В днешно време филми като "Заешка дупка" се срещат рядко. Логично. С чисто човешката тематика (която в конкретния случай се съсредоточава върху опита на двама родители да преодолеят болката от загубата на загиналото си дете), големите холивудски студия трудно могат да привлекат в салона масовата публика и да очакват, че ще си върнат вложените милиони.
Затова и заглавие, в което изобилстват скръбта, сълзите и болката, се продуцира трудно. Точно тук обаче, идва ролята на независимите филми, които могат да си позволят подобен подход и "Заешка дупка" е перфектният пример за това.
Едва ли някой би повярвал, че с първоначална идея за бюджет от 15 млн. той всъщност е реализиран с по-малко от 4 млн. долара и то след като първият опит на продуцента Пер Саари (Per Saari) да получи финансиране от 20th Century Fox получава отговор: "Ти си луд. Кой в днешно време прави подобни филми?!".
Е, очевидно максимата, че когато обстоятелствата са против теб, започваш да твориш магия, е изцяло вярна, защото в крайна сметка Rabbit Hole не само достига до публиката, но и докосва сърцата по начин, по който нито едно комерсиално заглавие с осем или деветцифрен бюджет не би могло да го стори.
Тук заслугата до голяма степен е дело и на неповторимата Никол Кидман (Nicole Kidman) – не само заради невероятното й актьорско изпълнение, оценено с номинация за Оскар и Златен глобус, но и защото именно австралийката застава зад проекта със собствената си продуцентска компания.
Вярна на мотото си, че животът такъв, какъвто е - често безкомпромисен, болезнен и изпълнен с трудни моменти, е най-значимата като стойност тема в киното, Кидман приема да изпълни главната роля без каквито и да е обещания за хонорар, само и само да има възможността да пресъздаде история, откликваща на собствената й чувствителност.
Не по-малко впечатляващо е партньорството й с Аарон Екхарт, чийто актьорски потенциал до момента е несправедливо подценяван и който блесва на съвсем нови висоти, когато се превъплъти в мелодраматичен персонаж. Двамата пресъздават образа на средностатистическо семейство, опитващо се отчаяно да открие смисъл в живота, след като загубва четиригодишния си син в автомобилна катастрофа.
Няма как да подминем и режисьорския почерк на Джон Камерън Мичъл (John Cameron Mitchell) – един човек, заслужаващ дори още повече аплаузи, след като до момента двата му предишни филма – Hedwig and the Angry Inch и особено пропитият със сексуална провокация Shortbus, бяха откровено шокиращи и скандални, и нямаха нищо общо с драматичния жанр.
В крайна сметка обаче, рискът очевидно си е заслужавал, защото разработката по пиесата на драматурга и носител на "Пулицър" Дейвид Линдзи Абеър достига основната си цел – да е преди всичко разтърсващо преживяване, което да ни напомни, че животът често е това, което ни се случва, докато градим планове за бъдещето и затова е нужно да ценим истински дните си.
За българските зрители Rabbit Hole е интригуващ и с факта, че сценографията е дело на едно от малкото български имена, печелещи все повече позитиви зад Океана и успели в Меката на киното Холивуд – Калина Иванова. Безкомпромисен и труден за гледане, но въпреки това задължителен – "Заешка дупка" е мястото, в което ако посмеете да влезете, ще излезете с един различен поглед към света.
