И Евровизия 2009 не остави особено добри спомени сред българите. Надеждата, че носталгията по петото място на Елица и Стунджи може да отстъпи място на нови положителни емоции, така и не се случи...
За Аврамов и "Illusion"
Краси Аврамов си остана в края на списъка с окончателните резултати в Москва, след като получи по едно рамо от Съседна Турция и както ние си я наричаме "Югозападна България" - Македония и със скромния актив от 7 точки не успя дори да прескочи полуфинала.
И все пак защо ли бяха всичките тези критики след това, като малцина бяха тези, които са очаквали да пият по ракия, вместо по "една студена вода". Избрахме го със скандал, изпратихме го със скандал и си го върнахме обратно по същия начин.
Всяко чудо за.. няколко часа в Москва...
Още след като народът се разбунтува срещу буквално натрапената му позиция по време на българския финал, стана ясно, че няма как да очакваме чудеса на "Евровизия" в Москва.
Според мнозина, песента на Поли Генова имаше далеч по-сериозен потенциал в това отношение, но заради други фактори, тя просто нямаше как да се яви на световния конкурс.
За изпълнението на самия Аврамов в Москва пък едва ли има какво повече да добавим, за тези неща си има и традиционна българска поговорка "на умряло куче нож не се вади".
За Евровизия 2009
Дори изключвайки участието на България, самата песен победител също е меко казано странна и за пореден път доказва, че "Евровизия" е по-скоро геополитически конкурс, отколкото такъв за стойностен музикален продукт.
Парчето "Fairytale" е също толкова странно, колкото бяха и опитите на Краси да демонстрира гласов потенциал в Москва, вместо просто да заложи на силна песен. "Спечелих, защото имах какво да разкажа", заяви след финала Александър Рибак.
Нашите уважения към младока, който е толкова норвежец, колкото и Соня Васи - американка, но определено точно тази "приказка" остана разбрана единствено от него и децата, заради което дори и световната преса я определи като "детска песничка".
Сексапилната Дита фон Тийз не пропусна да шашне и братушките с типичното си амплоа...
Сред самите финалисти пък имаше поне три-четири песни, които заслужаваха далеч по-сериозно отношение. За съжаление талантливата исландка Yohanna с "Is It True" се оказа точно сред тях, въпреки че като качества продуктът й бе с класи над "Fairytale".
В миманса остана и друга добра песен - "What If We" на дежурната (3 пъти участие на Евровизия) представителката на Малта - Киара. За нейно съжаление обаче, въпреки безспорните й музикални качества, тя не впечатли достатъчно най-вече заради липсата на достатъчно атрактивност във външния си вид.
Класираната на трето място ""Always" на AySel & Arash от Азербайджан пък вече бе дотолкова рекламирана и позната в Европа, че дори и самите изпълнители не си дадоха особени усилия да я изпълнят правилно.
А за гърка Сакис Рувас какво да кажем, той е от тези изпълнители, за които мнозинството от дами биха гласували и без дори да чуят какво и как точно пее. Факт е обаче, че женската половина в залата в Москва определено бе доволна да чуе от него "This is Our Night"...
Дори и след щателно проучване, не разбрахме тези представители на коя държава бяха...
Въпреки че минаха цедката на полуфиналите екзотичните "ориенто-латино" гърли от Турция, Украйна, Румъния и Армения трябваше да се задоволят със златната среда. След като добавим факта, че Сърбия изобщо не попадна на финал, пропадна тезата, че многото емигранти от западните ни съседи, заедно с гастарбайтерите от Турция ще наклоняват везните в полза на държавите си вечно.
За отбелязване и фактът, че след доста години затишие, най-сетне представител на организаторите от "Голямата четворка" се добра до по-челно място. Песента "My Time" на британката Jade се класира на петото място, въпреки че до голяма степен звучи като поредният британски комерисален продукт.
Не такава е ситуацията с Германия, която завърши на 20 място след представянето на "Miss Kiss Kiss Bang" от страна на Алекс Суинг. Дори и активът от 35 точки обаче си е направо постижение, като се има предвид резила на немците от предишното издание на конкурса.
Тогава красавиците от "No Angels" направо надминаха Краси Аврамов с уникалния актив от цели 2 точки в крайното подреждане.
За сметка на това, Алсе веднага ни позна и ни махна за поздрав от сцената...
Организацията
Безспорно, този път братушките надминаха себе си и целият конкурс премина в уникален разкош, впечатляващ дори и най-смелите очаквания.
Русия хвърли повече от 42 милиона долара за организацията. Руското правителство предостави един милиард рубли, градската управа на Москва- 200 милиона рубли, европейската комисия по разпространение - 6 милиона долара, отделно имаше и 6 официални спонсора.
По-голямата част от парите бяха дадени за построяването на сцената, която бе и най-голямата в историята на конкурса. Уникалното съоръжение бе по идея на дизайнера Джон Кейси и представляваше полукръг, съставен от светодиодни панели, над който се извисяваше грандиозен купол с изобразения на него символ на конкурса - "жар птица". Супертехнологичната сцена бе и триизмерна, за да създава максимално близко усещане за контакт с публиката.
Откриването, двата полуфинала и финалът бяха предавани в ефир от над 23 подвижни станции, а журналистите отразяващи конкурса бяха малко над 2000.
Не ви ли напомня на Джордж Майкъл в София?!
На сцената се появиха и куп звезди - дуетът Тату, който вече обяви раздялата си, победителят в миналото издание - Дима Билан, първата лауреатка от Евровизия - швейцарката Лис Асия, Филип Киркоров и др. Водещи на събитието бяха двойките Алсу и тв водещия Иван Ургант и топмоделът Наталия Водянова в компанията на местния шоумен Андрей Малахов.
Според руските медии обаче, перфектната организация, глътнала два пъти по-висок бюджет от този на предишното издание, ще излезе солено на домакините и те ще трябва да преглътнат солидна финансова загуба.
За Евровизия като цяло
Безспорен факт е, че в този конкурс няма правила. Най-често водеща е геополитиката и колкото и банално да прозвуча същото това оправдание от устата на Петя Буюклиева, това действително е така.
Бившите руски републики гласуват за Русия, скандинавските се подкрепят взаимно, а за малки страни като България или Македония остава да си подадат ръка, както се и случи. Балканите също гласуват помежду си.
По-секси от всякога, Лена и Юлия са вероятно за последен път заедно на сцена...
Правилото "Голямата четворка" - основателите на конкурса да са директно на финал, също се оказва пречка, защото твърде рядко Великобритания, Германия, Франция, Испания представят действително стойностен продукт.
В някои случаи, и то при наистина изключителни песни, е възможна изненада, но това се случва много-много рядко. Точно и за това все още ни остава просто да се радваме на петото място на Елица и Стунджи.
Както и да признаем, че тяхната песен "Вода" бе точно от тези изключения, заради които и ние ще трябва да почакаме още. Да се надяваме просто още година...
Текст: Митко Попов
