Самоизтъкването и фанфарната агитация може и да е ефектна за рекламата, но рядко е в услуга на киното. Случаят с "Аве", който откри 16-ия Международен София Филм Фест в претъпканата зала 1 на НДК обаче, е доказателството, че понякога има и изключения.
Филм, който може да те разсмее с драматизма си, но и да те остави замислен до вглъбеност, историята на режисьора и сценарист Константин Божанов получи признание по света заради универсалните истини и послания (преди началото на снимките той е изкушен с предложението да пренесе действието в Сиатъл), но прониква в ума и сърцето най-вече чрез родната действителност.
Докато пътува на автостоп за погребението на приятел в Русе, към интровертния млад художник Камен (Ованес Торосян) се присъединява избягалата от вкъщи Аве (Анжела Недялкова). Чаровната тийнейджърка е паталогична лъжкиня и фантазьорка, но благодарение на скалъпените й истории двамата успяват да стигнат до крайната точка – градът на Дунава. Закъснели са, но не и за любовта.
По време на пътуването, започнало от урбанистична София, преминало през Монтана, Видин и Русе, Божанов и съсценаристът Арнолд Баркус (Методий Петриков, Димитър Гочев, Жофроа Грисон са продуценти) вкарат младите герои в три магистрали за излаз от житейската безпътица. Преододоляват разстоянието физически, вътрешно-духовно и словесно.
В българския Вавилон Камен и Аве трудно могат, а и не искат да намерят общ език с възрастните. Макар почти връстници, те предпочитат помежду си конфликта пред разговора. Сблъсъкът със смъртта обаче в крайна сметка ги кара да проговорят на един език.
Недоизказаните изречения всъщност са умишлено заложени от Божанов. Чрез тях режисьорът остава зрителя сам да разтълкува дилемите и проблемите на героите. Малко говори каменната физиономия на деспотичния Николай Урумов, качил Камен и Аве на автостоп, героят на неподражаемия Йосиф Сърчаджиев, който прави завръщане в киното, няма какво да каже за смъртта на сина си. Думите на превъплътилия се в актьор режисьор Евгени Михайлов и на екранната му съпруга Бойка Велкова са твърде кратки и не убеждават дъщерята да се върне заради изпадналия в кома брат.
На немски с българите пък общува артистичният старец, изигран на Бруно Ес., когото познаваме от "Каспар Хаузер" и "Строузек". Включването на германеца в "Аве" е истински подарък за ценителите. Той не е напускал родината си от края на 70-те години на миналия век, страда аутизъм и почива няколко месеца след края на снимките.
В обкръжението на тези изключителни имена Константин Божанов е успял да ни разкрие таланта на Ованес Торосян и Анжела Недялкова. Режисьорът "приема ръкавицата" да отстоява избора си младоците да са водещи фигури на действието, въпреки че на пръв поглед няма никаква химия помежду им.
Ованес напълно оправдава доверието за първата си главна роля, след като вече блесна пред зрителите и критиката с участието в "Източни пиеси" и "Тилт". Отново е мълчалив и замислен, но впечатлява дори само с начинът, по който пуши цигарата си.
Трудно е да повярваме, че 21-годишната Анжела Недялкова не е професионална актриса, а това е дебютът й в киното. Напомняйки с бунтарството си на Нооми Рапас от трилогията "Милениум" (на премиерата се яви в черно и с обръсната наполовина глава), тя обаче ни кара с лекота да повярваме, че лъжите са нейният защитен механизъм. Че измислените истории, дори брутални понякога, са за доброто на хората.
"Аве" е филм за случайните моменти и срещи. За пратениците на съдбата, които ни променят. Романтична драма за човешките мъдрости, поднесени и чрез затрогващата музика на Том Пол. Филм, за който тепърва ще се говори.
