Рядко се публикува книга, която да промени завинаги начина, по който гледаме на света около нас. След прочитането ѝ ни е трудно да си обясним как сме могли да минем без придобитите от нея знания. „Англо-американският управляващ елит“ е точно такава книга. В нея проф. Куигли представя особено важни ключове, без които политическите, икономическите и военните събития на XX в. не могат да бъдат напълно разбрани.
Докато идеята за конспиративно влияние върху световните събития е придобила достоверност не само сред екстремните среди от американския политически спектър, но и сред широката общественост, по-академично ориентираният човек е склонен да я омаловажава. Това до голяма степен се дължи на липсата на интелигентно представяне и анализ на фактите от онези, които подкрепят конспиративните теории. Трудът на проф. Куигли е напълно различен: доказателствата, които той представя, най-малкото изглеждат неопровержими, а анализът е брилянтен. Съществуването на задкулисно правителство, което налага действащия световен ред, е потвърдено с конкретни факти.
През 1891 г. в Лондон се ражда тайно общество, което определя външната политика на Британската империя, а оттам и на целия свят. Неговите създатели са известни политически фигури, но самото общество и целите му дълги години тънат в догадки и спекулации. Именно Каръл Куигли изважда на бял свят неговото съществуване и намесата му в световната история. Англо-американският управляващ елит все още реди съдбините на света; въпросът е доколко действията му са в полза на обикновените хора.
Откъс
Предговор
Стипендиите „Роудс“, учредени според условията на Седмото завещание на Сесил Роудс, са известни на всички. Това, което не е толкова широко известно е, че в петте предишни завещания Роудс дарява състоянието си за създаване на тайно общество, което да се посвети на запазването и разширяването на Британската империя. А това, което, изглежда, не е известно на никого, е, че тайното общество действително е създадено от Роудс и неговия главен попечител лорд Милнър и че то продължава да съществува и до днес. Разбира се, това тайно общество не е нещо детинско като Ку Клукс Клан и в него няма тайни мантии, тайни ръкостискания и тайни пароли. То не се нуждае от нищо подобно, тъй като членовете му се познават твърде добре. Вероятно в него няма клетва за опазване на тайна, нито церемония за посвещаване. Но то съществува и провежда тайни срещи, председателствани от най-възрастния от присъстващите. В различни периоди след 1891 г. тези срещи са председателствани от Роудс, лорд Милнър, лорд Селборн, сър Патрик Дънкан, фелдмаршал Ян Смътс, лорд Лодиан и лорд Бранд. Те са провеждани във всички британски доминиони, като се започне с Южна Африка около 1903 г.; на различни места в Лондон, най-вече на „Пикадили“ №175; в различни колежи в Оксфорд, главно в „Ол Соулс“ („Вси души“); в много извънградски резиденции в Англия като Тринг Парк, Бликлинг Хол, Кливдън и други.
В различни периоди това общество е известно като „Детската градина на Милнър“, „Група на Кръглата маса“, „Компанията на Роудс“, „Компанията от „Таймс“, „Групата от „Вси души“ „Кликата от Кливдън“. Всички тези названия ми се струват незадоволителни по една или друга причина, затова избрах да го наричам „Групата на Милнър“. Хората, които са използвали другите названия или са чували да ги използват, в повечето случаи не са знаели, че всички те се отнасят за една и съща общност.
Не е лесно за външен човек да напише историята на тайна група от този тип, но тъй като никой вътрешен човек няма да го направи, външният ще трябва да опита. А това трябва да бъде направено, защото тази Група, както ще покажа, представлява един от най-важните исторически факти на ХХ век. Всъщност Групата е толкова значима, че свидетелства за нейното съществуване не е трудно да бъдат намерени, ако човек знае къде да търси. Стремил съм се да привеждам тези доказателства, без да претоварвам прекалено книгата с бележки под линия и библиографски препратки. Макар и академичните доказателства да са сведени до минимум, смятам, че съм посочил източника за всеки факт, който споменавам. Някои от тези сведения достигнаха до мен от източници, които не ми е позволено да назовавам, и съм ги споменавал само там, където мога да представя писмени доказателства, достъпни за всеки. И все пак много трудно бих написал тази книга, ако не бях получил известна помощ от лично естество от хора, близки до Групата. По очевидни причини не мога да разкрия имената на тези лица, поради това не съм се позовавал на никаква информация, получена от тях, освен в случаите, когато се отнася за информация, достъпна и от други източници.
Естествено, външен човек не може да пише за тайна група, без да допусне грешки. Несъмнено в това, което следва, има грешки. Опитах се да ги сведа до минимум, като сведох интерпретацията до минимум и оставих фактите сами да говорят за себе си. Това би могло да послужи като оправдание за донякъде прекомерната употреба на цитати. Смятам, че не може да има никакви съмнения по отношение на цялостната ми интерпретация. Също така смятам, че са малко случаите на неточно представяне на фактите, като изключим един от най-трудните въпроси. Трудностите възникват при изясняването на това кой точно е член на Групата и кой не е. Тъй като членството може да не е формален въпрос, а по-скоро да се основава на чести социални контакти, и тъй като честотата на тези контакти варира в различните моменти и при различните хора, невинаги е лесно да се каже кой е в Групата и кой не. Опитах се да реша този проблем, като разделих Групата на два концентрични кръга: вътрешно ядро от тясно свързани съмишленици, които без съмнение са знаели, че са членове на общност, посветила се на обща цел; и външен кръг, включващ много повече хора, на които вътрешният кръг въздейства чрез лично убеждение, оказване на покровителство и социален натиск. Възможно е повечето членове на външния кръг да не са съзнавали, че са били използвани от тайно общество. По-вероятно е да са го знаели, но в английски маниер да са смятали за недискретно да задават въпроси. Умението на англичаните от тази класа и с такъв произход да оставят очевидното неизказано, освен може би в некролозите, е озадачаващо и понякога объркващо за външния наблюдател.
Като цяло аз несъмнено съм допуснал грешки в списъците с членове, макар че грешки от този тип биха могли да се открият в причисляването на даден човек към външния, а не към вътрешния кръг, а не във факта, че изобщо съм го свързал с Групата. По принцип не съм причислявал към вътрешното ядро никого, за когото не разполагам с доказателства, убедителни за мен самия, че е присъствал на тайни срещи на Групата. В резултат на това няколко души, които съм поставил във външния кръг, като лорд Халифакс, вероятно трябва да бъдат поставени във вътрешното ядро.
Трябва да кажа няколко думи за общата ми позиция по темата. Подходих към нея като историк. И запазих тази нагласа. Опитвах се да описвам и анализирам, а не да хваля или осъждам. Надявам се, че в самата книга тази нагласа се е запазила. Имам своя позиция, разбира се, и би било честно да я заявя тук. Като цяло съм съгласен с целите и стремежите на „Групата на Милнър“. Смятам, че британският начин на живот и Британската общност на нациите са сред най-големите постижения в историята. Смятам, че унищожаването на което и да е от тях би било ужасно бедствие за човечеството. Смятам, че отделянето на Ирландия, Бирма, Индия и Палестина от Британската общност е достойно за съжаление и се дължи на факта, че хората, контролиращи тези райони, не са успели да възприемат британския начин на живот, докато са били част от Британската общност. Предполагам, че в дългосрочен план становището ми не би било много по-различно от това на членовете на „Групата на Милнър“. Но съгласявайки се с Групата по отношение на целите, не мога да се съглася с тях по отношение на методите. Разбира се, осъзнавам, че някои от техните методи са се основавали единствено на добри намерения и високи идеали – по-високи от моите може би. Но липсата на перспектива в критични моменти, неспособността им да използват интелекта и здравия разум, склонността им да се връщат към стандартните социални реакции и вербалните клишета по време на криза, склонността да предоставят власт и влияние в ръцете на хора, избрани по приятелска линия, а не по заслуги, незачитането на последиците от собствените им действия, непознаването на начина на мислене на хора от други страни или хора от друга класа в собствената им страна – тези неща, струва ми се, са довели много от нещата, на които те и аз държим, до ръба на катастрофата. В тази Група е имало личности като Ешер, Грей, Милнър, Ханки и Цимерн, които са предизвиквали възхищението и любовта на всички, които са ги познавали. От друга страна в тази Група е имало хора, чийто живот е бил катастрофален за нашия начин на живот. За нещастие, в дългосрочен план както в Групата, така и по света влиянието на последните се оказва по-силно.
Това е моето лично отношение. Надявам се, че не е проникнало прекалено осезателно в следващите страници. Казаха ми, че би било по-добре историята, която излагам тук, да си остане неразказана, тъй като би предоставила оръжие на враговете на това, от което се възхищавам. Не споделям това мнение. Последното, което бих искал, е всичко, което пиша, да бъде използвано от англофобите и изолационистите от Чикаго Трибюн. Но смятам, че истината има право да бъде казана, а веднъж казана, не може да навреди на никой човек с добра воля. Само чрез познанието на грешките от миналото можем да коригираме тактиката на бъдещето.
Книгата „Англо-американският управляващ елит“ от Каръл Куигли, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
