Става дума за мащабни телевизионни продукции с по няколко сезона и милиони фенове по цял свят. Въпреки фактите успехът на поредици като The Vampire Diaries и True Blood, поне за нас, си остава пълна мистерия.
True Blood (Истинска кръв)
Сериозно? Седем сезона сервитьорка с телепатични способности се бори за любовта си с добре изглеждащ вампир. Като изключим леещата се кръв, поредицата не се отличава особено от повечето американски сапунки за трудна любов в малък град.
Всъщност едноименната поредица романи на Шарлейн Харис, по които е направен сериалът, също не блести с оригиналност. Освен това Ана Пакуин (Anna Paquin) е прекрасна в "Пианото" и е впечатляващо, че печели Оскар, когато е само на 11 години, но точно в True Blood не проявява кой знае какъв актьорски талант.
The Vampire Diaries (Дневниците на вампира)
Още една доза противни влюбени вампири. Нина Добрев е прекрасна, но дори нa нея ѝ писна след шести сезон. През първия си сезон The Vampire Diaries има рекорден брой зрители, запленени по необяснима причина от любовния триъгълник между една жена и двама братя. Да ви напомня на нещо? Или не сте гледали "Дързост и красота" с баба си?
С тази разлика, че братята са вампири. Иначе точно като в класическа сапунка геометричната фигура от влюбени в не когото трябва се разраства с всеки следващ сезон, за да се превърне накрая в нещо съвсем безформено, чието начало зрителите си спомнят съвсем смътно.
Sons of Anarchy (Синове на Анархията)
Sons of Anarchy e зловещо скупчване на клишета: от моторите, през лошите момчета, които ги карат, мафиотските схеми, престрелки, корумпирани полицаи и полуголи мадами, до героя на Чарли Хънъм (Charlie Hunnam) с всичките му безумни драми и неспособността да реши какъв точно иска да бъде...
Ако харесвате мотори и наистина се интересувате от тях, хвърлете един поглед на Ride with Norman Reedus или American Chopper. Ако пък ви се гледа добър мафиотски сериал, просто си пуснете Peaky Blinders.
Спартак: Кръв и пясък (Spartacus: Blood and Sand)
Нямаме нищо против бруталните сцени, независимо дали става дума за битки, секс или насилие, но все пак е важно да не са самоцелни. Иначе казано, да имат някакво отношение към сюжета. Едно е да гледаме Game of Thrones и битката за Зимен хребет (всички знаем какво стана после с Рамзи), съвсем друго е да се опитвате да преглътнете сериал с някаква претенция за историческа достоверност, която си остава само претенция.
Точно този Спартак е минал толкова отдалече покрай историческите факти, че дори не се е допрял до тях. Да, зрелищен е, но не блести с други качества и e само една идея по-добър от безумия като "Зина – принцесата воин".
Penny Dreadful
Най-хубавото нещо в Penny Dreadful е Ева Грийн (Eva Green). Като изключим обаче нейното присъствие, успехът на сериала остава пълна мистерия. Не само защото създателите са се опитали да направят компилация от всички страховити сюжети в световната литература, но и понеже са се взели твърде насериозно.
Най-тъжното е, че Penny Dreadful започна наистина обещаващо, но в средата на първи сезон създателите сериозно се отдалечиха от първоначалната си идея. Екстравагантната, мрачна визия на сериала е чудесна, но само тя не е достатъчна, за да го направи добър.
Agents of S.H.I.E.L.D. (Агентите на ЩИТ)
Джос Уидън (Joss Whedon) е правил и по-лоши неща от Agents of S.H.I.E.L.D., все пак именно той е човекът, отговорен за безумия като Buffy the Vampire Slayer. Проблемът с Agents of S.H.I.E.L.D. е, че (освен ако не сте супер запалени фенове на Marvel) просто няма да успее да задържи вниманието ви.
Освен това ефектите (а когато става дума за супергерои със свръхчовешки сили, именно те са едно от най-важните неща) не са особено впечатляващи. Крайният резултат е сериал, който нито феновете на комикси харесват, нито пък успява да привлече нови почитатели във вселената на Marvel.
