесица от минало, настояще и неизвестно бъдеще. Режисьорът твори една трогателна и деликатна история, в която взаимоотношенията създават онова специфично чувство, че независимо в кой момент от живота си се намираш, все пак можеш да се почувстваш като начинаещ; да се потопиш в нещо ново, понякога плашещо, но често и напълно освобождаващо, стига да си позволиш тази храброст и да допуснеш хората, които са сякаш предопределени да споделят всички тези преживявания с теб.
Истинската човечност и неподправена искреност изпълват сюжетно историята с всеки настъпващ момент, без да ни спестява болката и трудността, съпътстваща пътя, който извървяваме.
Майк Милс създава в думи и картина една история, способна да "обгърне" наблюдаващия със сладката емоция, провокираща усмивка на лицето, но и да натъжи по начин, откровено будещ сълзи в очите.
В основата на сюжетното действие попада образът на Оливър, в който Милс очевидно влага много от своята собствена идентичност. Взаимоотношенията на героя с хората, докоснали се и оставили следа в неговия живот по един или друг начин, се превръщат в централен мотив на лентата, но по начин, който не обсебва и не задушава важността на всички останали персонални истории.
Сценарият по един семпъл, но много въздействащ начин успява да придаде важност в детайлите от характера на всеки един герой, като успява да покаже техните слабости, скрита смелост и воля за постигане на нещо.
В образа на Оливър е вложено онова усещане за тъга и самота, трупано през годините, чиито генезис и развитие режисьорът ловко разгръща и детайлно обосновава чрез многократни връщания към отминали моменти от живота на героя си.
Милс позволява едно неподправено приемане на образа на Оливър, като го изгражда по един симпатичен, дружелюбен и сърцат начин. Героят бива поставен в изцяло нов вид взаимоотношение със своя баща, което сякаш довежда до тяхното истинско опознаване, до откриване на всички онези неща, които са били виждани с очите, но все пак някак са останали неосъзнати.
В персонажа на бащата, Хал, сценарият разгръща житейската сериозност на човек, прекарал живота си в играене на една своеобразна роля, потискайки истинските си емоции и желания. Но все пак роля, която в никакъв случай не омаловажава всичко онова, което е било създадено и споделено през годините.
В образа на Хал се загатва и онази човешка сила - все пак да приемеш себе си, да започнеш наново, независимо от това дали е твърде късно, или не. Отношенията между Оливър и баща му Хал започват да се изграждат от самото си начало след проявата на онова разкриване и сякаш най-сетне е намерена духовната сила да бъдеш открит и неподправен, за да можеш да заживееш живота си по правилния за теб начин, който не си си позволявал преди това.
Един от основните мотиви на режисьора Майк Милс е да покаже една смесица от житейски истории – на взаимоотношения между родители и деца, между двама влюбени; да разкрие онези следи, които остават от взетите може би прибързани решения, но и да покаже една човешка нежност, воля за откриването на светлината през непрогледната мъгла на тъгата.
Разказът на Оливър преминава през различни моменти от миналото на своите родители, загатвайки средата, в която са били поставени, оказваща по един или друг начин влияние в живота им.
Всичко това се постига и достига до зрителя с една експресивна и деликатна режисура и прецизна кинематография, показващи семпли предмети, фотоси и всички онези малки неща от живота, които символично разказват каква посока е поел той за даден човек.
Срещата на Оливър с прекрасната, чаровна и леко мистериозна Анна сякаш успява да помогне в откриването и осъзнаването на всичко онова, което за героя преди това е било някак странно, чудновато и не напълно осъзнавано.
Преходът на изграждане на интимност между Оливър и Анна спомага на героя да успее да напасне и преосмисли онези парченца от миналото - на връзката между родителите му, на тази между него и майка му, на онези неща от миналото, които неизбежно бележат настоящето.
В героинята на Анна виждаме едно съчетаване на духовитостта и веселието в живота, но и също такова количество на сериозност и проблемност.
Двамата герои сякаш откриват себе си в очите на другия и макар до някаква степен различни, те намират и се стремят към излекуване на самотата и тъгата, които, както всеки един знае, имат своите различни начини да се настанят удобно в душата.
Но все пак усещането на допускане, любов, приемственост и разбиране завладяват и изпълват изцяло филма и събуждат едно чувство на трогателност и топлота.
Не на последно място за великолепието на Beginners допринасят и невероятните актьорски изпълнения.
Емоционалната и непринудена игра от страна на актьорите Юън Макгрегър, Кристофър Плъмър и Мелани Лаурент, както и останалата част от каста, съумяват да предадат огромна достоверност и сърдечност на своите персонажи, карайки ги да дишат истински, пресъздавайки историите им като нещо интимно и задушевно споделено.
Всичко това превръща лентата в едно преживяване със сантиментален привкус, което ни повежда към откриването на истинския смисъл на любовта и онези все пак красиви отношения между хората, крепящи основите си на това чувство.
Защото всяко ново начало буди страх и неувереност, но прекрасната емоция, която може да ни очаква в края, си заслужава всеки опит и риск.
