От 12 до 17 септември в столицата се провежда поредното издание на пътуващото книжно изложение "Алея на книгата". Мястото отново е пешеходната зона на бул. "Витоша" в София, а издателство "Colibri", което можете да откриете в шатра номер 13, ви очаква със страхотни книги на преференциални цени.
"Космонавтите само минават" на Елица Георгиева
Елица Георгиева е родена в София, но от дълго време живее в Париж. Именно това е причината дебютният ù роман да се появи първо във Франция, където предизвиква истински фурор. "Космонавтите само минават" е отличен с награда "Андре Дюбрьой" и е номиниран за още няколко престижни литературни отличия.
Завършила магистратура по кино и творческо писане в университета "Париж-VIII" в Сен Дьони, Елица Георгиева е автор и на три творчески документални филма. Последният ù кинопроект, озаглавен "Всяка стена е врата", получи две награди на престижния фестивал "Cinéma du Réel" и ще бъде включен в програмата на есенното издание на "Cinelibri".
Написан с изключително чувство за хумор, "Космонавтите само минават" проследява историята на едно малко момиче с големи мечти. Първо то мечтае да стане Юрий Гагарин, а после и Кърт Кобейн. Или поне партизанин като дядо си, но най-вече да успее да впечатли най-добрата си приятелка. На фона на нейното израстване умело е проследен начинът, по който политическите събития навлизат в живота на всеки човек и го променят.
Младата писателка ще запознае българските читатели с романа си на 15 септември от 17 часа. Среща, която, смело можем да твърдим, е едно от най-любопитните събития в рамките на "Алея на книгата" 2017. В случай че нямате търпение, най-лесният начин да се сдобиете с романа е ТУК.
"Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" на Анна Бикова
Анна Бикова е автор на популярен блог, освен това обаче е и психолог, и педагог. Целта на книгата ù е да помогне на родителите не само да облекчат ежедневието си, както закачливо подсказва заглавието, но и да избягнат една много сериозна грешка − родителската свръхопека.
Съветите ù, резултат както от дългогодишна практика, така и от личния ù опит като майка на две момчета, няма да ви осигурят безгранично свободно време, но със сигурност ще ви помогнат да се справите с множество кошмарни за всеки родител ситуации.
Ето няколко полезни неща, които бихте могли да научите от "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка": как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само, как да разберем дали то наистина има нужда от нашата помощ или трябва да го оставим да се справи само и защо е особено важно да погледнем критично на собствените си свръхочаквания и свръхзагриженост.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Самостоятелното дете, или как да стана "мързелива майка" в шатра номер 13 на "Алея на книгата" или ТУК.
В. Г. Зебалд е германски поет, есеист и писател, едно от безспорно най-значимите имена в съвременната немскоезична литература. Носител е на множество литературни отличия, а "Емигрантите" е една от най-превежданите му творби. Книгата проследява историите на четирима напуснали Германия мъже. Носталгията по изгубената културна родина и тежкото чувство за непринадлежност към новия свят са единственото, което им е останало.
Изключително поетична, прозата на В. Г. Зебалд деликатно смесва елементи от пътеписа, биографията и мемоара, като по този начин създава свой неподражаем жанр. На границата между документалното и фикционалното, прозренията на писателя за съвременния свят са безпощадно точни.
Следвайки стъпките на персонажите, писателят очертава маршрутите на изгнание, които водят от Литва до Лондон, от Мюнхен до Манчестър, от южногерманските провинции до Швейцария, Франция, Ню Йорк, Истанбул и Йерусалим. Пътуване, събрало в себе си сложната история на раздробена Европа.
"Емигрантите" можете намерите ТУК или в шатрата на издателство Colibri на "Алея на книгата".
"Дневникът на една камериерка" на Октав Мирбо
Скандалният за времето си роман "Дневникът на една камериерка" е най-забележителната творба на френския писател Октав Мирбо. Когато излиза за първи път през 1900 година, предизвиква бурни реакции сред критиците и читателите и продължава да буди неотслабващ интерес в наши дни.
Екранизиран е многократно − първо от Жан Реноар през 1946, след това от Луис Бунюел през 1964 година − филм, превърнал се в истинска кинокласика, в който главните роли са поверени на Жана Моро и Мишел Пиколи. Най-новата екранна версия е дело на режисьора Беноа Жако и се появава през 2015 година.
Дързък и натуралистичен, "Дневникът на една камериерка" е разказ от първо лице на съблазнителната Селестин, камериерка в семейство земевладелци в Нормандия. Романът сваля маската на буржоазната благопристойност в безжалостна сатира на провинциалните и парижките нрави, с надигащия се след аферата Драйфус антисемитизъм и национализъм. Начинът, по който Октав Мирбо променя романовите кодове на натурализма, е причина да го определят като предтеча на модернизма, а книгите му са вдъхновение за водещия литературен и артистичен авангард на XX век.
Можете да намерите "Дневникът на една камериерка" на Октав Мирбо ТУК или в шатра номер 13 на "Алея на книгата".
"Животът ми като Тиквичка" на Жил Парис
Жил Парис е френски писател, автор на романите "Татко и мама са мъртви", "Животът ми като Тиквичка", "В страната на кенгурата" и "Лятото на светулките". Освен с нетрадиционните си заглавия, книгите му впечатляват и със своята популярност. Още с излизането си през 2001 година "Животът ми като Тиквичка" се превръща в истински бестселър, а правата за издаването ù са закупени в 14 страни.
Книгата разказва за деветгодишния Икар, по прякор Тиквичката, който случайно застрелва майка си алкохоличка. Неочаквано, тази трагедия се отразява благотворно на момчето, което попада в приемно семейство. Там той започва да изучава един изцяло нов за него свят, който обаче съвсем не го плаши.
В живота му влизат Симон, който знае всичко, Ахмед, който хленчи за щяло и нещяло, Беатрис, чийто пръст не излиза от носа ù, Жужуб, който компенсира отсъствието на майка си, като се тъпче със сладкиши, и Камий, в която Тиквичка се влюбва.
"Животът ми като Тиквичка" е разтърсващ, но и много смешен разказ за живота на лишените от родителска грижа деца в едно предполагаемо високо развито социално общество. Книгата се изучава във френските прогимназии наред с произведенията на автори като Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго. Едноименният пълнометражен анимационен филм на Клод Барас е финалист за наградата за кино "ЛУКС". А финалът на историята е неочаквано щастлив.
Ако сте любопитни да научите повече за приключенията на Тиквичка и неговите приятели, можете да го направите ТУК или в шатрата на издателство Colibri на "Алея на книгата".
