Едно от най-значимите имена в съвременната американска литература - Пол Остър - е не само автор на няколко великолепни романа, но и поет, сценарист, преводач и режисьор. Книгите му са преведени на повече от 40 езика, а биографията му е толкова ярка и разнообразна, колкото са и романите му.
Как се достига до върховете на постмодерната литература, където днес Пол Остър заема своето безспорно заслужено място? Каква е цената на успеха? За Остър, който е роден в Ню Джърси в семейството на евреи от полски произход, той определено не идва бързо.
След като се дипломира през 1970 година, Остър напуска Америка и заминава за Париж, където прекарва следващите няколко години, живеейки изключително бедно. Именно там обаче Остър започва да превежда.
След смъртта на баща си Остър наследява известна сума пари, което му позволява да се отдаде изцяло на писане. Първата му книга "Изобретяването на самотата" е своеобразен мемоар.
Успехът на творбата не е грандиозен, но тя все пак е забелязана и благодарение на това съвсем скоро след нейното излизане Остър публикува следващото си произведение.
"Нюйоркска трилогия" събира три детективски истории, чиито сюжети са свързани помежду си, макар и бегло. Общото между отделните частите на трилогията, озаглавени "Стъкленият град", "Призраци" и "Заключената стая", са най-вече темите, които вълнуват автора им.
Остър пише за връзката между реалността и илюзията, за тънката граница между лудостта и нормалността, за това колко крехка е всъщност човешката психика. Той използва детективския жанр, за да "инжектира" свърхдоза криминалност в човешката ситуация.
Въпреки своята жанроа определеност, обаче, творбите му съвсем не са обикновени детективски истории. Той засяга екзистенциални проблеми и въпроси за идентичността, езика и литературата, като създава собствен постмодерен стил.
Подобен похват писателят използва и в една от по-късните си творби - "Музиката на случайността". Романът излиза през 1990 година и се радва на изключително висока оценка от критиката. В него Остър използва забързания ритъм на трилъра, за да представи един сложен сюжет, в който основните теми са случайността и взаимоотношенията между хората.
Персонажите, които Остър описва в романите, често се опитват да избягат. От живота, който водят, от проблемите, от самите себе си. Безкрайните въпроси, пред които се изправят героите, обикновено ги отвеждат до онази задънена улица, в която човек открива, че отговори няма.
Така Остър подсказва на читателите си простата истина, че за да съществува пълноценно, човек трябва да приеме себе си такъв, какъвто е и да се примири с противоречивата си природа.
Освен екзистенциалните въпроси, изключително характерна за творчеството на Остър е и любовта му към Бруклин. Самият той живее там и действието в голяма част от романите и филмите му се развива именно в Бруклин. Първият филм, на който Остър е сценарист и сърежисьор, е излезлият през 1995 година "Дим". В основа на сценария се превръща един разказ, който Остър пише за "Ню Йорк Таймс".
Лентата разказва историята на група бруклинчани, обединени около магазин за цигари. Филмът е отличен със "Сребърна мечка" за режисура, а главната роля е поверена на Харви Кайтел.
Най-прекият път към прекрасните романи на Остър и, благодарение на тях, по един почти вълшебен начин към Бруклин е ТУК.
