Фантастиката, ако правилно си спомняме, започна като "мечта, подплатена с наука". Точно затова, в зората, а и при разцвета на този литературен жанр, тя обикновено бе наричана научна фантастика. Този вид произведения бяха пълни с готини и напълно невъзможни към момента на измислянето си (иначе нямаше да е фантастика) технологии и научни концепции.
Един от последните наистина велики примери за подобен род смесване на реални факти и необуздано въображение е Star Trek, а в по-ново време и от гейм заглавията - поредицата Mass Effect.
Друго измерение на същата концепция, разбира се, са комиксите и най-вече комиксите за супергерои. Историите за тях са вечно неумираща класика, а напоследък се радват и на особено жив интерес от страна на Холивуд. В резултат получихме нов Iron Man, Thor и "Капитан Америка", както и убийствено яка смесица от всичко това.
Да, става дума за превърналия се в касов мегахит The Avengers.
Очарованието на тази идея - да събереш цял куп супергерои на едно място и да ги изправиш срещу адекватен суперзлодей, не се състои единствено в количественото натрупване на готини персонажи, а и в кумулативния заряд на цял тон фантастични умения, които те демонстрират.
А може би най-забавната и занимателна част, на която подобен филм дължи магията си, са именно безкрайно зрелищните и готини моменти, в които главните действащи лица казват "Майната ви!" на законите на физиката.
Ето пет от най-ярките The Avengers примери в това отношение:
Щитът на Капитан Америка
Съгласно митологията, той е изработен от несъществуващ метал, наречен Вибраниум, притежаващ някои наистина луди естествени свойства.
Като например, абсолютно фантастичната, но адски впечатляваща способност да абсорбира, съхранява и пренасочва кинетична енергия. Иначе казано – колкото повече го млатят, толкова по-мощен и унищожителен става. Не щит, а чудо!
Тор и силата на мълниите
Така де, човекът по принцип е нордически бог - нищо, че в комиксовото си превъплъщение всъщност е нещо като извънземен. Това хич не му пречи да канализира и насочва унищожителната сила на светкавиците – с помощта на легендарния си чук Мьолнир, разбира се.
Зарядът, който управлява Тор с неговото хенди-денди чукче, е толкова мощен, че без проблем разрушава дори "уж неразрушимия" метал Адамантиум (друг добре познат, но напълно измислен елемент в Марвел вселената, най-вече благодарение на образа на може би най-якия X-Men въобще – култовият Уолвърийн).
Безжично захранване с енергия за извънземни
Във филма демоничните извънземни Chitauri, съставляващи армията на злодея Локи, се захранват на изцяло безжичен принцип от своя кораб майка. Тук вече навлизаме по-дълбоко в дебрите на класическата научна фантастика, понеже макар за момента да изглежда щуро, подобно изобретение в недалечното ни бъдеще може да бъде ежедневна реалност.
Ако не вярвате, питайте групата учени в Масачузетския технологичен университет, които вече работят върху прототип за безжичен пренос на енергия на далечни разстояния – макар и засега в доста по-малки мащаби от тези, нужни за захранване на цяла армия с войнствени извънземни.
Костюмът на Iron Man
Тони Стар е готин, щур и дяволски умен. Костюмът на героя му е ярко доказателство за всяко едно от тези му уникални качества. Той му дава не само свръхчовешка сила и издръжливост, но му осигурява и електромагнитен щит плюс набор от оръжия, който може да накара дори флагмана на клингонската космическа армада да се изчерви от неудобство.
И всичко това се захранва от абсолютно невъзможен (поне от днешна гледна точка) микроскопичен, но ултрамощен източник на неизчерпаема енергия. Go figure!
Пространствени портали
Ех, тази телепортация. Една от най-ярките, но уви далечни мечти на човечеството. Концепцията й убягва дори на полубог като Локи, който, оказва се, може да е корав колкото си ще, но въпреки това има нужда от помощта на способен учен, за да изгради и използва устройство, отварящо портали в пространството.
Макар да изглежда единствено като бляскава, но напълно невъзможна научно фантастична идея, намек за възможността за конструиране на подобно устройство откриваме в някои от трудовете на Албърт Айнщайн. И по-конкретно - неговата идея за пътуване през така наречените "червееви дупки", които биха позволили да изминаваме нечовешки разстояния за броени минути.
