Понякога да пишеш ревю на музика, която харесваш, ама сам не знаеш защо, е ужасно трудно. В този случай е още по-трудно и да лепнеш етикет и да обясниш, какво всъшност става в главата ти. Ако подходим съвсем тривиално, това е новият диск на Биарба.
Проекът има своето начало през 1998, когато Христо Бояджиев и Юлиана правят своите първи записи. Малко студийна работа, следва демо, което е база за първия им албум, издаден от О.Ч.З.
Следва втори, записан с нова вокалистка, издаден от Counter Attack, кратка пауза и сега това се пада трети диск. Материалът събран тук /18 песни, 80 минути/ е в голямата си част нов или в променена версия. Издава се от няколко малки и независими лейбъла, като основен “двигател” е AON.
Музиката е ... електронна, смесица от трип хоп, ембиънт, индъстриъл, с магнетични женски вокали.
След тези сухи факти, изложени съвсем като в сводка за нивото на река Дунав, май е по-добре да ритнем всичко и да се заслушаме в музиката. А там вече могат да се кажат доста неща, тъй като музиката на Биарба заслужава доста коментар.
Първо, не съм сигурен че тя има предшественик в България. Не съм много уверен че има и предшественик някъде по света, и това още повече ме обърква. Музиката е тъжна, електронна, на моменти ми навява далечна прилика с групи като Suicide ( New York ), малко от Cabaret Voltaire в късния им синти период, Residents заради структурата на някои от песните. После минаваме през малко Dead Can Dance, щипка от истеричното изкуство на Diamanda Galas, поръсваме с малко “модерен“ електронен звук и потриваме ръце. И тъкмо да въздъхнем доволно и да свалим готварската шапка, доволни от лепнатия етикет, когато се сещаме за “Easy And Pretty”… има нещо Pink Floyd-овско, психаделично, съвсем в рок традицията на 70те, но много от феновете на модерния звук може би ще се закълнат, че тук имат пръст и авангардните магьосници Ulver.
Култовата “Kozat e rol” е поредният пробив в нашето “експертно самодоволство” - направена с DRS, песента звучи като рап, смесен с нещо като Atari Teenage Riot. “Fear pt. 2”, “Disturbed” размазват съвсем с плътен електронен звук, адски минималистичен по отношение на изразните средства, но завладяващ в цялата си синтетична стерилност. И всичко това, само за 80 минути и 16 песни. Странното е, че тази цяла мешавица от звуци, влияния и ориентири звучи компактно и съвсем добре смесена в нещо, което е Музиката на 21 век. Времето на машинната музика, която във варианта на Биарба звучи толкова нежно, хипнотично и завладяващо.
Инфо: AON
Официален сайт на Biarba:
www.biarba.hit.bg
