Трябваше да минат 10 години преди басистът Мирослав Витoш да се реши да издаде отново самостоятелен албум, разбира се, за лейбъла на Манфред Айхер ЕСМ. Но с Universal Syncopations той безапелационно доказва, че има още какво да каже, и то да го заяви убедително.
Витош е заобиколен от група, съставена от първокласни музиканти - саксофониста Иан Гарбарек, пианиста Чък Къриа, китариста Джон Маклафлин и барабаниста Джак Дежонет.
Те никога не са свирили заедно в този състав, така че не са обременени и ангажирани с някакъв конкретен проект или замисъл и звучат някак освободено, като никой от тях не се опитва да налага своето его. Всеки един от музикантите е ярко изразена индивидуалност и човек очаква да чуе дълги и изпъстрени със сложни импровизации сола, а вместо това намира албум, който звучи стегнато, като серия от поетични мелодии, където всеки солира в хармонично единство с другите. Все пак Витош се явява лидър и опорна точка в записа и това проличава явно в пиесата "Faith Run". Къриа свири неузнаваемо в "Sun Flower" - виртуозното начало се разпуква в спокойна импровизация и преминава в разговор със саксофона на Гарбарек, който звучи доста лирично и овладяно.
В албума могат да се чуят различни комбинации, от дуета между бас и барабани в "Medium" през преобладаващо китарното парче "Faith Run" и квартет варианта в "Sun Flower" до фантазното "Univoyage", където участват всички музиканти. Албумът звучи модерно и едновременно с това безвремево, а музиката е взела по равно от американската джаз традиция и импресионистичната европейска чувствителност. Това е запис, който още с появата си осигурява място сред класическите издания на ECM.
Маргарита Борисова
Инфо: [url=http://meloman-bg.com]Дюкян Меломан
