Жанр: Third Person Action/RPG
Година: 2010
Произв/Изд: Obsidian Entertainment/SEGA
Платформа: PC | PS3 | X360
За играта:
Alpha Protocol е съчетание от екшън и ролева игра в традицията на Mass Effect и Deus Ex. На теб се пада ролята на Майкъл Тортън, агент новобранец в супер секретната правителствена агенция Алфа Протокол. Първата ти задача е свързана с пътуване до Саудитска Арабия, където от теб се очаква да се пребориш с терористична организация. Естествено, както повеляват правилата на жанра, нещата се оплескват зловещо и се оказва, че трябва да бягаш от свои и чужди, за да разплетеш конспирацията, в която си се забъркал. Историята е наистина добра, стига да нямаш нищо против клишетата от шпионския жанр, в които двойни и тройни агенти се надцакват непрекъснато. Ако си фен на Бонд или Борн Alpha Protocol определено е твоята игра.
Визия и звук:
Някои от лицата на персонажите са анимирани адекватно, но това общо взето е най-доброто, което може да се каже за Alpha Protocol. Играта е откровено грозна и изпълнена с изнервящи бъгове. За щастие озвучаването е чудесно, а сценарият е достатъчно добър, за да те държи в напрежение и да движи историята напред. Както ще си кажем и по-долу обаче, на ниво техническа реализация Alpha Protocol е почти пълен провал.
Геймплей:
Една от малкото други игри, за които се сещаме, в които изборите ти имат толкова сериозно значение за развитието на историята, е The Witcher. Alpha Protocol наистина ти позволява да я минеш по начина, по който искаш и в зависимост от поведението ти историята ще се развие по коренно различен начин. Усещането за свобода е крайно адекватно реализирано и само от теб зависи кое кога и как да направиш.
Диалоговата система също е доста интересна и напомня донякъде за тази от Fahrenheit/Indigo Prophecy – нямаш време да обмисляш репликите си по половин час и си принуден да отговаряш бързо и да имаш достатъчно ясна идея как точно искаш да се държиш със съответния персонаж. Имай си едно на ум, че тук информацията е може би най-силното оръжие, както подхожда на една класна шпионска история, така че не пропускай възможност да проучиш както приятелите, така и враговете си.
В този ред на мисли играта определено е подходяща за повече от едно изиграване, за да видиш как ще се развият нещата при различен подход от твоя страна към съответните ситуации. Друг е въпросът, че дали би пожелал да се върнеш повторно към Alpha Protocol или дори да я довършиш до край зависи от това в каква степен си склонен да се примириш с немалкото недостатъци на играта, сред които на очи се набиват кошмарният изкуствен интелект и фактът, че обещаваната ролева свобода може да натика персонажа ти в задънена улица.
Техническите недоразумения са почти недопустими за съвременна игра, при това такава, над която е работено близо петилетка. Уви, най-слабата част в Alpha Protocol е това, което би следвало да бъде нейният фундамент, а именно - самите мисии. Дори да приемем, че остарялата визия и бъговете няма да те подразнят, имаш далеч по-сериозен проблем. Играта изглежда като класически екшън от трето лице, но подлата ролевата система определя дали попадението ти е успешно дори мерникът ти да е перфектно центриран върху невинната главица на врага.
Резултатът на моменти е фрустриращ, защото стреляш и не улучваш, особено ако си избрал да развиваш персонаж, който не е особено добър с оръжията. Това е недопустимо предвид факта, че в Alpha Protocol стрелбата е много и на практика е невъзможно да продължиш напред без да разчиташ на арсенала си (за разлика от други съчетания между екшън и ролева игра от сорта на класиката Deus Ex, в която повечето екшън може да бъде избегнат, ако си решил да играеш по “миролюбивия” начин). Това в немалка степен убива обещаваното право на избор, защото, за да ти е мирна главата, е най-добре да играеш с герой командос.
В крайна сметка Alpha Protocol е меко казано противоречива. Страхотните идеи биват спъвани от слабата техническа реализация и недоизпипания геймплей и само от теб зависи кое от тези две неща ще наклони везните.
Плюсове:
- Добре написана история, пресъздадена чрез великолепно озвучени диалози. На места Alpha Protocol прибира повечето от съвременните шпионски филми в малкия си джоб;
- Избори, които наистина влияят върху развитието на действието. В резултат Alpha Protocol би могла да се изиграе повече от веднъж.
Минуси:
- Почти непоносимо лоша техническа реализация. Грозна визия, множество бъгове, изначално сбъркана ролева механика, зле реализиран екшън. Alpha Protocol определено изисква усилия, за да я изтърпиш.
- Похвалената по-горе свобода на избора важи единствено що се отнася до диалозите. Геймплеят е толкова сбъркан, че имаш всички шансове да си създадеш герой, с който е почти невъзможно да минеш играта.
