Когато си на четири, вероятно любопитството ти към света те е накарало да се научиш на много неща – например да броиш, да казваш стихотворения, да пееш песни, да познаваш цветове и форми, да караш балансиращо колело. Вероятно вече имаш приятели и любими игри и сигурно нямаш търпение да започнеш да четеш и пишеш.
Но може и да не си готов да тръгнеш на училище и от сутрин до вечер да бъдеш далеч от дома, разделен от семейството си.
Разумно ли е изобщо да се говори за нещо задължително, когато става въпрос за четиригодишни деца? И сигурно ли е, че пращането им в учебно заведение на такава крехка възраст ще е най-доброто за тяхното развитие?
Да задължиш четиригодишно дете да посещава институция (независимо дали е детска градина или училище) не е в негова полза, тъй като по този начин то насилствено се откъсва от домашната среда и се отнема възможността му да бъде отглеждано и възпитавано в семейството.
Не по този начин очевидно мислят управляващите, които решиха от 2020 г. децата, навършили четири години, задължително да подлежат на предучилищно обучение.Според правителствената "Стратегия за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система", която ще влезе в сила след промяна в Закона за предучилищното и училищното образование, децата ще се подготвят за училище три, вместо досегашните две години и това цели да им помогне да завършат успешно поне основно образование.
Възможно ли е изобщо проблемите с ранното отпадане от образователната система да бъдат разрешени чрез принудителното разширяване на нейния обхват? И трябва ли заради семействата с отпадащи ученици (предимно от малцинствата) да се ощетяват онези, които имат финансовата възможност да осигурят за децата си най-добрата среда, включително и образователна, максимално дълго време?
Това са само част от въпросите, които стратегическият документ на Министерски съвет повдига. Логично е и да се запитаме също къде ще се обучават всички деца, след като в момента държавните и частните детски градини в София са пълни и достатъчно места за всички желаещи няма.
И още – може ли държавата да направи задължителното предучилищно образование на четиригодишните напълно безплатно? Според анализатори отговорът е положителен, но изисква сериозни промени в делегираните бюджети. Това едва ли ще бъде направено, тъй като сега за обучението в целодневните предучилищни групи в почти всички общински детски заведения в страната се заплаща такса.
Като родители знаем, че всяко дете е различно – има индивидуални нужди и се развива по свой собствен ритъм. За едно дете е добре да общува активно с връстниците си от най-ранна възраст, но за друго е необходимо домашно възпитание в семейна среда по-дълго време.Не всяко дете ще бъде готово да се обучава за училище на четири години, ето защо е важно държавата да не отнема водещата роля на родителя и най-вече правото му на избор, познавайки детето си, да направи онова, което е най-добро за развитието му.
За най-малките и техните родители ще е полезно предучилищна подготовка на четири години да има (особено ако е под формата на безплатна детска градина, както обещават от МОН), но тя да бъде свободноизбираема, а не задължителна.
Източник: Uchi.bg
