Помните ли MySpace - социалната мрежа, която властваше преди възхода на Facebook? Платформата все още съществува (или по-скоро мъждука като светлинка от свещ) нейде в мъглата. MySpace реално умря, но преди смъртта си успя да снесе своите яйца.
Едно от най-значимите постижения на този феномен бе популяризирането на групи и изпълнители, които са си нямали лейбъли. MySpace осигури договори на мнозина. Някои успяха да се възползват от шанса и го оползотвориха по възможно най-добрия начин.
Едни от тях бяха Arctic Monkeys. В средата на предишното десетилетие момчетата от Шефийлд надали са очаквали това, което им се случи - да се превърнат от гаражна банда, която свири в малки клубове, в група, чийто първи албум стана най-бързо продаващият се британски дебют за всички времена.
Whatever People Say I Am, That's What I'm Not (2006) излиза, когато музикантите едва са навлезли в най-хубавото десетилетие от живота си, когато възрастта започва с цифрата 2. Онзи комерсиален успех на Arctic Monkeys вече няма как да бъде повторен. Просто индустрията се промени (а са минали само някакви си 8 години).
Бизнесът, малко или много, бе убит именно от развиващите се интернет платформи. Продажбите спадат драстично и изглежда невъзможно да удариш 360 000 копия още през първата седмица.
Това в никакъв случай обаче не попречи на Arctic Monkeys да останат на върха. Великобритания бе намерила своите нови рок герои, които издадоха още три студийни албума преди да достигнат до може би най-важния момент в своята история - края на буйната младост.
Когато си тийнейджър, изглежда лесно да изръсиш нещо като I Bet You Look Good on the Dancefloor. Не, лесното не е да напишеш парче, което мнозина считат за един от шедьоврите на предишното десетилетие. Лесното е да възпламениш онова, което те вълнува, докато растеш и узряваш. Но какво следва, когато тези трепети са отминали и сега проблемите са други?
Онези някакви си 8 години, които споменахме, явно ще се окажат много по-дълъг период. Или по-скоро по-наситен. Вокалистът Алекс Търнър вече прилича на улегнала рок звезда, въпреки че все още е далеч и от 30-те си години.
След като си преминал младежките вълнения, идват и сериозните въпроси. А те започнаха през 2012 г. Трябва да се съгласите: R U Mine? звучи далеч по-философски от онова бисерче I Bet You Look Good on the Dancefloor.
В същото време Търнър изглежда е погълнат от любовни съмнения и продължава да пита в най-новия албум АМ - Do I Wanna Know? и Why'd You Only Call Me When You're High?. Три въпроса, на които всички фенове на Arctic Monkeys ще търсят отговори наравно с фронтмена. А Търнър явно ги дири и чрез съвсем различен саунд.
Гаражният пост-пънк е отстъпил отдавна и е прехвърлил топката в полето на по-изискания рок звук, подходящ за една трапезария. Думите на фронтмена, че албумът AM е повлиян от OutKast, Aaliyah, Dr. Dre, Black Sabbath и Ike Turner, може да срещнат някоя крива усмивка.
По-скоро връзката може да се търси нейде из дебрите на колаборацията между Queens of the Stone Age и сър Елтън Джон в албума на първите - ...Like Clockwork. Там, където е намесен и самият Търнър. А отговорите на въпросите, поставени по-горе в три от парчетата в новия Arctic Monkeys, са закодирани в същия албум, особено със заглавия като I Wanna Be Yours и I Want It All.
Връщащият услугата Джош Хоми (Joshe Homme) от Queens of the Stone Age вече каза преди издаването на AM, че Алекс Търнър е един от най-талантливите композитори на песни, които е срещал. Имаме ли причина да не му вярваме?
