Също както музикантите, така и феновете често използват в разговорите си клишета, касаещи творчеството на любимите и омразните им групи и изпълнители. Всеки нормален човек има приятел, който е използвал някоя заучена и до болка позната фраза, а може би самият ти си я изричал, без да се замисляш какво точно имаш предвид.
Фенските клишета са издайнически. Под тях често прозира съвсем друг смисъл, но рядко се случва някой да си признае за скритото значение, вложено в думите. В този ред на мисли - ето пет от най-любопитните изречения, които често се чуват в разговорите на тема музика.
Това парче не ме кефи, защото е комерсиално
Антиконформисткото мислене е типично за типа хора, които отричат всичко, що не е ъндърграунд. Ако любимата им група, която са слушали още докато е била позната на 10 души, случайно пробие с някой хит, то те първи ще се отрекат от нея.
Тези хора ще заклеймят песента не защото не им харесва, а защото тя вече се харесва на хора, които доскоро не са и подозирали за съществуването на тази група. И всъщност антиконформистите скришом ще си слушат парчето и ще му се кефят без да казват на никого.
Слушам чалга само когато седна на маса
Реално никой не сяда на самата маса, защото за целта са измислени столовете. Масата обаче е нарицателно за едно друго състояние на духа, в което може да покажеш на твоите приятели, които харесват чалга, че и ти можеш да приемеш тази музика в сърцето си.
Фразата издава облекчение и освобождаване от отговорност, за да не можеш да бъдеш заклеймен от другите само защото тайничко си падаш по китарите в песните на Преслава.
Харесвам всякакви стилове музика
Вероятността да си широко скроен човек е толкова голяма, колкото и вероятността да харесваш всички политически партии. Не че е невъзможно да слушаш едновременно рап, метъл и дъбстеп, но да твърдиш, че си напълно либерален не е често срещана човешка черта.
Мнозина влагат в тази фраза смисъла: "Мога да понеса музиката във всяко заведение, но реално нямам представа какво слушам". Точно затова е измислено и радиото - за да слушаш всякакви стилове без да ти пука какви са техните имена.
Тази група се продаде, вече прави музика само за пари
Обратно към антиконформисткото мислене. Парите са причината да не съществува идеалния свят, в който музикантите могат да те радват с песните си напълно безплатно. Това че на теб не ти харесва, когато една група вече носи само определени марки дрехи, си е твой личен проблем.
Повечето банди започват да търсят своето място под слънцето от чист ентусиазъм, но сиренето е с пари. Затова не се муси, когато видиш, че миналата година си дал 30 лева, а тази година трябва да дадеш 35, за да слушаш твоите любимци.
Модерната музика не струва, вече не се правят велики песни като едно време
Това може спокойно да бъде част от разговор между баща и син. Всяко поколение отрича музиката на предишното. Неизбежно е да влезеш в спор с по-възрастен за това дали всичко смислено свършва с Led Zeppelin и дали The Prodigy са само ужасна смесица от шумове.
Сигурно така е било и с Волфганг Моцарт навремето, защото, колкото и да си гениален, слушането е възприятие за повече сетива и не всеки би настръхнал от "Малка нощна музика".
