Инфрачервената фотография става изключително популярна през 60-те години на миналия век, когато артисти започват да я използват в музикалната индустрия. Звезди като Джими Хендрикс, Франк Запа, Grateful Dead и други се появяват на обложките на албумите си с подобни кадри.
При този тип фотография се използват или инфрачервени филтри, или специални дигитални камери, които улавят дължина на вълната от 700 до 900 nm. Това е дължина, по-голяма от тази на видимата светлина.
Тъй като източници на инфрачервени лъчи са всички нагрети тела, дори такива, които не излъчват видима светлина и изглеждат тъмни, инфрачервената фотография дава възможност да се заснемат картини, които не бихме могли да видим с просто око.
