Когато през 2009 година Лиам и Ноел Галахър се скараха по време на турне, всички фенове на Oasis си мислеха, че това е поредната фамилна разправия между двамата, която ще отстъпи място на музикалната им кариера в бандата. Първата изненада бе, че това не се случи и след почти двайсет години на сцена, многобройни медийни престрелки и сбивания, на братята Галахър най-накрая им омръзна окончателно един от друг и разпуснаха Oasis. Втората изненада бе, че човекът, който стоеше зад текстовете и музиката на групата - Ноел Галахър, все още бави соловия си проект, докато брат му Лиам бързо остави съвместното им минало зад гърба си и започна новия си проект Beady Eye – най-актуалната нова рок група във Великобритания.
Нов албум, все същата история. Лиам Галахър успя да запази останалата част от Oasis около себе си. Към него в Beady Eye се присъединиха Джем Арчър (китара) и Анди Бел (бас), а липсващото звено зад барабаните бе запълнено от Крис Шарок.
Beady Eye успяха да наберат голяма инерция на Острова в последната година, но по-важното е, че вдъхнаха малко живец в британските рок чартове и запълниха донякъде вакуума, който се получи след разпадането на една от най-успешните английски групи в историята - Oasis. И докато другите брит герои като Blur и Verve се завръщат, малко или много по-улегнали и омиротворени отпреди, то новата команда на Лиам Галахър е брит рок от началото до края с доста по-рокендрол ритъм от очакваното, но за сметка на това пък репертоарът им е обилно залят с обичайната Beatles фенщина.
Въпреки че имат потенциал, Beady Eye по всяка вероятност никога няма да стигнат нивото на Oasis, но това изглежда не е и необходимо. Лиам най-накрая успя да излезе от сянката на вездесъщия си брат и чрез Beady Eye вече звучи повече като себе си, отколкото като Oasis и искреното удовлетворение от това личи в парчетата от дебютния албум Different Gear, Still Speeding, въпреки пораженията по гласа на Галахър вследствие на двайсет години алкохол и всичко останало.
Beady Eye стоят повече от добре на британския музикален небосклон, където на практика им липсва и сериозна конкуренция в категорията. След излизането на Different Gear, Still Speeding на 28 февруари 2011 гoдина, албумът бе посрещнат с много овации, както и с много носталгия по Oasis от друга страна, но това, което със сигурност може да се каже е, че материалът на моменти е много личен и в същото време много достъпен рок в добрите стари британски традиции, в които Лиам очевидно се движи, след като Роджър Долтри от легендарните The Who публично защити трудния му характер и покани групата му да свири в Royale Albert Hall на годишен благотворителен концерт.
Корените на албума определено водят към английското рокендрол начало, за което загатват заглавия на песни като Beatles and Stones, басът на My Generation на The Who в същото парче и развиващите се във времето вокални изпълнения на Лиам в един нео-Джон Ленън стил.
С Different Gear, Still Speeding, Beady Eye определено (но не напълно успешно) опитват да избягат от прилики с Oasis и това се усеща в агресивния ритъм на по-бързите парчета (Four Letter Word), докато при по-бавните (Wigwam) напомнят на The Verve, което не е лошо, предвид, че се справят по-добре от самите The Verve в момента.
Зад микрофона на Beady Eye Лиам вече не е толкова устремен, но е все толкова обсебен от себе си и няма намерение да спира рокендрола. Мистър Галахър изглежда сякаш наистина просто е сменил гумите и сега продължава да се движи на висока скорост, правейки това, което винаги е правил - да не казва нищо ново в тази музика, но да го казва добре.
Истината е, че сцената имаше нужда от група като Beady Eye и тя се появи тъкмо навреме, предвождана от възможно най-подходящия човек.
Лиам Галахър е бил определян различно през годините, но трябва да му се признае, че прави всичко по свой си начин. Той успя със завидна лекота да съчетае супер успешна кариера като вокалист на Oasis с редица пиянски изстъпления и мелета. С маниерите на футболист от долните дивизии и езика на тираджия, Лиам никога не е бил уплашен от славата. Раздразнен със сигурност, но не и уплашен.
Ако славата може да се материализира, Лиам Галахър вероятно ще е първият, който да й фрасне един. Въпреки това, той никога не е имал против да бъде едно от лицата на английската музика и доказа това с предизвикателното си поведение около издаването на албума, обяснявайки на всички, че проектът е велик, групата му е велика и тук тактично замълчава, защото вече трябва да е ясно, че той също е велик.
Поведението на Галахър преди издаването на албума беше епично и приличаше на това на американския му колега - скандалджията Аксел Роуз, преди издаването на изстрадания Chinese Democracy Guns N' Roses. Албумът едва ли струва всичките приказки по медиите, но за Beady Eye е крачка в правилната посока, момчетата имаха нужда от този албум, за да повярват, че най-доброто от Beady Eye тепърва предстои и бандата ще спечели много нови фенове. Не че на Лиам му пука, той така или иначе ще го направи.
В същото време, с интерес се очаква и новият материал на изгубената половина от Oasis - отцепилият се Ноел Галхър, който със сигурност ще се цели със самочуствие във върховете на чартовете, след като почти две десетилетия беше моторът на групата от Манчестър.
Дотогова може да се каже, че Beady Eye запазва всички брит рок шансове през новия век на раменете на Лиам Галахър, който по-скоро ще пребъде с новата си група, подобно на Дейв Грол от Foo Fighters, отколкото завинаги да остане бийтъл-момчето от Oasis.
