За книгата
Как функционира умът? Защо постъпваме по определен начин? Можем ли да променим себе си, ако поискаме?
Транзакционният анализ дава възможност хората не само да разберат себе си, но и да се променят; не просто да се приспособят към изискванията на обществото, а да се преобразят. Този метод действа, защото ни кара да осъзнаем, че сами сме отговорни за това, което ще се случи в бъдеще независимо от всичко, което се е случило в миналото. Нещо повече – той позволява на хората да установят самоконтрол и да насочват действията си, да се променят, но и да познаят свободата на избора.
Транзакционният анализ, въведен първоначално от Ерик Бърн, е по-скоро средство за обучение и познание, отколкото подробно изследване на психичните дълбини. Той дава възможност на хората да се измъкнат от тиранията на миналото, да израстват и да се чувстват добре. Ако отношенията между двама души могат да станат градивни и пълноценни, то това може да се случи между цели социални групи, а дори и нации. Проблемите на света – а те фигурират всекидневно в новините за насилие и безнадеждност – са всъщност проблеми на отделни хора. Ако отделните хора успеят да се променят, то ще се промени и светът, в който живеем.
Издадена в далечната 1969 г., книгата на Томас Харис вече е класика. Продадена в над 15 милиона екземпляра и до днес се смята за истинско ръководство за решаване на житейски проблеми.
За автора
Томас А. Харис (1910–1995) е практикуващ психиатър в Сакраменто, Калифорния. Роден в Тексас, той получава бакалавърска степен през 1938 г. от Медицинския факултет на Университета на Арканзас и докторска степен през 1940 г. от Медицинския факултет на университета „Темпъл“. През 1942 г. започва обучение по психиатрия в болницата „Света Елизабет“ във Вашингтон, след което служи като психиатър във флота. През 1947 г. е назначен за началник на психиатричното отделение на Бюрото по медицина и хирургия към Военноморското ведомство. След пенсионирането си от ВМС като командир, той преподава в Медицинския факултет на Университета на Арканзас, а след това става директор на Департамента по институциите на щата Вашингтон. През 1956 г. започва частна практика в Сакраменто. Той е основател и президент на Института за транзакционен анализ там и директор на Международната асоциация за транзакционен анализ.
Д-р Харис е дългогодишен приятел и сътрудник на Ерик Бърн, основателя на транзакционния анализ.
Откъс
Предговор
Напоследък се появяват все повече доказателства за нарастване на недоволството от психиатрията с нейната мнима слава, високи цени на сеансите, оспорими резултати и трудно разбираеми термини. За много хора тя наподобява сляп човек в тъмна стая, който търси в нея черна котка, без котката да е там. Списанията и асоциациите за психично здраве твърдят, че психиатричното лечение е нещо добро, но не дават представа за това какво може да се постигне с него. Въпреки че годишно за психиатрията се правят стотици хиляди изказвания, малко са убедителните данни, които да накарат някой, нуждаещ се от лечение, да пренебрегне карикатурния образ на психиатрите и техните мистични убежища.
С все по-голяма загриженост се проявява нетърпение не само от страна на пациентите и на широката маса, но и от самите психиатри. Аз съм един от тези психиатри. Тази книга е резултат от един опит да се отговори на онези хора, които търсят убедителни факти, за да отговорят на следните въпроси – как функционира умът, защо правим това, което правим, как бихме могли да се удържим да не го правим, ако пожелаем това. Отговорът може да се намери в най-обнадеждаващия според мен пробив в психиатрията за години наред. Той се нарича транзакционен анализ и дава надежда на хората, обезкуражени от неяснотата на много от традиционните видове психотерапия. Транзакционният анализ дава нов отговор на тези, които по-скоро биха искали да се променят, отколкото да се приспособят, на тези, които искат преобразяване вместо подчиняване. Този метод е реалистичен, в смисъл че кара пациента да разбере, че самият той е отговорен за това, което ще се случи в бъдеще, независимо от всичко, което се е случило в миналото. Нещо повече – той дава възможност на хората да се променят, да установят самоконтрол и да насочват действията си, както и да познаят съществуването на свободата на избор.апоследък се появяват все повече доказателства за нарастване на недоволството от психиатрията с нейната мнима слава, високи цени на сеансите, оспорими резултати и трудно разбираеми термини. За много хора тя наподобява сляп човек в тъмна стая, който търси в нея черна котка, без котката да е там. Списанията и асоциациите за психично здраве твърдят, че психиатричното лечение е нещо добро, но не дават представа за това какво може да се постигне с него. Въпреки че годишно за психиатрията се правят стотици хиляди изказвания, малко са убедителните данни, които да накарат някой, нуждаещ се от лечение, да пренебрегне карикатурния образ на психиатрите и техните мистични убежища.
За развитието на този метод ние сме изключително задължени на д-р Ерик Бърн, който, развивайки концепцията за транзакционния анализ, създаде унифицирана система за индивидуална и социална психиатрия – разбираема от теоретично и ефективна на практическо ниво. Аз имах преимуществото да провеждам изследвания заедно с Бърн през последните десет години и да участвам в дискусиите, организирани от ускорения семинар в Сан Франциско, който той ръководи.
За първи път се запознах с новия метод на Бърн чрез една статия, която той представи на западнорегионалната среща на Американската асоциация по групова психотерапия в Лос Анджелес през ноември 1957 г. Тя беше озаглавена „Транзакционен анализ: нов и ефективен метод за групова терапия“. Бях убеден, че това не е „просто още една статия“, а е такава мисловна схема, каквато никой не беше създавал дотогава, която имаше точен език, разбираем от всеки, за идентифициране на отделните части на схемата. Този език даде възможност двама души да обсъждат въпроси на поведението и да знаят какво искат да кажат.
Една от трудностите по отношение на много от психоаналитичните термини се състои в това, че те не означават едно и също за всички. Например думата ЕГО за много хора означава различни неща. Фройд имаше подробна дефиниция, а такава имаше и почти всеки психоаналитик след него, но подобни дълги, усложнени консултации не са особено полезни за пациент, който се опитва да разбере защо той никога не може да се задържи на определена работа, особено ако един от проблемите му е, че той не може да чете достатъчно добре, за да следва инструкциите. Не съществува твърдо становище и сред самите теоретици за това какво означава думата ЕГО. Неясните значения и усложнените теории по-скоро задържаха, а не помагаха на процеса на лечение. Хърман Мелвил е установил, че истинският учен използва рядко трудни думи, и то само тогава, когато други не отговарят на смисъла на това, което иска да каже; докато дилетантът в науката смята, че след като произнася трудноразбираеми думи, то той и разбира трудни неща. Езикът, използван от транзакционния анализ, е прецизен начин за лечение, тъй като с думи, които всеки може да разбере, той назовава действително съществуващите неща и показва реален житейски опит на действително съществуващи хора.
Методът, който е особено подходящ за лечение на групи от хора, също така посочва необходимостта да се преодолее противоречието между необходимостта от лечение и наличието на хора, които могат да вършат тази работа. През последните 25 години и особено в годините непосредствено след Втората световна война популярността на психиатрията породи надежди, които далеч надхвърляха способността ни да ги осъществим. Непрекъснатият поток от психологическа литература, независимо дали беше публикувана в психиатричните списания или в „Рийдърс Дайджест“, увеличаваше очакванията с всяка година, като пропастта между тях и лекуването все повече нарастваше. Винаги е съществувал проблем как да се откъсне Фройд от неговия пиедестал и да се свали той до масите.
Отправеното към психиатрията предизвикателство да посрещне тази необходимост беше изразено от Майк Гордън, административен директор на Националния комитет за борба с психичните заболявания, в едно негово обръщение на годишната среща на Американската психиатрична асоциация в Ню Йорк през май 1965 г.:
Тъй като от едно малко ядро от около 3000 психиатри през 1945 г. вие се увеличихте значително до голяма специализирана организация, състояща се от 14 000 членове през 1965 г., налагаше се непрекъснато да участвате в обсъждането на най-важните въпроси на нашето време. Вие вече не можете да се криете в ограниченото пространство на частния си кабинет, обзаведен с тапицирана кушетка и снимката на Фройд, направена при посещението му във Устършър, Масачусетс, през 1909 г.
Аз смятам, че психиатрията трябва да разработи един „общодостъпен“ език, изчистен от специализиран жаргон и приспособен към това на него да се обсъждат всеобщите проблеми на нашето общество. Осъзнавам, че това е трудна задача: тя предполага изоставяне на удобните, изпитани и предпазливи професионални изрази и настройване към много по-живия диалог в откритата дискусия. Колкото и трудна да се окаже тази задача, тя трябва да се реши, ако изобщо психиатрията иска да бъде чута в домовете на гражданите на нашата нация.
Насърчен съм от сегашните публикации на редица млади психиатри, които проявяват здравословно отвращение от това да прекарат целия си професионален живот, като лекуват 10 до 20 пациенти на година.
Коментарът на психиатъра д-р Мелвин Сабшин е особено характерен: „Един обикновен въпрос е този: може ли психиатрията да реализира тези нови функции или роли само като използва традиционните си средства, стандартната си методология и съществуващата практика. Моят личен отговор на този въпрос е „не“. Аз смятам, че всичко това не осигурява съответстваща на новите функции и форми база.“
Психиатрията трябва да е готова да посрещне факта, че тя не може да задоволи необходимостта от психологическа и социална помощ, която изпитват бедните, неуспяващите в нашите училища, потиснатите сред занимаващите се с физическа работа, страдащите от клаустрофобия обитатели на нашите пренаселени градове и т.н. почти ad finitum.
Повечето от най-мъдрите ръководители се замислят все повече за новата роля, която психиатрията трябва да играе през следващите няколко десетилетия, и то не само в разширяването на своето собствено професионално усъвършенстване, но и в приобщаването си към сферите на други поведенчески дисциплини на равностойна база, за да могат да се реализират програми за обучение на хиляди и хиляди нови медицински работници в областта на лекуването на психични заболявания, от които ние ще имаме нужда, ако искаме да постигнем целите, програмирани от президента Кенеди в историческото му послание за психично здраве, отправено през 1963 г.
Създаването на програми за обучение на хиляди работещи в областта на психичните заболявания на един „общодостъпен“ език, изчистен от професионален жаргон и приспособен за обсъждането на всеобщите проблеми в нашето общество, стана възможно днес благодарение на транзакционния анализ. Повече от хиляда специалисти бяха обучени на този метод в щата Калифорния и такова обучение бързо се разпространява в други части на страната. Около половината от тези специалисти са психиатри, другата включва лекари от други специалности (гинеколози, педиатри, интернисти, лекари за обща практика), психолози, хора, които работят в социалната сфера, инспектори за условно осъдени престъпници, медицински сестри, учители, персонални мениджъри, чиновници, съдии. Транзакционният анализ се използва сега за групово лечение в щата Калифорния в много болници, затвори и институции, занимаващи се с младежи. Той се използва от все повече терапевти в брачни консултации, при лечение на подрастващи и деца, при пасторски съвети, в центрове за семейна гинекологична помощ и поне в една от институциите, занимаваща се с умствено изоставащи, а именно Лоръл Хилс в Сакраменто.
Основната причина, поради която транзакционният анализ дава надежди, че може да запълни пропастта между необходимостта от лечение и неговото обезпечаване, е, че е най-ефикасен при прилагането му в групи от хора. Той представлява по-скоро средство за обучение и познание, отколкото изповядване или археологическо изследване на психичните дълбини. В личната ми практика като психиатър той даде възможност да лекувам четири пъти повече пациенти, отколкото това беше възможно преди. През последните 25 години в работата ми като психиатър – в лечението на пациенти и в прилагането на големи програми на различни институции, нищо не ме е въодушевявало така, както това, което се случва днес в моята практика. Едно от най-важните постижения на транзакционния анализ е, че той дава на пациентите средство, което те могат да използват. Целта на тази книга е да дефинира това средство. То може да бъде използвано от всеки човек. И не е задължително да се прибягва до него само когато си „зле“.
Изключително благодарен резултат е да виждаш как хората започват да се променят от първия час на лечението, чувстват се добре, израстват и се измъкват от тиранията на миналото. Нашата още по-голяма надежда се базира на твърдението, че това, което е било някога, може да се случи отново. Ако взаимоотношението между двама души може да се направи градивно, пълно и освободено от страх, то следователно същото може да стане и във взаимоотношенията между двама, трима, стотици и дори, убедени сме в това, и между цели социални групи, дори нации. Проблемите на света – а те фигурират всекидневно в съобщенията за насилие и безнадеждност – са всъщност проблеми на отделни хора. Ако отделните хора успеят да се променят, ще се промени развитието на света. Това е наистина една цел, която заслужава да бъде подкрепяна.
Книгата "Аз съм добър – ти си добър" от Томас Харис, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
