За трагичния край на десет от най-големите имена в литературата.
Ромен Гари (1914-1980)
Ромен Гари е небезизвестен френски писател, който всъщност е от руски произход и носи името Роман Касев. Изтънчените и фини слова на писателя съпътстват целия му елегантен и красив живот. За всички читатели трагичният край е шокиращ. Предполага се, че артистичният и талантлив Гари е посегнал на живота си, за да избегне залеза на старостта.
Сергей Есенин (1895-1925)
Руският класик има кратък и буен живот. Дните му са съпроводени от алкохол, наркотици, психическо разстройство. Твърди се, че многократно опитва да отнеме живота си. Стига и до психиатрична клиника. Въпреки всичкия мрак в живота си Есенин оставя впечатляващо творчество след себе си. В нощта на 27 срещу 28 декември поетът прерязва вените си и се обесва на прозорец в хотел в Ленинград.
Омир
Автор легенда. Създателят на "Одисея" и "Илиада" има изключително интересна, загадъчна и особена смърт. Според преданието творецът се обесва заради гатанка. По-скоро слага край на живота си поради факта, че не може да разплете главоблъсканицата. (Рибарите казали: "Каквото намерим – хвърляме, каквото не намерим - отнасяме". Всъщност имали предвид... въшките.)
Силвия Плат (1932-1963)
Американската писателка и поетеса се опитва да посегне на живота си през по-голямата част от дните си. Съпроводена от депресия, прави опит да катастрофира с кола, но оцелява. Поредният опит се оказва фатален. Сутринта прави закуска на децата, затваря вратата на стаята им и пъха глава в газовата печка. Вероятно все пак е имала идеята да бъде спасена, тъй като е открита и бележка с телефонния номер на лекаря и молба да му се обадят.
Вирджиния Улф (1882-1941)
Вирджиния Улф е най-влиятелната английска писателка от първата половина на ХХ в. Творбите й са преведени на почти всички съществуващи езици. Депресия, психически срив и нервни кризи съпътстват почти целия й живот. Самата тя нарича болестта си "лудост". Куп злощастни събития засилват нещастието на писателката. Изглежда сякаш светът се разпада под краката й. Улф взема нещата в свои ръце и напълва джобовете си с камъни, скача в реката и потъва.
Николай Успенски (1837 или 1834-1889)
Руският писател е роден в скромно семейство на селски свещеник. Говори се, че имал ужасно тежък характер, който му помагал да се скара с всичките покровители, сред които са някои от най-големите творци на руската литература, а именно Л. Толстой и И. Тургенев. Когато е на 40, жена му умира и това го тласка към дъното. Николай Успенски прерязва гърлото си с тъп нож за рязане на хартия.
Зигмунд Фройд (1856-1939)
Бащата на психоанализата също се нарежда сред знаменитите самоубийци. През последните си години Фройд се бори с рака и темата за самоубийството и суицидните мисли съпровождат голяма част от времето му. Фройд дълго време уговаря лекаря си да му "помогне да си отиде от този свят с достойнство". Лекарят се съгласява и когато болката става нетърпима, докторът прави инжекция с морфин и Зигмунд Фройд почива в съня си.
Ърнест Хемингуей (1899-1961)
Хемингуей е един от най-влиятелните американски писатели. Още приживе произведенията му са преведени на почти всички езици, получава Нобелова награда, не липсват и романтични авантюри. В залеза на житейския си път обаче Ърнест усеща натиска на депресията. Нестабилното здраве и творческото безсилие го водят до ръба. Накрая писателят не издържа и слага край на живота си, като се застрелва с ловджийска пушка.
Юкио Мишима (1925-1970)
Японският писател и драматург е сред най-известните творци на японската литература от ХХ в. Мишима е известен не само с впечатляващите творби, които оставя след себе си, но и със самоубийството си. Ритуалното харакири се смята за артистичен акт и заема основна част в дълбоката садо-мазохистична естетика на писателя.
Пейо Яворов (1878-1914)
Писател, поет, драматург. Яворов се увлича от социалистическите идеи, но поражението на въстание против Османската империя прекратява интереса на писателя към обществената дейност. Самоубийството на неговата възлюбена Лора го покосява. Бива обвинен в убийството й, което допълнително тласка драматичния поет към мрачни мисли. Първият му опит за самоубийство е неуспешен, но при втория първо пие отрова, а след което се застрелва.
