За книгата
Увлекателно четиво, каквито бихме искали да срещаме по-често сред книгите, посветени на историята. Ларсън успява да създаде у читателите усещането, че „са там“, че живеят редом с Чърчил.
Бил Гейтс
10 май 1940 г. В деня, когато Уинстън Чърчил става министър-председател, войските на Адолф Хитлер нападат Нидерландия, Белгия и Люксембург. Полша и Чехословакия вече са прегазени от хитлеристките армии, евакуацията при Дюнкерк много скоро ще последва. През следващите дванайсет месеца нацистка Германия подлага Великобритания на безмилостна въздушна кампания: петдесет и седем последователни нощи на бомбардировки, последвани от шест месеца все по-интензивни нощни нападения.
Това е годината, в която Чърчил става „булдогът с пура в уста, когото всички смятаме, че познаваме; годината, в която той произнася най-незабравимите си речи и показва на целия свят какво означават смелост и лидерство“.
„Величие и низост“ е не само хроника на тези драматични събития, но и интимна семейна драма. С помощта на многобройни източници – от лични дневници и архивни документи до неотдавна разсекретени поверителни доклади – американският писател Ерик Ларсън ни предлага нов, непривичен поглед върху една историческа епоха и една от най-великите личности на ХХ в.
За автора
Ерик Ларсън е автор на осем книги, пет от които са национални бестселъри и са продадени в повече от девет милиона екземпляра. Книгите му са издадени в близо двайсет страни.
Завършил е с отличие Университета на Пенсилвания, където изучава руска история, език и култура; получава магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Ерик става щатен писател за „Уолстрийт Джърнъл“, а по-късно и сътрудник на сп. „Тайм“.
Преподавал е нехудожествена литература в щата Сан Франсиско, в писателските семинари „Джон Хопкинс“, както и в Университета на Орегон, и е говорил пред публика от крайбрежие до крайбрежие. Бивш жител на Сиатъл, сега той живее в Манхатън със съпругата си, която е и автор на мемоарите „Почти вкъщи“, които, както казва Ерик, „могат да разплачат и камък“. Те имат три дъщери, чиито професии са толкова различни, колкото е голямо и разстоянието между местата, където живеят.
Откъс
Никой не се съмнява, че бомбардировачите ще се появят. Планирането на отбраната започва много преди войната, макар че онези, които изготвят плановете, нямат предвид конкретна заплаха. Но Европа е Европа. Ако се съди по опита от миналото, война може да избухне където и да е, когато и да е. Военните лидери на Великобритания гледат на света през призмата на опита на Империята от предишния конфликт – Голямата война – с масовите жертви както сред войниците, така и сред цивилните, и първите систематични въздушни атаки в историята – с бомби, хвърлени над Англия и Шотландия от германски цепелини. Първата от тези атаки1 е в нощта на 19 януари 1915 г. и е последвана от над петдесет нападения, когато огромните дирижабли, носещи се тихо в небето над Англия, хвърлят 162 тона бомби и убиват 557 души.
Оттогава бомбите са станали по-големи и по-смъртоносни, както и по-коварни, с механизми за забавено действие и модификации, благодарение на които свистят, докато се спускат към земята. Една огромна германска бомба2, с четири метра дължина и тегло почти две хиляди килограма, наречена „Сатана“, може да унищожи цял квартал. Самолетите, които носят тези бомби, също вече са по-големи и по-бързи, летят по-високо и по-лесно се изплъзват на противовъздушната отбрана. На 10 ноември 1932 г. Станли Болдуин, по онова време заместник министър-председател, описва пред Камарата на общините какво според него ще се случи: „Хората на улицата трябва да знаят, че няма сила на земята, която да ги предпази от бомбите. Каквото и да им говорят, бомбардировачите винаги ще достигнат целта си.“3 Единствената ефикасна отбрана е нападението, казва той, „а това означава, че за да се спасите, трябва да убиете повече жени и деца по-бързо от неприятеля“.
Опасявайки се от „унищожителен удар“, британските експерти по гражданска защита4 предвиждат, че първото въздушно нападение срещу Лондон ще унищожи голяма част или може би дори целия град и ще убие двеста хиляди цивилни граждани. „Много хора вярваха, че Лондон ще бъде превърнат в развалини минути след обявяването на войната“5, пише-младши държавен служител. Въздушните нападения ще всеят такъв ужас сред населението, че милиони ще загубят разсъдъка си. „За няколко дни в Лондон ще настъпи пълен хаос – пише през 1923 г. един военен стратег, Дж. Ф. Ч. Фулър. – Тълпи ще щурмуват болниците, уличното движение ще спре, хората, останали без дом, отчаяно ще молят за помощ, градът ще се превърне в ад.“6
Според Министерството на вътрешните работи7, ако се придържат към стандартните погребални процедури, производителите на ковчези ще се нуждаят от два милиона квадратни метра дървен материал – невъобразимо количество. Ще трябва да правят ковчезите от дебел картон или от папиемаше или просто да погребват покойниците, увити в платнища8. „За масови погребения – съветва шотландският Департамент по здравеопазването – най-подходящите гробове са ями, достатъчно дълбоки, за да поемат пет пласта трупове.“9 Плановете препоръчват в покрайнините на Лондон и други градове да се изкопаят дълбоки ями възможно най-дискретно. Собствениците на погребални бюра трябва да бъдат специално обучени10 как да обезвреждат труповете и дрехите на хората, убити с отровен газ.
Когато на 3 септември 1939 г. в отговор на окупирането на Полша от Хитлер Великобритания обявява война на Германия, правителството съвсем целенасочено се подготвя за бомбардировките и нашествието, които несъмнено ще последват. Кодовото название11, което ще сигнализира, че нашествието всеки момент ще започне или вече е започнало, е „Кромуел“. Министерството на информацията отпечатва специална брошура, „Как да победим нашественика“, разпратена до милиони домове. Целта ѝ не е да успокои населението. „Там, където врагът дебаркира – предупреждава брошурата, – ще се водят ожесточени боеве.“ Приканват се читателите да следват официалните разпореждания за евакуация. „Когато започне нападението, ще бъде вече твърде късно... ОСТАНЕТЕ ПО МЕСТАТА СИ.“ Църковните камбани ще замлъкнат в цяла Англия. Камбаните вече ще бият тревога, но само след като се даде сигнал „Кромуел“ и нахлуването е започнало. „Чуете ли звън на камбани, това означава, че в района са забелязани парашутисти. В такъв случай, напътства брошурата, обездвижете и скрийте велосипеда си и унищожете пътните карти. Ако имате автомобил, извадете разпределителната кутия и предавките и или изпразнете резервоара, или свалете карбуратора. Ако не знаете как да го направите, още сега се осведомете в най-близкия гараж.“
В градове и села уличните табели са демонтирани12, а пътни карти се продават само срещу разрешение от полицията. Фермерите изоставят старите си автомобили и камиони по нивите като препятствия срещу глайдерите, които ще стоварят войници. Правителството раздава трийсет и пет милиона противогазови маски13 на цивилни, които ги носят със себе си на работа и на църква, а нощем ги държат до леглото. В Лондон пощенските кутии са боядисани със специална жълта боя14, която променя цвета си при наличието на отровен газ. Поради строгите заповеди за затъмнение против въздушни нападения15 улиците на града са толкова тъмни, че привечер по гарите е практически невъзможно да разпознаеш хората, които слизат от влака. В безлунни нощи пешеходци не забелязват приближаващите автомобили или автобуси, блъскат се в електрическите стълбове, падат от тротоара или се спъват в торбите с пясък.
Изведнъж всички започват да следят фазите на луната. Бомбардировачите, разбира се, могат да атакуват и през деня, но се приема, че нощем ще успеят да открият целите си само на лунна светлина. Пълната луна, изгряващия и залязващия полумесец16 хората все по-често наричат „луна на бомбардировачите“. Донякъде е успокояващо, че бомбардировачите и особено ескортиращите ги изтребители ще трябва да изминат цялото разстояние от базите си в Германия – а то е толкова голямо, че рязко ще намали обхвата и поразяващата им сила. Но това предполага, че Франция със своята силна армия, линията „Мажино“ и могъщия си военноморски флот ще блокира всички пътища за настъпление на германските нашественици. Издръжливостта на Франция е крайъгълният камък на британската отбранителна стратегия. Никой дори не се замисля за възможността Франция да бъде разгромена.
„Цари не просто безпокойство – пише в дневника си на 7 май 1940 г. Харолд Никълсън, който скоро ще стане парламентарен секретар в Министерството на информацията. – Всъщност цари истински страх.“17 Той и съпругата му, писателката Вита Саквил-Уест, са решили да се самоубият, за да не попаднат в ръцете на нашествениците. „Сигурно има нещо бързо, безболезнено и подходящо – пише му тя на 28 май. – О, скъпи мой, любими, нима трябваше да стигнем дотук!“
Съчетание от случайности и непредвидени обстоятелства в крайна сметка наистина довежда бомбардировачите в небето над Лондон. Особена роля изиграва едно събитие, което се случва привечер на 10 май 1940 г. – една от най-приятните пролетни вечери, които някой си спомня.
Книгата "Величие и низост" от Ерик Ларсън, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на Издателство Изток - Запад!
